Тайните на кулинарната традиция за Коледа в Неапол
Николай Грозданов
Споделете статията
Улиците на Неапол гъмжат от продавачи на храна. Продават се пресни зеленчуци, месо и дори омари. Неаполитанската Коледа традиционно е бедна, но на трапезата има изключително богата храна. Символичното ястие на типичната неаполитанска Коледа е така наречената „minestra maritata“, емблема на неаполитанската кухня и традиционно ястие за празничния период. Minestra maritata може да се открие в рецептурници от началото на XIX век. Нарича се „maritata“, защото месото и зеленчуците съжителстват в хармония в това ястие – тези, които го обичат, признават, че макар съставките да са евтини, вкусът е богат.
Неаполитанската кухня, за разлика от много други, е кухня, в чиято основа е не месото, а желанието за месо. Това означава, че има малко парче месо в сос като ragù с домати или лук, който наричаме генуезки, или в minestra maritata, който представлява набор от билки, събрани през коледния или дори великденския период, които се приготвят заедно с малки парчета свинско или телешко месо.
Германският поет Гьоте определя храната като истинската мания на неаполитанците. В този град коледният обяд има точно определен график, от който не може да се отклони.
Започваме с хубава салата, следва минестра маритата, никога не трябва да липсва хубава пържена треска. Като първо ястие - спагети с морски дарове, хубаво пържено рибно ястие от нашия Неаполитански залив и завършваме с десерти като струфоли, баба, пастиера, касате и сусамиели
До началото на 1900 г. Неапол е най-големият град в Италия. В продължение на векове той е бил град на интензивна търговия с останалия свят и с удоволствие е внасял храни и кулинарни традиции от цял свят.
„Малцина знаят, че Неапол и Кампания са най-големите консуматори на треска в Италия. Съществува традиция, която датира от векове и векове на обмен със Северна Европа, при който осолената треска, когато не е имало хладилници, е била и единственият безопасен начин за консумация на риба“, споделя Пинятаро.
Десертите са основна част от италианския коледен обяд и са част от многовековните традиции на този град.
Като струфоли – пържени топчета от брашно, яйца и захар, потопени в мед. Или прочутите мустакчиуоли – твърди бисквити, покрити с шоколад, чиято популярност се е запазила и до днес, още от древни времена.
Rococò е местен специалитет – поничка, приготвена от брашно, захар, бадеми и смес от подправки.
„Рококо“ е сравнително по-модерен. Датира от 1300 г. и за първи път е направен от монахините от кралския манастир Мадалена в Неапол. Те са приготвяли тази кръгла торта“, обяснява сладкарката Лина Д'Аниело.
От спагети с миди до треска и десерти – коледният обяд в Неапол е въпрос не само на вкус и аромат, но и на култура, традиция и семейство. Това, което се слага на трапезата, е символ на щастието да прекараш празниците у дома с любимите си хора.
Споделете статията
