Повече от два месеца на територията на Украйна продължават военните действия, които Руската федерация нарича „специална военна операция“, а почти целият останал свят – война. В Европа, в 21. век, ракети поразяват жилищни сгради, хора умират, а други бягат от местата, където доскоро са живели – в други населени места, а мнозина а от тях и в съвсем други държави.

Ужасът в Буча

На 2 април киевското предградие Буча влиза в международния новинарски обмен. Причината: след изтеглянето на руските войски, украинската армия и местни и чуждестранни журналисти се натъкват на десетки трупове по улиците на града, някои от тях с вързани ръце. Киев обвинява изтеглящата се руска армия за убийствата. Москва отхвърля обвиненията, заявявайки, че това е дело на украинските националисти, с цел да се злепостави Русия. За някои от кадрите, официални представители на Кремъл като председателят на държавната Дума Вячеслав Володин твърдят, че това е постановка с участието на живи актьори, преструващи се на мъртви. Разследвания на Белингкат, БиБиСи, Ню Йорк Таймс и други, обаче опровергават твърденията на Москва.

Сателитни снимки на Maxar Technologies Inc. показват трупове, лежащи на едни и същи места още от началото или средата на март – когато градът е под руска окупация. В близост до църквата „Св. Андрей Първозвани“ е открит масов гроб, чието изкопаване е започнато преди 10 март. Общо, убитите в Буча се изчисляват на няколкостотин души, или един от всеки петима, които не са се евакуирали преди идването на руските войски.

Международният отзвук е огромен. Представители на ЕС, НАТО и ООН осъждат убийствата, квалифицирайки ги като „военно престъпление“ и настоявайки за разследване и съд. Показателно е изказването на украинския президент Володимир Зеленски.

Международна подкрепа за Украйна

Още от началото на войната международната общност застава на страната на Украйна, припознавайки я като жертва на военна агресия. Европейската комисия в лицето на председателя Урсула фон дер Лайен осъди руската агресия и обяви пълна подкрепа на ЕС за Украйна.

Кампанията „Да се изправим в защита на Украйна“ събра над 9 милиарда евро към началото на април (включително 1 милиард от Европейската комисия), а на няколко пъти бяха одобрени различни по размер траншове макроикономическа помощ за страната (от няколко десетки до няколкостотин милиона евро).

На 6 март папа Франциск заяви в обръщение, че „войната е лудост“ и отхвърли дефиницията на Москва, че това е „военна операция“.

На 11 март Конгресът на САЩ одобрява спешна финансова помощ за Украйна в размер на 13,6 милиарда долара, която в основата си е военна. Почти всички държави членки на НАТО изпращат пряка военна помощ на правителството в Киев.

Санкции срещу Русия

Международните реакции започват още с признаването на ДНР и ЛНР от страна на Русия. Британското правителство налага санкции на 5 руски банки и трима руски олигарси, сътрудници на Путин. Канцлерът на Германия Олаф Шолц блокира проекта „Северен поток 2“, а външните министри на държавите от ЕС поставят в забранителен списък всички членове на руската Дума, признали отцепването на сепаратистките региони, като същевременно забраняват на инвеститорите от Евросъюза да търгуват с руски държавни облигации. Санкции срещу руски банки и руския държавен дълг се налагат и от Съединените щати.

Към момента най-мащабните санкции спрямо Русия включват:

• затваряне на въздушното пространство на ЕС и САЩ за руски самолети
• забрана кораби под руски флаг да влизат в пристанища на ЕС (предвидени са изключения във връзка с медицински, продоволствени и хуманитарни цели, както и свързани с енергетиката)
• изолиране на част от руските банки от системата за международни разплащания SWIFT
• спрян достъп на Русия до капиталовите пазари на ЕС
• санкциониране от страна на САЩ на руски компании, свързани с добива на виртуална валута
• изключване на Русия от Съвета на Европа
• замразяване на активи на руски висши администратори и олигарси
• предложение за пълно ембарго върху руския петрол от страна на ЕС след края на годината (предстои да се обсъжда)

Любопитното е, че още на 28 февруари към санкциите се присъединява и „вечно неутралната“ Швейцария.

„Газова война“

В отговор на мащабните икономически и финансови ограничения, в края на март Кремъл обявява, че занапред ще изисква плащанията по газовите доставки към държави, категоризирани по-рано като „неприятелски“, да се извършват само в рубли. Руската страна се аргументира с усложненията, възникнали от налагането на финансови санкции. От своя страна, правителства на държави вносителки на руски газ изразяват опасения от възможни рискове (прилагане на нереален обменен курс на рублата от страна на руската „Газпромбанк“) и най-вече, несъгласие с едностранната промяна на договорни отношения.

В края на април руската компания „Газпром“ спира доставките за Полша и България, а в началото на май – временно за Германия. От Европа пристигат разнопосочни сигнали относно руското изискване „газ само срещу рубли“ – появяват се информации за склонност на европейски компании да плащат в рубли. Същевременно обаче, твърдението, че Австрия се е съгласила на руските условия, впоследствие е опровергано от австрийския канцлер Карл Нехамер.

Очакванията за бързо прекратяване на конфликта така и не се оправдават. След първоначалните успехи на руската армия, украинската страна се окопити и военните действия продължават вече 70-и ден. Милиони украински граждани бяха принудени да напуснат домовете си, а материалните щети още през април надхвърлиха 1 трилион щатски долара. А краят на войната е все така неясен…