"Да се обединим и да покажем обща българска позиция." Думите са на премиера Кирил Петков от трибуната на народното събрание сутринта на 24 февруари. Броени часове след началото на руската инвазия в Украйна – определяна от целия западен свят като война, а от Русия като специална военна операция.

До общата позиция обаче далеч не се стигна лесно (а и към настоящия момент тя изглежда като химера). Седем часа продължават дебатите в парламента. Според много народни представители приемането на бюджета е по-приоритетна тема. В същото време ЕС вече е обявил среща на върха, на която трябва да отиде премиерът Кирил Петков. И да представи официалната позиция на България.

Санкциите палят първите искри

Първата искра на разединение в коалиционния формат се оказва точката със санкциите към Русия, които страните членки на ЕС и НАТО започват да обявяват. При прочитането на проекта на декларация от председателя на ПГ на ПП Андрей Гюров, БСП се обявяват против санкциите и напускат залата. Лидерът на БСП Корнелия Нинова и премиерът Кирил Петков прекарват близо половин час в преговори в стаята на ПГ на БСП. В резултат, по искане на БСП, декларацията е гласувана точка по точка. Опозиционните партии ГЕРБ-СДС и ДПС започват да губят търпение. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реагира остро:

Частта, която се отнася до подкрепата на санкциите срещу Русия, все пак е приета, но без гласовете на БСП и "Възраждане".

В крайна сметка, в ранния следобед на 24 февруари народното събрание приема декларация за осъждане на агресивните действия на Руската федерация.

Кои санкции обаче? България затваря въздушното си пространство за руски самолети, но премиерът Кирил Петков иска България да не се включи в част от санкциите относно петрола и газта, защото ще има последици за вътрешния пазар, бизнеса и обикновените хора.

Оставка на министъра на отбраната

Още в първия ден на войната Президентът Румен Радев свиква кризисен щаб. Преди него избухва нов скандал, довел до оставката на военния министър Стефан Янев – сочен за най-приближения човек на президента в правителството.

През декември 2021 г. пък Янев се обявява във „Фейсбук“ против разполагането в България и Румъния на допълнителни войски на НАТО. Постът му е копиран от посолството на Руската федерация в България на официалната им страница в социалната мрежа. Изказванията на Янев са разчетени като заемане на позиции, които компрометират България като член на НАТО и ЕС, и звучат в полза на интересите на Русия. Налага се изказванията на Янев да бъдат определяни като „лично мнение“, а премиерът Кирил Петков разграничава позициите на правителството от тези на военния министър.

Изказването на премиера е по време на извънредното заседание на парламента, на което оставката на Янев е гласувана. На негово място е назначен постоянният представител на България в НАТО Драгомир Заков. Кандидатурата му се появява буквално в последния момент, като преди това се спряга името на Тодор Тагарев.

Хуманитарна или военна помощ

Политическата класа не успява да постигне единодушие и по въпроса каква помощ трябва да изпрати страната ни на Украйна. Три дни след началото на конфликта – на 27 февруари – премиерът Петков заявява, че България ще изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ, с което се присъединява към групата на 25-те страни донори от ЕС и НАТО.

Така България и Унгария стават единствените две държави в Европа, които не предоставят реална военна помощ на Украйна. Страната ни отпуска хуманитарна помощ, но не директно на украинското правителство, а чрез Механизма за гражданска защита на ЕС. Помощта се изразява в 30 на брой палатки, 450 спални чували и 1000 походни легла, сочат данните на доклад, изготвен по поръчка на Долната камара на британския Парламент, по повод участието на Обединеното кралство в подкрепата за украинската армия. За сравнение Великобритания бе първата страна в света, която предоставя на Украйна смъртоносна военна помощ – 3615 противотанкови оръжия, представляващи портативни гранатомети с тегло от едва 12,5 кг, поразяващи цели на 600 метра.

Украинският президент Володимир Зеленски поиска директно от страните членки на НАТО, включително и България да предоставят съветски изтребители в помощ на страната му (тъй като техните пилоти не са обучени да използват техниката на Алианса). Дори Командването на сухопътните войски на Украйна обявява на 1 март на страницата си във „Фейсбук“, че се очаква България да предостави 16 изтребители МиГ-29 и 14 на брой Су-25. Премиерът Кирил Петков обаче контрира, че "в момента имаме малко летящи самолети и те не могат да бъдат доставени в друга страна."

