Може би всичко започна още с кривите краставици... "Една краставица екстра качество трябва да е добре оформена и практически съвсем права“, гласи текст на директива 1677/88, публикувана в Официалния печатен орган на Европейската общност на 16 юни 1988 година.

Началото на днешния Европейски съюз се свързва с възникването още през 50-те години на миналия век на търговско обединение за въглища и стомана. В последствие общността се разраства със създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), за да се стигне до обединението им през 1967 г. под наименованието Европейска общност. Реалното създаване на Европейския съюз става чак през 1992 г. с договора от Маастрихт. Но както виждаме, желанието на Брюксел да регулира всичко го предшества. Нужно или ненужно. 

Постепенно от един чисто икономически съюз, ЕС започва да се превръща нещо като наддържавен управленски орган, базиран на три стълба - за „първи стълб“ се приемат Европейските общности, а вторият и третият представляват форми на междудържавно сътрудничество като обща външна политика и т.н. Засилването на ролята му води до разрастване на бюрократичната машина. Според данни на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), в институциите на ЕС работят над 60 000 души. А всяка раздута администрация трябва да обоснове правото си да съществува и взема заплати. Което води до множество директиви като тази за краставиците (отменена през 2009 г.). Когато обаче възникнат реални проблеми пред армията от чиновници като бежанската вълна от 2015 г., поставящи на изпитание широко прокламираните европейски ценности и въпросните чиновници допуснат афро-арабски хаос по подредените европейски улици… Започва да се случва нещо много по-голямо. Евроскептицизмът покълва и скоропостижно се разраства. Умело подклаждан от сили, нежелаещи силна и обединена Европа, за които всеки абсурд и всяка криза идват като за воле. Сили, които строят цели „фабрики“ и градчета за разпространение на фалшиви новини и дезинформация. Датата 31 януари 2020 г. е еманацията на разломните процеси вътре в съюза, когато Великобритания официално престава да бъде негов член след т.нар. Брекзит.

Почти по същото време Ковид пандемията връхлита Европа. Ефектът ѝ е разнопосочен. Първо отмести общественото внимание от Брекзит. После обаче дойде затварянето на границите и възвръщането в отделните държави на функции, отдавна делегирани на наддържавния съюз. Принудителен „Евроекзит“, в който за да оцелеем трябваше да се лишим от едно от основните достижения на общността - свободата на пътуването. Дали това направи европейците носталгични към изгубеното безгрижие или наля масло в набиращите скорост консервативно-националистични-евроскептични нагласи? Въпрос, на който е невъзможно да се даде еднозначен отговор, защото сякаш двете тенденции се развиваха паралелно.

Факт е обаче, че затворените граници решиха макар и за кратко проблема с мигрантите и промениха драстично, да не кажем радикално, политическата карта на Стария континент...

2022 г. дойде с надежда

Надежда за окончателното преборване на пандемията, връщането на нормалния живот и не на последно място - икономически подем. Франция пое европейското председателство през януари, а президентът Макрон - поста председател на Съвета на Европейския съюз, макар че през април му предстояха избори в родината. Той застъпи с амбицията, че ще промени Европа като превърне ЕС в стратегически независим играч в областта на външната политика. Най-вече да обедини останалите правителства на държавите от ЕС около външнополитическите цели спрямо Китай, САЩ, Русия и останалия свят.

Но пред страните-членки имаше твърде много вътрешни проблеми за решаване. Извънредно скъпият ток (за който всички хвърлиха вината върху ЕС и прословутата зелена сделка) постави началото на енергийна криза, която никой дори и не предполагаше колко сериозна ще се окаже. Паралелно с това се напечатаха твърде много пари за преодоляване на Ковид кризата (вярно, най-вече в САЩ, но глобалната икономика реагира като скачени съдове). Всичко това недвусмислено показваше задаващата се инфлация и следващата я рецесия. Точно обратното на бленувания икономически подем.

За Европейския парламент годината започна с избирането на нов председател след внезапната смърт на Давид Сасоли. На 43 години малтийката Роберта Мецола от Европейската народна партия стана най-младият човек, бил някога начело на институцията.

