2022-та е годината, в която войната се завърна в Европа и малко аспекти от живота на хората останаха незасегнати.

Нахлуването на Русия в Украйна отприщи ада за милиони украинци, разби чувството за сигурност на Европа, разкъса геополитическата карта и разтърси световната икономика. Ударните вълни направиха живота навсякъде по-скъп, влошиха глобалната мигрантска криза и усложниха драматично реакцията на света на измененията на климата.

Това, което Путин нарича "специална военна операция", е ужасяваща по измеренията и последствията си пълномащабна война, с многобройни жертви, ранени, избягали, разселени, военни престъпления, издевателства...

Формално целта на руския лидер е да избави Украйна от нацистите и да я демилитаризира, но зад тези заявки прозира намерението за слагане на ръка върху всички територии, където живеят руснаци.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се обръща към нацията, обявява военно положение и обща мобилизация. Произнася ясно и присъдата над страна агресор.

Атаката на Русия преди зазоряване на 24 февруари разби мира в Европа на парчета, шокира света. Войната обърка почти универсалното очакване, че руските сили ще победят бързо. Украйна оказа ожесточена съпротива и врагът затъна по пътя към столицата Киев. През април Русия се изтегли от района на Киев, оставяйки разрушени сгради, трамватизирани хора и стотици тела – убийства, които Украйна и нейните съюзници сочат като доказателства за военни престъпления.

След март/април фронтовете се изместиха на юг и изток. Пристанищният град Мариупол на Азовско море падна след брутална тримесечна обсада, превърнала го в пепелище.

Войната съживи враждата от епохата на Студената война между Русия и Запада, принуждавайки досега неутралните Швеция и Финландия да поискат членство в НАТО, а страните членки да изпращат все повече войници и оръжия на източния фланг.

АЕЦ "Запорожие" в Централна Украйна се превърна в обект на постоянни обстрели и атаки – и от двете страни. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че повреждането на централата би било "самоубийство".

Мисия на МААЕ инспектира на място обстановката и заявява, че има висок риск от ядрена авария с непоправими последствия. Русия твърди, че комплексът вече е нейна собственост.

През август при взрив на кола-бомба край Москва загина Даря Дугина, дъщеря на руския ултранационалист Александър Дугин, познат като „философът на Путин“. Москва обвини службите на Киев за покушението, те отхвърлиха обвинението.

Взривът е предназначенен за самия Дугин, но по случайност той пътува в друг автомобил и дъщеря му пада жертва.

Този акт заедно с взрива на Кримския мост, причинен от камион-бомба, само показва, че войната може да се прехвърли и върху територията на страната агресор.

На 21 септември Путин обявява частична мобилизация. Тя обхваща резервистите, които наброяват около 300 000 души. Решението води до драстичен спад в популярността на президента и масово бягство на руски граждани – най-вече мъже.

На 26 септември силни експлозии в Балтийско море повреждат фатално газопроводите “Северен поток” 1 и 2, изкарвайки ги от експлоатация за неопределен период от време. “Северен поток 1” е основното средство за доставки на природен газ от Русия към Европа, но след повредата му остават съмнения дали изобщо някога ще може да бъде използван отново.

На 30 септември Владимир Путин обявява анексирането на 4 области от Украйна – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. Присъединяването им към състава на Руската федерация е оповестено след фиктивни референдуми, проведени в тях. Светът отказа да признае резултатите, което означава, че за международния правов ред тези територии остават украински.

На 15 ноември две ракети паднаха на територията на Полша, убивайки двама работници в склад за сушене на зърно. Това доведе до сериозни притеснения дали Варшава ще поиска задействането на член 5 от Договора за НАТО, който предвижда съвместен военен отговор, ако страна-членка на Алианса бъде нападната.

Полша обаче се въздържа от подобни действия, заявявайки, че няма доказателства ракетите да са били умишлено изстреляни от руска територия.

Стана ясно, че това са били заблудени ракети, изстреляни от украинската ПВО по руски цели. Инцидентът само засили страховете от неконтролируемо разрастване на конфликта на европейска територия.

С наближаването на зимата – през ноември – украинската армия, снабдена с оръжия, боеприпаси и добре обучени офицери и войници – успя да изтласка противника от южния град Херсон, единствения областен център, който Москва бе превзела от началото на офанзивата.