В същото време лидерът на опозиционната партия ГЕРБ Бойко Борисов се среща с украинския посланик у нас Виталий Москаленко. Дипломатът също заявява, че се надява България да помогне на украинския народ със средства за отбрана.

Социологическо проучване на „Маркет линкс“, проведено между 22 и 29 март, пък показва, че 67% от българите са за неутралитет на държавата ни в конфликта, а 16% смятат, че трябва активно да подпомагаме Украйна, включително и с оръжия.

На 1 април парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ) внася проект за решение за възлагане на Министерския съвет да окаже военно-техническа помощ на Украйна. Съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов заявява, че в парламента има мнозинство, което да подкрепи решението, включително с гласове на ГЕРБ и ДПС. Румен Гечев от БСП обаче заплаши директно, че ако парламентът гласува изпращането на военна помощ, Столетницата ще напусне коалицията и ще предизвика предсрочни избори.

На 6 април става ясно, че България ще изпрати на Украйна общо 2000 каски и 2000 бронежилетки като безвъзмездна помощ. Защитните средства са от наличните количества и ще се използват от мирните украински граждани, обяснява Бориславова.

Заради пасивната позиция на България на 19 април в страната ни пристига външният министър на Украйна Дмитро Кулеба. Визитата му продължава цели три дни и включва срещи с нашия външен министър Теодора Генчовска, премиерът Кирил Петков, президентът Румен Радев и депутати. Никой не споменава в прав текст дали Кулеба е тук, за да иска военна помощ от България. Получава уверения от всички, че страната ни ще продължи да оказва хуманитарна помощ на Украйна. На третия ден от визитата си той отново е в парламента, за да научи, че българските депутати отлагат за след празниците решението дали да се предоставя военна помощ на Украйна. Това втърдява тона на Кулеба:

По думите му в рамките на посещението си така и не е получил ясен отговор каква помощ да очаква Украйна от България, но и изрично отбеляза, че цени високо грижата за бежанците и подкрепата на страната ни за санкциите срещу Русия.

Посещението на Кулеба доведе до поредни трусове в парламента и управляващата коалиция. Председателят на ПГ на "Демократична България" Христо Иванов категорично заявява, че всяка друга помощ освен военна, не е пълноценна, а от решението или отказът от решение ще зависи и оценката на ДБ за участието в управлението. От партията настояват за свикване на Коалиционния съвет.

Премиерът се опитва за пореден път да балансира коалицията.

Следващият ход на премиера е инициирането на делегация от коалиционните партньори, която посети Украйна, за да видят ситуацията на място и така да решат каква позиция да подкрепят. БСП обаче не изпращат делегат. За сметка на това в нея се включва военният министър Димитър Заков. Часове преди заминаването ПП свикват пресконференция, на която заявяват, че ще подкрепят решение за отпускане на военна помощ при гласуването в парламента. Така за изпращане на оръжия на Украйна се обявяват всички парламентарно представени партии с изключение на БСП и „Възраждане“. Гласуването е насрочено за 4 май.

Българската делегация посещава някои от най-силно пострадалите градове в Украйна – Буча, Бородянка и Ирпен, след което се провежда ключовата среща в Киев между Петков и президента Володимир Зеленски. Лидерите на двете държави се договарят България да ремонтира украинска военна техника, а Украйна да снабдява България с електроенергия и да помага с газа. Договорено е още Варна да стане център и логистичен хъб за украинското жито и използване на трансбалканския поток за транспорт на газ през Турция, България и Румъния в Украйна. Зеленски обещава, че България ще бъде от малкото страни, които ще бъдат поканени в програмата за възстановяване на Украйна, а България поема ангажимент да подкрепя пътя на Украйна за членство в ЕС.

Доставяме ли оръжия неофициално?

Развива се и паралелен скандал.

Според депутата от ГЕРБ и председател на комисията по отбрана Христо Гаджев, конкретен пример били изпратените над 600 хиляди гранати в началото на април от българска фирма до Полша. Сделка, подписана от министъра на икономиката Корнелия Нинова. „Които са изнесени от българска компания за полска компания с украински самолет, до украинската граница”, посочи Гаджев.

Лидерът на БСП, вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова отговаря, че България не изнася оръжие нито за Украйна, нито за Русия.