„Стабилност“ в Нидерландия и Португалия

На 10 януари в Нидерландия за четвърти пореден път клетва положи правителство на премиера Марк Рюте, след рекордните 299 дни преговори за съставянето му. Парламентарните избори бяха през март 2021 г. И бяха предсрочни. Коалицията включва същите четири партии, участвали и в предходния кабинет: десноцентристката Народна партия за свобода и демокрация на Рюте, левоцентристката Демократи-66 на Сигрид Кааг, десноцентристкия Християндемократически призив на Хукстра и консервативния Християнски съюз. Предишното правителство на Рюте подаде оставка през януари 2021 г. във връзка със скандал в администрацията, по време на който хиляди родители бяха несправедливо обвинени в измами със семейни помощи. Наричан "Тефлоновия Марк" заради умението да се задържа на власт въпреки скандалите и политическите кризи, Рюте заяви през декември, че би желал новото му правителство "да възстанови доверието". Защо всичко това е важно за нас стана ясно точно 11 месеца по-късно при гласуването за Шенген.

В Португалия също предсрочните общи избори, проведени на 30 януари, бяха спечелени от Социалистическата партия (PS), която е на власт с правителство на малцинството от 2019 г.

Той заяви, че ще управлява страната през следващите 4 години със 117 или 118 депутати в 230-местния парламент. Каква стабилност вещае подобно разпределение след предсрочни избори, предстои да разберем.

Размахан пръст

До средата на февруари Европа се занимава предимно със себе си и все още незатихващата пандемия. Зеленият сертификат, като че ли наля допълнително масло в огъня на пълзящото недоволство срещу свръхрегулацията на живота на европейците. Но две събития правят по-голямо впечатление - референдумът в Сърбия, при който бяха одобрени промени в конституцията, за реформи в съдебната власт, разглеждани като ключов елемент на кандидатурата на Сърбия за присъединяване към ЕС и отхвърлената жалба на Полша и Унгария от Съда на Европейския съюз срещу обвързването на разходите от европейския бюджет със спазването на върховенството на закона. Посланието - който иска да дойде или остане в ЕС, трябва да гарантира върховенството на закона и да спазва установения ред. Изводът - има явно несъгласни (не само в отцепила се Великобритания). По едни или други причини.

24 февруари 2022 г. - немислимото се случи

Това, за което американците предупреждаваха, но никой не пожела да повярва, стана факт. Русия нападна Украйна.

Формално това е самата истина, но реално дали Европа е толкова обединена, колкото му се иска на Макрон? Дори България, страна-член, спечелила си прозвището “Yes, sir” в ЕС (английски идиом за съгласие с всичко без възражения, буквално превеждащ се като „Да, сър“) дебатира 7 часа в парламента преди да излезе с единна позиция срещу агресията на Русия и най-вече в подкрепа на санкциите. Да не говорим за отпускането на военна помощ. А какво да кажем за орбанова Унгария, която не гласува санкциите, но благоволява да не им наложи вето и блокира милиарди евро помощ за Украйна, за да изнудва ЕС да не им спре парите по Плана за възстановяване? Идеалистично погледнато - какъв по-голям обединител за Европа може да има от един общ враг като агресора Русия? Реално обаче войната в Украйна не постигна този ефект. Газовата криза, подклаждаща икономическата, новата бежанска вълна в следствие от войната, идваща не само от Украйна, политическата и икономическа обвързаност с Русия, станаха причина за вътрешни сътресения в много страни-членки (включително и България) и в крайна сметка - за нови прояви на разделение и евроскептицизъм.

На фона на руската инвазия в Украйна Шарл Мишел остана председател на Европейския съвет. Така неговият първи мандат начело на една от най-важните институции в блока беше белязан от дълго продължила пандемия. А вторият – от война в съвременна Европа. Заради войната – в същия ден, в който Мишел беше преизбран – 24 март, съюзниците от НАТО удължиха мандата на генералния секретар Йенс Столтенберг с година и половина – до септември 2023-та. Това отказа Столтенберг от плановете му да се върне в родната си Норвегия и да оглави централната банка.

