Общество

Как се променя българският език в реалността, в която живеем?

От Диана Радева Диана Радева Водещ

Разединени сме като общество и диалогът се разпада не само като синтактична структура. Това каза в „Добро утро, Европа“ преподавателят по съвременен български език доц. Владислав Миланов. По думите му чрез силата на езика може да се улесни общуването и да се спре агресията. А според проф. Надежда Сталянова българското общество отдавна жадува за изискана реч.

„Още преди 15 години алармирахме за едни тенденции, които, за съжаление, все повече се засилват. Публичната реч, която слушаме и наблюдаваме, която ни залива отвсякъде, от година на година става все по-агресивна. Като че ли сме заобиколени от хора, които проявяват абсолютна езикова немощ, не могат да убедят в своята правота, както политическите си опоненти, така и нас като общество“, посочи проф. Сталянова.

„Езикът не боледува, ако не боледува човекът. Ако не се грижим за човека, ако не обгрижваме човека, ако не възпитаме едно общество, което да има висока култура и след това висока езикова култура, много трудно и ще говорим“, отбеляза доц. Миланов.

„Ние наистина учим студентите си, че през силата на думите могат да бъдат изградени смислените светове“, добави той.

„Може да подходиш агресивно и да излееш негативните си емоции, но може да се подходи и градивно. Това е едно умение, което ние като общество трябва да го изискаме от хората, които чуваме, от хората, които застават пред нас, и така да изградим отношението си към взаимоотношенията на хората в обществото. Аз вярвам, че езикът има тази сила“, подчерта проф. Сталянова.

По думите на специалистите много от нормите в българския език са разколебани.

Целия разговор вижте във видеото.

 

Преподавателите изказват своята благодарност към два проекта, които подкрепят изследванията на публичната реч: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“, финансиран от ФНИ на Министерството на образованието и науката, и „Текст и действителност. Действителност и текст“, финансиран по програма SUMMIT на СУ „Свети Климент Охридски“.