2022-а бе годината, в която след 70 години мир войната се върна в Европа.

Рано сутринта на 24 февруари президентът на Руската федерация Владимир Путин обявява началото на „специална военна операция“ на руските въоръжени сили на територията на Украйна. Започват военни действия, които по първоначален план би следвало да приключат за три до пет денонощия. Но продължават и до момента – повече от 10 месеца.

10 месеца, в които ракети поразяват жилищни сгради и унищожават пътища, заводи, болници, театри, гражданска и военна инфраструктури. 10 месеца, в които хора умират от бомби и разстрели, а милиони бягат от там, където живеят, в опит да се спасят.

Какво още се случи през тези 10 месеца – в края на 2022 г. опитваме да обобщим ужаса на войната дотук.

Предисторията на конфликта между Русия и Украйна е далеч преди ранните сутрешни часове на 24 февруари 2022 г. Той започва още с анексията на Кримския полуостров от страна на Руската федерация през 2014 г. и изпращането на войски, добили популярност като „зелени човечета“. Следва почти десетилетие на размирици, напрежение, партизански и реални военни действия между двете страни за контрол над самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.

Видимата за света ескалация започва на 21 февруари 2022 г. Тогава Русия признава официално двете т. нар. републики, а Путин обявява „миротворческа мисия“ и изпраща там военни части. На 22 февруари президентът на САЩ Джо Байдън нарича събитията от предния ден „началото на руска инвазия в Украйна". На следващия ден Украйна обявява извънредно положение. А рано сутринта на 24 февруари Путин слага началото на „специална военна операция“, чиято цел според официалните му анонси е „демилитаризация и денацификация“ на Украйна.

И нанася първите въздушни удари.

Начален руски „блицкриг“

В първите часове и дни изглежда сякаш Русия има решително надмощие за бърза победа. Серия експлозии в Киев, Харков, Одеса, Донбас изваждат от строя значителна част от военна инфраструктура, а още на 25 февруари танкови колони опитват да обкръжат Киев. Нещата обаче не се случват според очакванията – руските войски срещат яростна украинска съпротива, и макар да овладяват втория по големина град - Харков, са принудени да се изтеглят от района на Киев.

А 10 месеца по-късно все още воюват и силите изглеждат изравнени. Но ако това е добра новина, то лошата е, че за съжаление краят на войната като че ли не се вижда.

А тя доведе до неминуемата във всеки военен конфликт бежанска вълна. Милиони бежанци, предимно жени и деца, бягат от Украйна, за да потърсят спасение. Към момента в страни от Европейския съюз са регистрирани близо пет милиона бегълци от войната. Полша, Германия и Чехия са приютили най-голям брой от тях. В началото на месец декември у нас те са били близо 150 000 по данни на Върховния комисариат за бежанците.

Огромни суми за тяхното подпомагане са предвидени и гласувани от страна на Европейската комисия. Още в края на април тя започва да изплаща пакет от 3,5 милиарда евро помощи за държавите, които приютяват украински бежанци.

На война първа жертва пада истината

Освен на бойното поле, войната се води с ожесточение и по медиите. Съобщенията във военните комюникета на всяка от страните яростно се отричат от другата. А пропагандата е по-свирепа от всякога. Много често истината не може да бъде потвърдена от независими източници, защото такива просто липсват.

Още обаче се помни шокиращият епизод по „Первьiй канал“ на руската държавна телевизия. На 14 март редакторката Марина Овсянникова изненадващо се появява в ефир по време на новинарската емисия с плакат на руски и английски език: „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“

Впоследствие се оказва, че тя е записала и послание, в което казва: „Това, което се случва в Украйна, е престъпление. Русия е страна-агресор и отговорността за тази агресия тежи на съвестта на един-единствен човек. Този човек е Владимир Путин. Срам ме е, че съм позволявала да се леят лъжи от телевизионните екрани. Срам ме е, че съм позволявала други да зомбират руския народ.“

Овсянникова е задържана, а целият свят е в тревожно очакване тя да бъде хвърлена в затвора. Причината е, че в Русия междувременно е приет закон с изрична забрана инвазията в Украйна да се нарича „война“.