Дългата ръка на Москва

А една държава, считана за проводник на руската политика на Балканите, затвърди курса си на 3 април. Въпреки проевропейските резултати от референдума през януари, начело на Сърбия бе преизбран смятаният за приближен до Путин Александър Вучич.

Неговата Сръбската прогресивна партия спечели и значително мнозинство в парламента. Вучич е определян от западни наблюдатели като ръководител на сериозното отстъпление от демокрацията, свободата и върховенството на закона в страната. Колко изолирана остава Сърбия след това доказва проваленото посещение на външния министър на Русия Сергей Лавров в Белград в началото на юни. Тогава България, Република Северна Македония и Черна гора отказват да разрешат достъп до въздушното си пространство на самолета с руския първи дипломат.

Победа с вкус на поражение за Макрон

Въпреки преизбирането на Макрон във Франция, страната изглежда по всякакъв друг начин, но не и стабилна. Той се изправи на балотажа срещу представителя на крайната десница Марин льо Пен, която спечели 41.8% от гласовете на само 28.2% от французите, решили да се разходят до урните.

Като победа с вкус на поражение пък бяха определени резултатите от парламентарните избори месец по-късно. Коалицията на Макрон загуби абсолютното си мнозинство и получи 245 места от 577 в парламента. Втора политическа сила е лявото обединение на Жан-Люк Меланшон със 131 депутати. Изненадващо висок резултат получи крайната десница - партията "Национален сбор" на Марин льо Пен, която спечели 89 места. Макрон назначи социалния министър Елизабет Борн за премиер на страната, като тя стана първата жена начело на френското правителство от повече от 30 години насам.

Непълната демокрация в Унгария

Европа следеше с голямо внимание и парламентарните избори в Унгария, където премиерът Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС спечелиха четвърта поредна победа с над 53 на сто от гласовете на унгарците. Забележителна бе избирателната активност в страната - почти 69 процента. Година по-рано ФИДЕС напусна семейството на Европейската народна партия в Европарламента след критики на западни политици към авторитарния стил на управление на Орбан и оценките им, че демокрацията в страната е в упадък.

Така Орбан открито демонстрира обтегнатите отношения между Европейския съюз и Унгария. В речта си той критикува брюкселската бюрокрация и президента Зеленски, като ги нарече "противници". Освен с многобройните си спорове с Брюксел, Орбан е известен и с топлите си взаимоотношения с Москва.

„Унгария вече не е напълно функционираща демокрация. Вместо това страната трябва да се счита за "хибриден режим на изборна автокрация". Такава резолюция прие Европейският парламент на 15 септември.

През ноември пък Европейската комисия препоръча да бъдат замразени 13 млрд. евро от фондовете на ЕС за Унгария, тъй като Будапеща не изпълнява ангажиментите си за спазване на европейското върховенство на закона.

В края на април малка глътка въздух за стабилността в Европа донесе изненадващата победа на президентските избори в Словения на независимия кандидат Наташа Пирц Мусар. Тя се наложи над смятания за фаворит дясноцентристки кандидат Анже Логар, който е с открити евроскептични възгледи.

Крайности

Глътката въздух обаче беше кратка. Крайните настроения взеха връх в Северна Ирландия където Ирландската националистическа партия "Шин Фейн" спечели изборите през май. Националистите си осигуриха 27 от общо 90-те места в събранието. Демократичната юнионистка партия - 24. Това доведе до политическа криза, след като опозицията блокира съставянето на ново правителство.

Изборите в Швеция през септември пък бяха спечелени от четворна дясна коалиция, в която за първи път представителство получи и крайнодясната партия "Шведски демократи". Те бяха големите победители на парламентарните избори като станаха втората по големина партия с 20,5% от гласовете, отстъпвайки само на социалдемократите. Лидерът на шведските консерватори Улф Кристерсон бе избран за министър-председател с подкрепата и на крайнодесните. Швеция поема председателството на Съвета на Европейския съюз на 1 януари 2023 г.

Крайнодесният курс на европейските държави обаче съвсем не свършва до тук. В края на септември, сочената за продължител на фашистката партия на Мусолини, „Италиански братя“ спечели парламентарния вот на „Ботуша“.

