Повече от два месеца на територията на Украйна продължават военните действия, които Руската федерация нарича „специална военна операция“, а почти целият останал свят – война. В Европа, в 21. век, ракети поразяват жилищни сгради, хора умират, а други се бягат от местата, където доскоро са живели – в други населени места, а мнозина а от тях и в съвсем други държави.

Военният конфликт между Русия и Украйна официално стартира в ранните часове на 24 февруари т.г., но предисторията е доста по-стара. Още през 2014 година Русия анексира Кримския полуостров, а същата година в Източна Украйна сред рускоговорящото население започват размирици. Проруските сепаратисти молят Москва за военна помощ и в Донбас започват реални бойни действия. Украинската армия успява да си върне контрола над Славянск и Краматорск, но по-голямата част от територията на Донецка и Луганска области остават под управлението на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. През следващите години Киев неуспешно се опитва да си възвърне тези територии, а Москва обвинява украинската страна в дискриминация над местното население, което впоследствие е формулирано и като „геноцид“.

Другата основна причина за ескалацията на напрежението е ясно заявеното намерение на Украйна да се присъедини към НАТО. В началото на 2022 година на украинска територия се намират НАТО-вски военни инструктори, като се обмисля създаване на бази на Алианса. В отговор Русия провежда мащабни военни учения, както в близост до границата с Украйна, така и в съседна Беларус (съвместно с беларуската армия). Кремъл стои на позицията, че действията в Украйна представляват разширение на НАТО и опит на Алианса да „обгради“ руската територия с военни бази.

На 21 февруари 2022 година Русия признава ДНР и ЛНР, а руският президент Владимир Путин обявява „миротворческа мисия“ в помощ на двете републики, под формата на военни части. Инвазията става предмет на обсъждане в Съвета за сигурност на ООН и не получава подкрепа. На 22 февруари президентът на САЩ Джо Байдън нарича събитията от предния ден „началото на руска инвазия в Украйна. На 23 февруари Украйна обявява извънредно положение. За същия ден е предвидено ново заседание на Съвета за сигурност на ООН. Генералният секретар на организация Антониу Гутериш призовава: „Дайте шанс на мира!“

Рано сутринта на 24 февруари Путин обявява началото на „специална военна операция“, чиято цел е „демилитаризация и денацификация“ на Украйна.

Самата Украйна обаче, а също и по-голямата част от света (включително държавите от ЕС и НАТО) приемат това като начало на война.

Начален руски „блицкриг“

В първите часове и дни Русия успява да получи решително предимство във военните действия. Минути след изявлението на Путин избухват експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас. С прецизни удари значителна част от военната инфраструктура на Украйна е извадена от строя. На 25 февруари руски танкови колони вече се опитват да обкръжат Киев, а украинският президент Володимир Зеленски в телевизионно обръщение обвинява Русия, че се цели и към цивилни обекти. На 26 февруари Ройтерс съобщава, че в части от Украйна (особено на юг и югоизток) интернет връзките са прекъснати. Според АП нощните сражения в Киев са довели до стотици жертви. На 27 февруари руски части овладяват Харков, вторият по големина град в страната. Едва на 28 февруари британското министерство на отбраната огласява, че руското напредване към Киев се забавя заради ожесточена украинска съпротива и проблеми с логистиката. Два месеца по-късно военните действия още не са приключили, като руските войски са се изтеглили от района на Киев и са съсредоточени в южните и югоизточни части на Украйна.

Война и на информационния фронт

Конфликтът, освен на бойното поле, се води с ожесточение и в медиите. Съобщенията във военните комюникета на едната страна често са отричани от другата и обратно, а в редица ситуации информацията не може да бъде потвърдена от независими източници.

На 14 март Марина Овсянникова, редактор в „Первьiй канал“ на руската държавна телевизия, се появява в ефир по време на новинарската емисия, държейки плакат с надписи на руски и английски език: „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Впоследствие се оказва, че тя е записала и послание, в което твърди, че се срамува, задето е разпространявала кремълската пропаганда.

Овсянникова е задържана, а в медиите и сред обществеността се появява опасението, че я грозят до 15 години затвор, заради наскоро приет в Русия закон, който забранява действията в Украйна да се наричат „война“. В крайна сметка журналистката е осъдена на глоба от 30 хиляди рубли (около 250 евро) за несъгласувана публична акция.

Конфликтът не подмина и социалните мрежи. На 11 март Ройтерс разкри, че Фейсбук и Инстаграм (собственост на компанията „Мета“) нарушават дългогодишната си политика за недопускане призиви за насилие, като това изключение се отнася спрямо руските военнослужещи в Украйна.

Бежанците

Всеки военен конфликт неминуемо води до бежанска вълна, и този не прави изключение. По данни на ООН, към 1 май броят на бежанците, напуснали Украйна, вече е над 5,5 милиона души. За по-малко от месец напусналите страната са над 1,5 милиона, а само за един ден – 23 хиляди души. Повече от 7 милиона жители на Украйна са останали в страната, но са разселени в други населени места.

Най-голям дял от бежанския поток е приела Полша – над 3 милиона бежанци. В Молдова обаче, бежанците вече съставляват близо 20% от населението.

Бежанският поток е съсредоточен предимно в съседни на Украйна държави. За разлика от бежанската криза, започнала в Европа през 2015 година, този път търсещите убежище са почти изцяло жени и деца. Европейската реакция до момента еднозначна, като Европейската комисия одобри и в края на април започна да изплаща пакет от 3,5 милиарда евро помощи за държавите, които приютяват украински бежанци.

Към Част II