За Меси и Мбапе, за майките и малките – истории и уроци от Мондиала в Катар

От

Диан Станчев Редактор 2022-19-12 19:14

Мондиалът в Катар завърши. Аржентина завоюва титлата и вече е трикратен световен шампион след успехите си от 1978-а и 1986 г. Триумфът на гаучосите не бе никак лесен - тимът се превърна в едва вторият в историята, който стартира участието си със загуба, но вдига Купата. Другият е Испания от 2010 г.

Черешката на тортата за албиселесте бе финалът срещу Франция, който южноамериканците спечелиха след дузпи. Финал, който ще остане в историята като един от най-великите, откакто се провежда най-големият планетарен футболен форум. Финал, който ще остане в спомените, и който може да ни кара да се чувстваме щастливци, че се случи в нашето време. Заради драмата, обратите, емоциите. Заради гения на Лионел Меси, който затвърди мнението, че е един от най-великите за всички времена. Заради сълзите на Анхел Ди Мария и останалите, облечени в синьо и бяло. Но и заради Килиан Мбапе, който даде всичко от себе си, за да донесе на Франция втори пореден трофей. Не успя, но ясно показа - Меси е настоящето, а той - бъдещето.

Нека се върнем до самото начало обаче. Надпреварата в Катар бе посрещната с много скептицизъм, скандали, неодобрение и въпросителни. Достатъчно се изговори по темите, свързани с правата на жените и хомосексуалните, и въобще избирането на страната за домакин. Да, заради всички тези фактори, това ще остане едно от най-спорните Световни първенства в историята. Но! Наред с това обективната истина е, че Катар 2022 отговори на очакванията.

Домакините се постараха много. Организацията бе на високо ниво, малцина бяха тези, които имаха сериозни оплаквания и претенции. Но най-важното – въпреки нестандартния период на провеждане в навечерието на Коледа, футболът на този Мондиал бе от висша класа. Станахме свидетели на изпълнения и моменти, които бяха изписани със златни букви в безкрайната книга на времето. И чиито страници ще прелистваме отново и отново.

А и истории не липсваха. От изненади и провали, през неочаквани герои и паднали гиганти, та до чисто човешката страна на футбола, която неизменно върви рамо до рамо със спортно-техническата му част.

Не може всички да бъдем герои – някой трябва да стои на тротоара и да ръкопляска.

Уил Роджърс

Снимка: AP

И най-талантливият сценарист нямаше да може да измисли по-подходящ завършек от този, в който Лео Меси или Кристиано Роналдо ликуват със световната титла. Уви, нямаше как и двамата да го сторят, но някак справедливо бе някой измежду тях да е на върха.

Аржентинецът и португалецът диктуваха модата във футбола през последните 15 години, но макар и да бяха печелили съответните континентални надпревари на Южна Америка и Европа, никой от тях не бе достигал футболния Еверест. Е, Меси го направи, като се превърна в първия играч в историята, който бележи поне по един гол във всяка фаза на турнира.

Да, Аржентина не игра най-добрия футбол на това Световно. Мнозина биха казали, и донякъде с право, че ако го няма Лео, гаучосите са един сравнително обикновен отбор. Той обаче бе там и открадна шоуто. Подпомаган, разбира се, и от новата генерация, която дава надежди на запалянковците на албиселесте, че в бъдеще успехите няма да секнат. Енцо Фернандес и Хулиан Алварес са двама от младоците, които демонстрираха невероятни качества, и които постепенно би трябвало да поемат лидерската роля от Меси. Засега обаче, той сам обяви, че няма намерение да се отказва, а това означава, че спектакълът продължава. А ние ще стоим отстрани, ще се наслаждаваме, и ще ръкопляскаме.

Никога не мисля за бъдещето. То само ще дойде достатъчно скоро.

Алберт Айнщайн

Снимка: Facebook/fifaworldcup

Бъдещето всъщност вече е тук. И ние го видяхме в действие през последния месец. Всъщност, гледаме го от няколко години насам. Още като юноша Килиан Мбапе показа, че е специален. И с всеки изминал ден тази теза звучи все по-правдоподобно. Французинът не успя да помогне на родината си да спечели втора поредна световна титла, но завърши като голмайстор на Мондиала с 8 попадения. Освен това се превърна в едва втория човек, реализирал хеттрик във финал на Световно първенство. Първият е Джеф Хърст, благодарение на когото Англия ликува с единственото си отличие от това състезание през 1966 г. И бъдете сигурни, че в следващите 10-12 години това е момчето, за което ще говорят всички.

(Позволявам си да отворя една скоба и тук да добавя името и на Ерлинг Холанд, който е също толкова впечатляващ, но уви, едва ли ще постигне твърде значими неща на най-голямата сцена със своята Норвегия).

Силата на нацията идва от целостта на дома.