В крайна сметка журналистката е осъдена на глоба от 30 хиляди рубли (около 250 евро) за несъгласувана публична акция.

„Какво направи Буча на вашата Русия?“

Истинският шок от войната идва на 2 април, когато в киевското предградие Буча са открити десетки трупове по улиците на града, някои от които с вързани ръце. Киев обвинява за зверството изтеглящата се руска армия, а Москва на свой ред контраатакува – убийствата били дело на украинските националисти, с цел да се злепостави Русия.

По социалните мрежи тръгват фалшиви новини и видеа с цел да внушат, че касапницата в Буча е постановка с участието на живи актьори. Разследвания на Белингкат, Би Би Си, Ню Йорк Таймс и серия сателитни снимки други обаче опровергават твърденията на Москва.

Общо убитите в Буча се изчисляват на няколкостотин души, или един от всеки петима, които не са се евакуирали преди идването на руските войски. Открит е и масов гроб. Международният отзвук е огромен. Представители на ЕС, НАТО и ООН осъждат убийствата, квалифицирайки ги като „военно престъпление“ и настоявайки за разследване и съд.

Международна подкрепа и военна помощ за Украйна

Още от началото на войната международната общност застава на страната на Украйна. Европейската комисия осъжда руската агресия и обявява пълна подкрепа на ЕС за Украйна. Кампанията „Да се изправим в защита на Украйна“ събира над 9 милиарда евро към началото на април. На няколко пъти са одобрени различни по размер траншове макроикономическа помощ за страната. Конгресът на САЩ също одобрява спешна финансова помощ в размер на 13,6 милиарда долара, която в основата си е военна. Почти всички държави членки на НАТО изпращат пряка военна помощ на правителството в Киев. След серия колебания и политически спорове същото направи и България.

Международната общност и ЕС в частност налагат серия от санкции срещу Русия в опит да ограничат влиянието и финансирането ѝ. Въздушното пространство на ЕС и САЩ е затворено за руски самолети, руски кораби нямат право да влизат в европейски пристанища, руските банки са изолирани от системите за разплащания на цивилизования свят, достъпът на Русия до капиталовите пазари е спрян, замразени са активите на руски висши чиновници, политици и олигарси.

Русия бе изключена от Съвета на Европа. Любопитното е, че още на 28 февруари към санкциите се присъединява и вечно неутралната Швейцария, в която се пазят немалко руски авоари.

Списъкът с неприятелски държави и газовата война

В отговор на тези ограничения Кремъл прави списък с „неприятелски“ държави, сред които попада и България. И обявява, че занапред ще си иска плащанията по газовите доставки към тези държави само в рубли. Европейската реакцията бе категорична – това е недопустима едностранна промяна на договорни отношения.

Затова в края на април „Газпром“ спира доставките за Полша и България, а в началото на май – временно и за Германия. Няколко месеца по-късно, макар и при прогнозиран сериозен дефицит, Европа вече търси и намира изход от потенциалната тежка газова криза и постепенно преодолява зависимостта си от руските енергийни доставки.

„Адът слезе на Земята“

Мариупол е най-големият град в контролираната от Украйна част от Донецка област. В първите месеци на инвазията той се възприема като стратегическа цел от руските сили, не на последно място и заради преобладаващо рускоезичното си население.

Още на 9 март ракетен удар поразява родилно отделение и детска болница в града. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарича атаката „зверство“, а световни лидери я определят като ужасяваща. Но Русия отрича. Според външният министър Сергей Лавров към момента на бомбардирането ѝ сградата вече не е функционирала като болница, а е била окупирана от полк „Азов“. Руската страна обвинява също, че заснетите да се евакуират бременни жени всъщност са актриси и всичко е постановка на украинците. Едната „актриса“ обаче ражда мъртво дете, а половин час по-късно самата тя умира.

