Изборите по света: Кой за какво гласува през 2022 г. и кои са големите победители

От

Габриела Беличовска Международен редактор 2022-27-12 19:03

Освен в България изминалата година беше белязана от избори из цяла Европа. Които доведоха до ключови промени в международни институции, както и в управлението на редица държави. Габриела Беличовска обобщава изминалата изборна година.

През 2022-ра, освен с война и пандемия, много от лидерите в Европа трябваше да се справят и с друго предизвикателство – президентски и парламентарни избори, каквито имаше в над 10 европейски държави.

В несигурни времена някои запазиха постовете си, а други опитват да овладеят политическите кризи в държавите си.

Избори имаше и в едни от най-важните европейски институции.

За Европейския парламент годината започна с избирането на нов председател след внезапната смърт на Давид Сасоли. На 43 години малтийката Роберта Мецола от Европейската народна партия стана най-младия човек, бил някога начело на институцията.

Скъпи европейци, в следващите години хората в Европа ще търсят лидерство и посока в нашата институция, докато други ще тестват границите на демократичните ни ценности и европейски принципи. Трябва да отвърнем на антиевропейския наратив, който се налага толкова бързо и лесно.

Роберта Мецола, председател на Европейския парламент

На фона на руската инвазия в Украйна Шарл Мишел остана председател на Европейския съвет. Така неговият първи мандат начело на една от най-важните институции в блока беше белязан от дълго продължила пандемия. А вторият – от война в съвременна Европа.

Владимир Путин трябва да бъде победен. За да се случи това, трябва максимално да подкрепим Украйна и да наложим санкции, за да окажем натиск върху Кремъл.

Шарл Мишел, председател на Европейския съвет

Заради войната – в същия ден, в който Мишел беше преизбран – 24 март, съюзниците от НАТО удължиха мандата на генералния секретар Йенс Столтенберг с година и половина – до септември 2023-та. Това отказа Столтенберг от плановете му да се върне в родната си Норвегия и да оглави централната банка.

Решени сме да продължим да караме Русия да си плаща, за да сложим край на тази брутална война.

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО

Португалия

Към отделните държави – социалистите в Португалия извоюваха трета поредна победа на парламентарни избори. А за лидера им – Антониу Коща – това означаваше формирането на ново негово правителство, което да разпредели в португалската икономика 45 млрд. евро за възстановяване от пандемията.

С големи емоции приемам тази отговорност след шест години като министър-председател, от които последните две преминаха в безпрецедентна борба с пандемията.

Антониу Коща, министър-председател на Португалия

Унгария

Един от най-критичните държавни лидери към работата на Европейския съюз – Виктор Орбан, спечели 4-ти пореден мандат като министър-председател. Въпреки че 6 опозиционни партии издигнаха общ кандидат – Петер Марки-Зай, в опит да свалят Орбан от власт, коалицията на партия ФИДЕС спечели повече от половината места в унгарския парламент.

Тази победа може би ще се помни до края на живота ни, защото трябваше да се борим с най-големите преобладаващи сили – левицата в страната, левицата по света, брюкселските бюрократи, империята Сорос и всичките ѝ пари, международните мейнстрийм медии и в крайна сметка дори украинския президент.

Виктор Орбан, министър-председател на Унгария

Сърбия

В същия ден, в който Орбан запази поста си, сърбите преизбраха новите си стари лидери – Александър Вучич спечели президентските избори още на първия тур, а неговата Сръбска прогресивна партия получи най-много гласове във вота за парламент, макар и недостатъчни за самостоятелно правителство.

Вярвам, че има много предизвикателства пред нас. Най-важното е да поддържаме добри отношения в региона. Да продължим пътя си към ЕС, но в същото време да не съсипваме връзките с традиционните си приятели.