Конфуций

Снимка: Facebook/fifaworldcup

За триумфа на Аржентина могат да се изпишат и вероятно ще се изпишат десетки книги. За смелата и атрактивна за гледане Франция – също. Но Катар 2022 ни даде още много храна за душата и сетивата. Като гордото и изключително достойно представяне на Мароко. В крайна сметка селекцията на Уалид Реграги завърши на четвърто място, противно на всички очаквания и прогнози. Точно както и Пеневата чета преди 28 години в САЩ. Първият африкански отбор, който записва толкова високо класиране. Тим, който пренаписа историята на африканския футбол, и който вдъхнови милиони по цялото земно кълбо. И заради резултатите, които постигна, но и заради уроците, които футболистите предадоха на публиката.

Защото след всеки успешен мач те празнуваха със своите семейства. С майките си. Припомниха ни, че майката е нещо свято, че трябва да бъде почитана и уважавана. Във времена, в които ставаме все по-отчуждени един от друг, те ни припомниха, че няма нищо по-важно от тези, чиято кръв тече във вените ни. Може да имаш всичко, може да си богат, успешен и известен. Но не бива да забравяш корените си. Това отношение и този начин на мислене допринесоха много за успеха на Атласките лъвове.

Аз обичам малките народи. Аз обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малките.

Андре Жид

Снимка: Facebook/fifaworldcup

3,8 милиона души. Толкова е населението на Хърватия. Страна, която за второ поредно Световно първенство е в топ 3 на планетата. Вдъхновени от неостаряващия Лука Модрич, с подкрепата на изключителните Андрей Крамарич, Матео Ковачич, Иван Перишич и Доминик Ливакович, ватрените за пореден път обориха всички скептици. Излязоха от трудна група в компанията на Мароко, Белгия и Канада, след което елиминираха с дузпи Япония и Бразилия. За пореден път показаха най-вече характер, мъжество и непримиримост, бориха се до последната капка пот, но си заслужиха бронзовите медали. С гордост могат да кажат, че единственият противник, който ги надви, бе тъкмо световният шампион Аржентина.

Успехът е ходене от провал на провал, без загуба на ентусиазъм.

Уинстън Чърчил

Снимка: AP

Да, имаше и такива, които се провалиха. И ще е интересно да видим как този неуспех ще се отрази на ентусиазма им в следващите месеци и години. Белгия, Германия и Испания са най-големите разочарования на Мондиала в Катар. Първите два отбора дори не успяха да излязат от групата си, а испанците си правеха сметки срещу кой опонент да се паднат на осминафиналите. Сметки, които излязоха доста грешни, тъй като бяха задраскани от Мароко.

За второ поредно Световно пък Бундестимът отпадна още след груповата фаза, а според мнозина със завършека на Катар 2022 настъпи и краят на златното поколение на Белгия. Еден Азар вече обяви оттеглянето си от националния отбор, а вероятно скоро това ще сторят и Тоби Алдервайрелд, Аксел Витсел и Дрийс Мертенс. Остават въпросителни около бъдещето на Кевин де Бройне и Ромелу Лукаку, но все пак е вероятно те да са на линия поне за Евро 2024.

Не на последно място, трябва да отбележим и представянето на самите домакини. Катар се превърна в най-слабия домакин на Световно първенство, като не успя да спечели нито една точка и отпадна безславно. Бяха направени сериозни инвестиции в развитието на футбола в страната и би било жалко, ако заради това посредствено представяне желанието за просперитет на националния тим се изпари.

Разказваме истории, за да живеем

Джоан Дидиън, журналист

Снимка: AP

Спортно-техническата част на футбола е важна, но не по-малко важен е „животът“ около тях – човешките истории, които се създават и разказват, които вдъхновяват, от които настръхваш, потичат ти сълзи или се смееш с цяло гърло. И сега не бе по-различно.

Състезателят на Уелс Нико Уилямс научи новината за смъртта на любимия си дядо в часовете преди първия мач на драконите срещу САЩ. Но преглътна болката, излезе на терена, и игра със сърце и душа в негова памет.

Кристиан Ериксен само преди година и три месеца получи инфаркт по време на Европейското първенство, но демонстрира невероятно желание животът му да продължи в нормален ритъм. И се завърна на терена само няколко месеца по-късно. И сега бе сред лидерите на Дания, макар и скандинавците да се представиха неудовлетворително.

Или Камал Милър, който се разплака по време на химна на Канада преди първия двубой срещу Белгия. Толкова много означаваше това участие на Мондиала за него и колегите му. Кленовите листа загубиха и трите си срещи, но поне вкараха първия в историята на страната гол на Световно първенство.

Или пък Саудитска Арабия, постигнала паметна победа над световния шампион Аржентина още в първия мач от груповата фаза. Да, новината, че футболистите ще получат по един луксозен автомобил като бонус за триумфа се оказа фалшива, но емоциите, които донесоха на сънародниците си бяха напълно истински и незабравими...

Погледнато общо, емоциите, които Катар 2022 донесе, са точно такива - истински и незабравими. Скандален, противоречив, цветен, за някои щастлив, за други – не. Футболът бе от най-висше качество, а удоволствието от играта – безмерно.

Очакваме САЩ, Канада и Мексико през 2026 година!