Но Мариупол се превръща в град-символ на войната (която според Москва продължава да не е война) дори в по-голяма степен заради защитата на стоманодобивния завод „Азовстал“. Макар да е пострадал от тежки разрушения по време на обсадата, той притежава лабиринт от подземия, включващ бункери, способни да издържат дори ядрен удар. Затова и става ключов център на украинската отбрана в града. След средата на април „Азовстал“ се оказа единствения анклав в Мариупол, контролиран от украинските сили.

След седмици обсада украинските военни в подземията на „Азовстал“ са в почти безнадеждна ситуация – недостиг на муниции, провизии, медикаменти, смъртно изтощение… В началото на май започва евакуация на оцелелите от подземията и така светът започва да научава за драмата там. На 15 май Петро Андрюшченко, съветник на кмета на Мариупол, публикува в Telegram видео от разрушения завод, в чиито подземия продължават да се укриват над хиляда души, много от тях ранени:

На 17 май военното командване на Украйна обявява защитата на „Азовстал“ за приключила и обещава да спаси намиращите се в него военнослужещи, които обявява за герои.

В същия ден седем автобуса с войници от „Азовстал“ са забелязани да навлизат в наказателната колония Еленовка, намираща се на територията на ДНР, съобщава АП. На 18 май военното министерство на Русия обявява, че 959 украински военнослужещи са се предали. Данните не са потвърдени от украинска страна.

Паралелно с Мариупол, бойните действия продължават по целия югоизточен фронт – Херсон, Донбас, Краматорск, Миколаев, Харков…

„Ако изобщо имате сърце, отворете тези пристанища“

До началото на конфликта Украйна е в топ 5 на най-големите световни износители на зърно. Руската блокада на черноморските украински пристанища обаче доведе до сериозни сътресения в снабдяването, до намаляване на валутните приходи на страната и – най-тревожното – до затрудняването на редовните доставки за страни вносители.

Респективно, под въпрос е не само продоволствието по отношение на хляб и хлебни изделия, но и животновъдството се поставя под риск – заради недостига на фуражи.

На 12 май ръководителят на Продоволствената програма на ООН Дейвид Бийзли заявява, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика.

Потърпевши от ситуацията се оказаха не само вносителите на зърно, а и редица други държави, чиито кораби бяха блокирани в размирния регион. Включително и българският търговски кораб „Царевна“.

През юли с посредничество от ООН и Турция се стигна до споразумение за отваряне на украинските пристанища Одеса, Черноморск и Южни. В края на октомври Москва временно се оттегли от сделката, след като обвини украинската армия, че е използвала хуманитарния коридор за атаки с дронове срещу руския Черноморски флот на Кримския полуостров. Сделката, която изтичаше на 19 ноември, все пак бе удължена с още четири месеца.

Украинска контраофанзива, руска „частична мобилизация“ и нови бежанци

В края на август и началото на септември украинските войски регистрираха значителни успехи, изтласквайки руските части от Харков, Миколаев и стратегическото населено място Изюм. В отговор Владимир Путин обяви „частична военна мобилизация“, засягаща значително по-широк кръг руски граждани, отколкото дотогава.

„Отговорът“ на мнозина от тях е напускане на страната с цел избягване на мобилизация. Месец по-късно според британското военно министерство броят на руските бежанци надвишава този на руските военнослужещи на територията на Украйна.

„Дестинациите“ включват Грузия (където споменът от руската инвазия през 2008 година е още пресен), Сърбия (където подкрепата за руската военна операция е най-силна в цяла Европа), Финландия (допреди да им бъде „отрязан“ пътят), Армения, Турция, Монголия...

Към края на годината броят само на IT специалистите, напуснали Русия, надхвърля 100 хиляди души.

„Референдумите“ в Източна Украйна

Между 23 и 27 септември в сепаратистките Донецка и Луганска народни републики, както и в окупираните от Русия Херсонска и Запорожка области, се провеждат референдуми за присъединяване към Руската федерация. „Резултатите“ не изненадаха никого, както не беше изненада и непризнаването им от почти целия останал свят (включително и от България).

