Когато започва обучението си за оперна певица, Катерина Полишчук никога не си е представяла, че един ден ще прави операция без упойка на ранен войник, докато се крие в бомбардиран стоманодобивен завод.

Но войната на Русия в Украйна направи немислимото възможно.

"Адът, през който преминах в Азовстал, не може да бъде сънуван от никого и показан в нито един екшън филм", казва Полишчук пред Euronews. "Дори Куентин Тарантино не би знаел как да направи такъв филм."

21-годишният фелдшер е сред украинския контингент, който защитава завода "Азовстал" по време на тримесечната обсада на Мариупол. Индустриалният обект беше последната крепост в опустошения град и бързо се превърна в международен символ на украинската съпротива.

"Още от първите дни, когато бяхме обкръжени, нямахме никакви запаси, нямахме лекарства, храна, вода или боеприпаси. Нямахме подходящо оборудване и средства за противовъздушна отбрана."

"За съжаление - продължава тя, - имахме много трудни условия за водене на бой, но имахме бойци, които искаха да защитят дома си, които искаха да покажат на целия свят, че Русия не може да завладее нито Украйна, нито Европа."

В интервюто си за Euronews Полишчук припомня екстремните условия, на които са били принудени да издържат украинските войници по време на непрестанната руска атака. По думите ѝ някои войници са прекарали "три-четири дни" подред, без да спят или да се хранят, тъй като обстрелът е продължавал през нощта - само за да продължи на сутринта.

След 82 дни на изтощителни боеве Мариупол пада под властта на Русия, а останалите войници се предават. Градът, изравнен със земята, остава почти неразпознаваем.

"Най-лошото беше да се предадем и да се откажем, защото разбирахме, че докато "Азовстал" стои, докато те (Русия) изразходват по-голямата част от военните си сили за Мариупол, за нашите братя е по-лесно да воюват в цяла Украйна", казва Полишчук.

Полишчук прекарва почти пет месеца в руски плен, докато не е освободена в края на септември като част от размяна на пленници. Сега тя пътува из цяла Европа, за да мобилизира подкрепа за хората на фронта.

В Брюксел присъства на специална изложба на фотографии, направени от Дмитрий "Орест" Козацки, войник-фотограф, който също се е укривал в "Азовстал".

Снимките, които станаха популярни, след като Козацки ги публикува в социалните мрежи, изобразяват съпротивата, отчаянието и самотата на украинските войници по време на жестоката обсада.

"Тези снимки предизвикват емоции на гордост за армията, с която стоях рамо до рамо, за момчетата, които се държаха независимо от всичко", обяснява Полишчук.

"Тези снимки предизвикват спомени за героичната борба на героични хора, някои от които са в плен, някои от които за съжаление вече не са сред нас."

Като оцеляла от обсадата на Мариупол, Полишчук казва, че се чувства особено отговорна да говори от името на мъжете и жените, които се сражават за страната си, за да не бъде "никой заглушен".

По време на престоя си в Брюксел тя призова Европейския съюз да остане на страната на Украйна до самия край, твърдейки, че съдбата на страната ще определи бъдещето на самия блок.

Макар да отхвърли оперните си умения като "ръждясали", гласът на Полишчук проблясваше в залата, твърд и траурен, когато тя се надигна, за да подпише украинския национален химн.

"Ние ще се борим. Ние сме смели, ние сме смели, ние сме несломими. Ние сме силни и ще спрем този враг", каза Полишчук.

"Но се нуждаем от подкрепа и помощ, защото ако ние не устоим, няма да устои и Европа".