Забравените в Северозапада: За призванието да помагаш и даряваш любов
Мирослава Георгиева
Споделете статията
Всяка година в навечерието на коледните и новогодишни празници редица благотворителни каузи помагат на самотно живеещи възрастни хора у нас. Вяра и Ваклина от София вече шеста година посещават социално слаби лица, за да им дарят не само храна, но и внимание, топлина и усмивка. Само за ден, благодарение на стотиците дарители, те събират над 5 тона хранителните пакети. В два поредни уикенда момичетата и десетките доброволци посещават над 500 възрастни хора от няколко монтански села. За призванието да помагаш на тези които се борят за оцеляването си, разказва Мирослава Георгиева.
Мъглата, ниските температури и изморителното пътуване от столицата до Северозапада не отказват доброволците от фондация „Дари храна, дари любов“ за шеста поредна година да зарадват самотно живеещи възрастни хора. Този път те избират да помогнат на хора в нужда от Монтанско, с хранителни пакети за коледните празници.
Само в един ден на 1 декември успяхме да съберем над 5 т храна, с които се надявам сега да зарадваме около 500-600 възрастни хора в района.
Събираме пакетирани продукти дълъг срок на годност, като са основно от първа необходимост с идея да подпомогнем бита колкото можем поне за няколко месеца.
Благодарение на стотиците дарители, само за ден над 40 възрастни хора от селата Мездрея и Бързия получиха не само хранителен пакет, а внимание, добра дума и усмивка.
Баба Яфа е на 79 г. и живее сама в монтанското село Мездрея. Не иска много от живота, въпреки, че рядко се вижда с близките си.
Стига младите да ни обгрижвате с внимание и едно обаждане е достатъчно.
По професия е медицинска сестра и споделя, че животът я е научил да съхранява позитивните мисли, за да поддържат духа ѝ.
„И съм била щастлива когато изпишем човек и си отиде вкъщи, това е просто... и това ме е хранело. Има ли в главата добра мисъл и съхранена, значи той е жив“, споделя баба Яфа.
Повече от 20 години Цветко от с. Бързия не е виждал близките си. От години е вдовец, загубил е единия си син, от време на време идва да му помага неговата сестра. Но най-много му е мъчно за правнуците, които дори не знае как изглеждат.
Мечтата на Цветко сега звучи така:
Те така да съм жив и здрав, да може да се слушам, че няма кой да ми помага и ако съм на место, всичко ще е те така.
Яфка и Цветко са само част от стотиците възрастни хора останали сами да оцеляват с оскъдните си пенсии и далеч от своите деца и внуци, заминали надалеч в търсене на препитание и по-добри условия на живот. А доброволците от фондацията си тръгнаха с радост, че са успели да внесат мъничко топлина и внимание в домовете на хората. Но и с тъга, защото от утре те отново остават сами.
Споделете статията