Владимир Путин подписа укази за присъединяването на четирите области и обяви, че те „стават руски завинаги“. Резолюция на ООН срещу анексирането бе спряна с ветото на Москва, но на 12 октомври Общото събрание осъди „присъединяването“ с огромно мнозинство – само пет държави (Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея и Никарагуа) гласуваха в подкрепа на руската теза. Междувременно САЩ отговориха с нови санкции.

Взривът на Кримския мост и „българската следа“

На 8 октомври сутринта експлозия от камион-бомба разрушава части от Керченския мост, който свързва Русия с анексирания от нея Кримски полуостров. Руските власти арестуват осем души (петима руснаци и трима граждани на Украйна и Армения), а за организатор е посочен ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Будянов.

България също е намесена в казуса заради твърдения на руската страна, че страната ни е част от маршрута на камиона и взривния материал. Тази теза е незабавно отхвърлена от българските власти и служби, а също и от Европейската комисия. Остана само усещането за нагласен сценарий –компрометиране на България в навечерието на свикването на 48-ото Народно събрание, което се очакваше да гласува (и впоследствие наистина гласува) военна помощ за Украйна.

На крачка от чл. 5. Ракетата в Полша

15 ноември 2022 г. е денят, в който руско-украинският конфликт е най-близо до ескалиране в международен. Тогава снаряд убива двама души в полското село Пжеводов, до границата с Украйна. Първоначалните напрегнати очаквания са Полша да активира чл. 5 от Договора за НАТО, считайки се за жертва на агресия. На следващата сутрин полският президент Анджей Дуда заяви, че страната му не разполага с убедителни

доказателства за това кой е изстрелял ракетата, но тя вероятно е „произведена в Русия“. Той определи случилото се като „еднократен“ инцидент и успокоява страстите, но нощта на 15 срещу 16 ноември несъмнено е една от най-дългите през 2022 година.

„Специалната военна операция“ уж трябваше да приключи за дни, но 10 месеца по-късно краят ѝ не се вижда. Нещо повече – преди дни самият Владимир Путин нарече операцията „война“, което предизвика руския политик Никита Юферев да поиска разследване срещу президента заради нарушаване на собствения си закон.

След близо година, войната в Украйна се превърна в позиционна и дори в някаква степен „рутинна“. Владимир Зеленски не спира да призовава света за помощ, западните държави наложиха вече девети пакет санкции, само руската пропаганда сякаш се промени – вече обяснението е, че именно дългата и изтощителна война е истинският план на Москва да сломи „укронацистите“ от Киев. Макар историята да сочи, че подобни тактики са от полза обикновено на страната с по-малки човешки и военни ресурси.

От друга страна, прогонването на руските агресори е доста сложна задача. На Афганистан например, това отне цяло десетилетие. И то при несравнимите предимства на „собствения терен“. Така че ако помощта от Запада за Украйна продължи в досегашния дух - ще трябва да се въоръжим с търпение.

А иначе, военните действия не спряха дори по Коледа. Да видим дали това ще се случи на 7 януари, когато Русия празнува Рождество Христово.

Украйна за пръв път празнува на 25 декември – символично решение за откъсване от руската традиция и присъединяване към западния свят.

Макар че „празнува“ едва ли е най-точното определение в сегашната ситуация.

Вижте също обобщението на Анастасия Димитрова за войната в Украйна във видеото:

Годината в обзорите на Euronews Bulgaria

2022: „Адът слезе на Земята“. И влезе в Украйна

За Меси и Мбапе, за майките и малките – истории и уроци от Мондиала в Катар

Политическата 2022-а година, в която нищо нямаше значение

Развитието на енергийната криза в България през 2022 г.

Европа през 2022 г.: Краставицата се изкриви в крайнодясно

10 кошмарни месеца от историята на Европа

Изборите по света: Кой за какво гласува през 2022 г. и кои са големите победители