„Ню Йорк Таймс“ пък публикува анализ, че България продава оръжия и боеприпаси за Украйна чрез американската компания Ultra Defense Corp.

Позицията на президента

"Това е абсолютно недопустимо. В 21-и век, в Европа, да летят стратегически бомбардировачи, ракети, въздушни и морски десанти и да нанасят удари по суверенна държава. Категорично недопустимо", заявява президентът Румен Радев в деня на началото на войната 24 февруари. „България продължава да участва във всички формати на ЕС и на НАТО да търсим заедно колективен отговор на това грубо предизвикателство пред европейската сигурност и ще продължаваме да правим всичко възможно да гарантираме сигурността на българските граждани", допълва той. Позицията на държавния глава идва в точния момент, за да заглуши разногласията в парламента и да представи България като лоялен партньор на съюзниците си. И също така да компенсира донякъде скандала от предизборен дебат през ноември, в който на въпрос „чий е Крим“, Радев отговаря „в момента е руски". Думите му предизвикаха истинска буря от реакции, тъй като повечето държави по света не признават анексирането на полуострова от Русия със сила през 2014 г. Включително и България.

По отношение на военната помощ за Украйна обаче Радев не е толкова единодушен с партньорите на България от ЕС и НАТО. След посещението на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в средата на март, който по информация на "Файненшъл таймс" се е опитал да убеди България и Словакия да изпратят на Украйна зенитни ракети С-300, президентът заявява, че страната ни трябва да остане солидарна с Украйна. „Но който вземе решение за предоставяне на въоръжение и по този начин за въвличане на България във войната, трябва да може да се изправи пред обществото и да обясни какъв е рискът, защото цената винаги се плаща от гражданите, а не от политиците“. По думите му не трябва да се допуска стратегически обекти, като ядрената ни централа да остават без противовъздушна охрана.

На 27 април спират доставките на руски газ към България, тъй като отказваме да приемем плащания в рубли. Президентът коментира, че икономическият риск за България се увеличава. „Неслучайно отдавна призовавам за внимателно и отговорно отношение на България към този конфликт, който влияе пряко и за живота, и за благосъстоянието на българите тук и в Украйна“, казва Радев. Но истински политически пожар предизвика коментарът му именно за военната помощ. По думите му, излизат вече редица разкрития къде отива българското оръжие.

Отговорите на представители на правителството не закъсняват.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова е не по-малко остра:

Дипломатически искри

Въпреки че България отказва да предостави реална военна помощ на Украйна, Русия поставя страната ни в списъка с неприятелски държави, заедно със Cъeдинeнитe щaти, Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, Kaнaдa и вcичĸи дъpжaви oт Eвpoпeйcĸия cъюз. Причината са наложените на Русия санкции, към които и България се присъединява.

На 28 февруари на официалната „Фейсбук“ страница на посолството на Русия излиза публикация, в която се говори за:

От дипломатическата мисия твърдят, че "в България са блокирани или не се зареждат коректно редица сайтове на руски държавни институции и медии". Затова и посолството е създало свой канал в „Телеграм“.

Следва реакция на външно министерство, което връчва две ноти на дипломат от руското посолство. Първата е за изгонването от страната на двама дипломати, разследвани от прокуратурата и ДАНС за шпионаж. Според прокуратурата български генерал от резерва е издавал държавни тайни на съветник в руското посолство в София. Втората нота е с искане за официално извинение за обидния пост във „Фейсбук“. И такова последва от посланик Елеонора Митрофанова след среща с премиера Кирил Петков. На излизане Митрофанова заявява, че под „евроатлантически подлоги“ не е визирала страната ни и дори призна, че руската писменост и православие са дошли от България.

На 18 март България гони още 10 руски дипломати.

„Този враждебен демарш в скоро време ще получи съответна оценка и адекватна за новия дух на двустранните отношения реакция“, отговарят от руското посолство. В началото на април Русия обявява за персона нон грата двама български дипломати от посолството ни в Москва.

Комуникацията между двете държави претърпява нов удар, след като на заседанието си на 7 април кабинетът прекратява действието на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за взаимна защита на класифицираната информация. Документът е подписан още през 2007 г. и урежда механизмите за обмяна на класифицирана информация с гриф „Поверително“, „За служебно ползване“ и „Секретно“. Споразумението е било използвано при сътрудничеството на службите на двете страни по линия на борбата с тероризма, но към момента подобни контакти са прекратени.