Александър Вучич, президент на Сърбия

Сръбските партии договаряха съставянето на кабинет близо половин година, в която напрежението с Косово се покачи заради изискването на властите в Прищина етническите сърби да сменят старите регистрационни номера с косовски. Правителство беше съставено през октомври, отново с премиер Ана Бърнабич.

Франция

За два месеца французите отидоха до урните няколко пъти – първо през април, за да изпратят на балотаж същите кандидати за президент отпреди пет години – Еманюел Макрон и Марин льо Пен.

За първи път от десетилетия френски държавен глава положи клетва за втори мандат.

Това, което ни предстои, е период на решителни действия за Франция и Европа, които ще реагират първи, за да се избегне ескалация след руската агресия в Украйна. Да се помогне на демокрацията и смелостта да надделеят. Да се изгради нов европейски мир и нова анатомия на нашия континент.

Еманюел Макрон, президент на Франция

С преизбирането на Макрон неговата партия, която смени името си от „Република, напред!“ на „Възраждане“, успя да затвърди позицията си в Елисейския дворец. Но не така беше в парламента.

Крайнодесните получиха повече мандати за сметка на депутатите от центристката партия на Макрон и нейните съюзници. Това все пак не попречи на Елизабет Борн отново да бъде министър-председател.

Северна Ирландия

Повече от половин година след парламентарните избори Северна Ирландия продължава да няма правителство. Националистите от партия „Шин Фейн“ спечелиха вота, но съставянето на кабинет се договаря с Демократичната юнионистка партия, която иска оставане на Северна Ирландия в Обединеното кралство.

Великобритания

Тази тема остана на заден план за парламента в Лондон, след като Великобритания трябваше да смени три правителства за около два месеца. Всичко започна с оставката на Борис Джонсън след бойкот от собствените му министри.

Тъжен съм, че трябва да се откажа от най-добрата работа на света.

Борис Джонсън, бивш министър-председател на Великобритания

А пред депутатите в парламента завърши с думите:

„Аста ла виста, бейби! Благодаря.“

През лятото двама министри от кабинета на Джонсън – Лиз Тръс и Риши Сунак, се изправиха един срещу друг в опит да заемат поста му на лидер на Консервативната партия, а оттам и този на министър-председател. По-късно и двамата се оказаха победители.

Първо, Лиз Тръс спечели доверието на консерваторите и се оказа начело на страната във важен момент – за първи път от 70 години Великобритания смени монарха си след кончината на кралица Елизабет II.

„Смъртта на Нейно Величество кралицата е огромен шок за нацията и за света.“

Месец и половина след заемането на поста Тръс депозира оставката си пред крал Чарлз III, след като предложенията на кабинета ѝ за мащабни данъчни облекчения разтърсиха Острова. Този път изборът на консерваторите беше Риши Сунак.

Ще обединя страната ни – не с думи, а с действия. Ще работя всеки ден за вас. Правителството ще има почтеност, професионализъм и отчетност на всяко ниво. Доверието се печели. И аз ще спечеля вашето.

Риши Сунак, министър-председател на Великобритания

Италия

Тази година Марио Драги предаде символичния сребърен звънец на Джорджа Мелони – първата жена министър-председател в историята на Италия.

На парламентарния вот през септември Мелони отбеляза изборна победа със своята крайнодясна коалиция. Още с първата си реч тя опита да отговори на притесненията на Европа, че Италия може да се дистанцира от европейските институции.

Въпреки твърденията никога не съм била близо до който и да е недемократичен режим, включително фашизма… Италия ще продължи да бъде надежден партньор на НАТО, като за начало, с подкрепа за смелия украински народ, който се бори срещу нахлуването на Русия.

Джорджа Мелони, министър-председател на Италия

Босна и Херцеговина

Тази година Босна и Херцеговина гласува за представители на всички нива в управлението.

Хърватинът Желко Комшич спечели 2-ри последователен мандат в тройното президентство на страната. За босненски член на президиума беше избран Денис Бечирович, а за сръбски - Желка Цвиянович. Проруски настроеният Милорад Додик за втори път стана президент на Република Сръбска след повторно преброяване на гласовете, поискано от опозицията.