Тази победа не само повиши морала на украинците, но и бе тежък удар по амбициите на Путин.

Но руснаците си отмъстиха по жесток начин за загубата на Херсон – в продължение на седмици обстрелваха с ракети и дронове критичната инфраструктура на Украйна, което доведе до прекъсване на тока, водата и отоплението за милиони украинци. Очертава се трудна зима...

В този момент редица държави се мобилизираха и изпратиха помощи за възстановяване на енергийната мрежа на Украйна.

ЕС наложи 8 пакета със санкции на Русия, на лица, близки или свързани с Путин, забрани вноса на руски петрол, въглища и други стоки. Руски банки бяха изключени от разплащателната система SWIFT, наложен бе таван на цената на руския суров петрол.

Въпреки ефективността на част от тези мерки, те имат и обратен ефект – доведоха до скок на цените на енергията в глобален план, тъй като Москва намали доставките на газ за Запада в отговор на санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна.

Стана изключително важно ЕС да договори бързо алтернативни доставки на енергийни ресурси.

След като милиони се оказаха в затруднение да плащат сметките си за енергия, правителствата бяха подложени на силен натиск да се намесят и да ограничат скока на цените или да подпомогнат финансово домакинствата и бизнеса.

Украйна и Русия са ключови глобални доставчици на пшеница, царевица, ечемик, слънчогледово масло и – в случая с Русия – на торове, а войната доведе до скок на цените на храните и породи страхове от глобален недостиг и глад в развиващите се страни. Сделка с посредничеството на ООН, позволяваща на корабите със зърно да напуснат черноморските пристанища на Украйна, беше сключена през юли и, макар и нерядко нарушавана, помогна да се предотврати още по-голяма продоволствена криза.

Войната увеличи глобалния брой на бежанците и търсещите убежище. Над 14 милиона украинци са напуснали домовете си, по данни на ООН, като 7 милиона са намерили убежище в други страни.

По-добре късно, отколкото никога – България се присъедини към държавите, решили да изпратят военна помощ на Украйна.

Решението бе окончателно утвърдено от Народното събрание на 9 декември. Премиерът Гълъб Донев обяви, че оръжията няма да са фронта, а за обучение на украински войници.

В началото на декември бойните действия в Украйна се забавят и това с голяма вероятност ще продължи и през цялата зима, сочат оценки на американските разузнавателни агенции.

Въпреки това няма доказателства за отслабваща съпротива от страна на украинските сили, казва директорът на Националната разузнавателна служба Аврил Хейнс.

Двете воюващи страни ще се опитат да се прегрупират, възстановят, укрепят снабдителните вериги за евентуална контраофанзива през пролетта.

10 месеца след началото на офанзивата си Русия е загубила повече от половината територии, които бе превзела.

Сега боевете са концентрирани около района на Бахмут и Донецк в Източна Украйна. Първият град се намира в руини, постоянно обстрелван от руските артилерийски части.

Никой не знае какво подготвя руското военно командване за ситуацията на терен през следващата година, но и двете страни заявяват, че няма да отстъпят.

Кремъл обяви, че не преговаря за примирие по празниците.

Едно е сигурно – Путин е притиснат до стената и няма полезен ход – нито може да отстъпи и да изтегли войските си от Украйна, защото ще бъде обвинен, че е хвърлил стотици хиляди войници в една безсмислена война, нито да хвърли цялата си военна машина в съседната държава, защото това ще оголи и отслаби самата Русия.

Засега на хоризонта не се очертават изгледи за мир или поне за примирие и е трудно да се прогнозира дали и кога това може да се случи. Естествено, надеждите на целия свят са войната да приключи час по-скоро.

Годината в обзорите на Euronews Bulgaria

2022: „Адът слезе на Земята“. И влезе в Украйна

За Меси и Мбапе, за майките и малките – истории и уроци от Мондиала в Катар

Политическата 2022-а година, в която нищо нямаше значение

Развитието на енергийната криза в България през 2022 г.

Европа през 2022 г.: Краставицата се изкриви в крайнодясно

10 кошмарни месеца от историята на Европа

Изборите по света: Кой за какво гласува през 2022 г. и кои са големите победители