Джорджа Мелони пък стана първата жена премиер на Италия. Символът на нейната партия включва изображение на трицветен пламък, заимствано от неофашистката партия. В предизборната кампания Мелони твърдеше, че италианците са се уморили от дискусии за неофашистка носталгия. Според нея, фашизмът трябва да остане част от миналото. От Европейската комисия се въздържаха от оценка на изборите и заявиха, че очакват конструктивна работа с новото правителство в Рим. Сдържани коментари дойдоха от Франция и Германия. Унгария и Полша, с консервативни националистически правителства, пък първи поздравиха лидера на “Италиански братя” Джорджа Мелони. Но на пук на всички притеснения, политиката на Италия остана ясно проевропейска и пронатовска. Много по-про от нашата, например.

Крайно неориентирано

На 2 октомври у нас се проведоха четвъртите поред парламентарни избори в рамките на година и половина, след като през лятото правителството на четворната коалиция, с премиер Кирил Петков, беше свалено с вот на недоверие. До болка познатите ни подробности и ефекта от тях вижте тук:

Остров на нестабилност

Великобритания далеч не успя да реши проблемите си с напускането на Европейския съюз. Напротив - 2022 г. беше годината на най-големите политически сътресения в новата история на монархията. Само няколко дни преди кончината на кралица Елизабет Втора на 8 септември, тя назначи за министър председател Лиз Тръс.

Вероятно с надеждата, че с края на Борис Джонсън е дошъл и краят на осем месеца на хаос и скандали в управлението на страната. Тръс изкара на поста само 31 дни след погребението на кралицата заради катастрофалната си финансова политика. Разклатената от вътрешни борби Консервативна партия пък излъчи за премиер рационалния финансист от индийски произход Риши Сунак, който стана третият министър-председател в рамките на година. Сега той трябва да се справя с планина от икономически проблеми в следствие на Брекзит и най-голямата вълна от стачки от 80-те години насам.

Трудно постижимото единство

На този фон става все по-невъзможно ЕС да води стабилна единна външна политика. Броени дни преди Коледните празници министрите на енергетиката на ЕС постигнаха споразумение за определяне на таван на цените на природния газ в блока.

Споразумението отключва други мерки за смекчаване на енергийната криза, пред която е изправена Европа вследствие на войната на Русия в Украйна, включително съвместни покупки на газ и бъдещ нов бенчмарк за ценообразуване на газа. То сложи край на четиримесечните спорове между държавите-членки. Единият лагер искаше спешно да намали цените на газа, като ограничи размера на цената на газа, използван за производство на електроенергия. Другата страна, водена от Германия, се опасяваше от твърде лесно задействане на ценовия таван, което би могло да отблъсне доставките на втечнен природен газ за по-доходоносните пазари в Азия. В крайна сметка Германия гласува в подкрепа на 180 евро, което е значително по-ниско от първоначално предложената от Европейската комисия граница от 275 евро.

Дискриминацията за Шенген

Австрия и Нидерландия застанаха на пътя на България за Шенген при гласуването в Европейския съвет на 8 декември. Румъния също не влиза в Шенген, но срещу нея е гласувала само Австрия. Хърватия обаче получи единодушна подкрепа и ще се присъедини към Шенгенското пространство от януари 2023 г. Нищо, че Румъния и България се присъединиха към Европейския съюз шест години преди Хърватия.

Българските власти са категорични, че страната ни отговаря на критериите за Шенген от 2011 г. и открито нарекоха решението „дискриминация“. Оценка, която се споделя и от повечето страни-членки на ЕС. Европейската комисия, която отговаря за кандидатурите заяви, че двете страни са готови да станат част от зоната без паспорти поне от 2011 г.

Тя обеща оттук нататък членството на България и Румъния да бъде абсолютен приоритет.

Причините за отказа според повечето родни и западни политици са вътрешно политически проблеми в Нидерландия и Австрия. Нидерландският премиер Рюте вече 11 години неотменно е против членството на България и Румъния в Шенген. Основният аргумент на Рюте против българското членство си остават критиките относно ефективността в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Това обаче се случва на фона на все по-обезпокоителните данни за организираната престъпност в самата Нидерландия, която се смята за втория най-голям кокаинов хъб в Европа след белгийското пристанище Антверпен.