Австрия

Австрийският президент Александър ван дер Белен спечели втори 6-годишен мандат с преднина от близо 40% спрямо основния си опонент. Ван дер Белен, който участва в изборите като независим кандидат, беше считан за „сигурен избор в трудни времена“ още преди вота.

Словения

За първи път в Словения жена беше избрана за президент. Адвокатката Наташа Мусар отстрани фаворита за поста – бившия външен министър Анже Логар, след балотаж през ноември.

Словения не е една бюлетина. Словения не е една политическа партия. Словения е красива мозайка от разнообразие, която може да живее в пълната си красота, само ако всички ние дадем всичко, което можем за нашата родина.

Наташа Мусар, президент на Словения

По-рано през годината – в края на април, словенците избраха и нови депутати. Демократическата партия на бившия премиер Янез Янша остана на второ място. Така министър-председател стана Роберт Голоб от центристкото Движение „Свобода“.

Парламентарни избори се проведоха и в още няколко държави. В Дания социалдемократите на Мете Фредериксен спечелиха вота, но заради ниската подкрепа създадоха коалиционно правителство.

След изборите 12 партии влизат в парламента. Това е исторически резултат, който изисква сътрудничество.

Мете Фредериксен, министър-председател на Дания

В Швеция дясната коалиция на Улф Кристершон спечели повече от половината мандати в 349-местния Риксдаген.

А в Латвия Кришянис Каринш остана премиер, след като партията му „Ново единство“ успя да състави коалиционно правителство фона на притесненията, свързани с войната в Украйна.

Нито аз, нито правителството, нито страната се страхуваме. Познаваме Русия и руската политика от много години. Опитахме да предупредим съседите ни за опасността, много преди да избухне войната. Ще продължим да развиваме армията си и да работим тясно с държавите от НАТО, за да гарантираме, че Балтийският регион остава в безопасност.

Кришянис Каринш, министър-председател на Латвия

В Малта Роберт Абела спечели първи пълен мандат като министър-председател при избирателна активност над 85%, считана за най-ниската за страната от повече от 50 години.

Изборите по света

През 2022-а избори имаше и във водещите икономики на други четири континента.

Вие сте една от причините да съм такъв оптимист за бъдещето на Америка.

Джо Байдън, президент на САЩ

На втората година от мандата на Джо Байдън в САЩ се проведоха междинни избори, след които демократите загубиха контрола над долната камара на Конгреса. В Сената обаче затвърдиха позициите си и вече имат 51 сенатори срещу 49 за републиканците.

В Китай президентът Си Дзинпин беше преизбран за генерален секретар на Комунистическата партия, с което се доближи и до нов мандат на държавен глава.

От името на новото централно ръководство благодаря искрено на цялата партия за доверието, което ни гласувахте. Ще имаме предвид същността на партията, нейната цел и нашите собствени мисия и отговорност.

Си Дзинпин, президент на Китай

Междувременно лейбъристите в Австралия отново са на власт след близо десетилетие управление на консерваторите. Антъни Албанийз стана премиер след загубата на неговия предшественик Скот Морисън.

Бразилците отпразнуваха завръщането на Луиз Инасио Лула да Силва като президент близо 20 години след първото му избиране за поста. На оспорван балотаж през октомври да Силва отстрани действащия президент Жаир Болсонаро, което предизвика масови протести в страната.

За европейските граждани и политици предстои не по-малко натоварена изборна година. Още през януари ще стане ясен новият президент на Чехия. Парламентарни избори са планирани в най-малко 8 европейски държави, включително Гърция, Испания и Швейцария. Освен това Турция ще избира нови президент и парламент, а в Украйна се очаква провеждането на парламентарни избори, което вероятно ще зависи от развитието на бойните действия с Русия.