За разлика от него, досега Австрия не беше правила обструкции срещу кандидатурата ни за Шенген. Първи това направи сегашният министър-председател Карл Нехамер. А основният му мотив е свързан със засиления миграционен поток към Австрия.

Еврозоната

Хърватия е с едни гърди пред България и по отношение на присъединяването към еврозоната. През лятото Съветът на Европейския съюз одобри официално присъединяването ѝ на 1 януари 2023 г. и определи обменен курс на хърватската куна на равнище 7,53450 куни за 1 евро. През 2020 г. Хърватия влезе заедно с България в "чакалнята" на еврозоната.

Всъщност присъединяването към еврозоната е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Европейския валутен механизъм, за което страната ни трябва да покрие редица изисквания. Амбицията на България е това да се случи на 1 януари 2024 г., но повечето финансови анализатори изразяват скептични мнения. Притеснения пък са обзели половината от обикновените хора - 35% от българите по-скоро да одобряват въвеждането на еврото, а 50% са против, показва национално представително проучване на "Алфа рисърч", поръчано от Министерство на финансите през декември.

На този фон Европейската комисия и председателят на Еврогрупата подписаха Меморандум за разбирателство с Република България, очертаващ практическите стъпки, които ще позволят на България да започне да произвежда монети евро, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната. Тези стъпки засягат сеченето на определени количества пробни монети с изображенията на общите страни на евромонетите и избора на националните дизайни на българските евромонети. Но дали това ще се случи от началото на 2024 г., предстои да разберем.

Корупционен скандал като за финал

По какъв по-показателен начин да си отиде една година, изпълнена със сътресения за Европа от най-грандиозния корупционен скандал, който достигна до най-високите нива в Европарламнета. На 10 декември белгийската полиция арестува гръцкия евродепутат-социалист Ева Кайли, заместник-председател на Европейския парламент, във връзка с разследване за корупция, в което е замесен домакинът на Световното първенство по футбол Катар.

Разследването е върху действията на Катар за оказване на влияние върху икономическите и политическите решения на Европейския парламент чрез изплащане на значителни суми пари или правене на големи подаръци. "От началото на операциите са извършени общо 20 претърсвания, от които 19 в жилища и едно в офиса на Европейския парламент", съобщиха от белгийската прокуратура. Сумите, иззети по време на извършените досега претърсвания, са внушителни: "600 000 евро в дома на един от заподозрените, няколкостотин хиляди евро в куфар в хотелска стая в Брюксел и около 150 000 евро в апартамент, принадлежащ на член на Европейския парламент", допълниха от там. Доха отхвърли всички твърдения за неправомерно поведение, като заяви, че "всякаква връзка на катарското правителство с докладваните твърдения е неоснователна и сериозно дезинформираща".

В последствие Ева Кайли беше отстранена от поста заместник-председател на Европейския парламент. Тя прекара Коледните празници в ареста и ще посрещне Нова година пак там.

Всички тези трусове трябва да подскажат нещо на Европейския съюз, ако има намерение да запази облика си на сериозен фактор на международната политическа и икономическа сцена през 2023 г. И дори да оцелее. Може би е крайно време армията от еврочиновници да вдигне очилата си от регламентите и директивите за щяло, нещяло, нужно и ненужно. И най-вече от санкциите, които станаха повече от правата ни. В крайна сметка няма нищо лошо в кривите краставици. Все едно дали кривото им е наляво или надясно. Иначе видимо става крайнодясно.

Годината в обзорите на Euronews Bulgaria

2022: „Адът слезе на Земята“. И влезе в Украйна

За Меси и Мбапе, за майките и малките – истории и уроци от Мондиала в Катар

Политическата 2022-а година, в която нищо нямаше значение

Развитието на енергийната криза в България през 2022 г.

Европа през 2022 г.: Краставицата се изкриви в крайнодясно

10 кошмарни месеца от историята на Европа

Изборите по света: Кой за какво гласува през 2022 г. и кои са големите победители