„Ще предложим нов процес за Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, само шест месеца“, обеща в интервю за Файненшъл Таймс току-що избраният за премиер на България Кирил Петков. Кой, кога и как му е внушил, че ветото трябва да падне точно до 6 месеца, не знаем. Резултатът обаче е налице – ветото падна в съответния срок, въпреки че според социологическите проучвания по темата мнозинството българи не одобряват т.нар. „френско предложение“.

Несъмнено това беше едно от най-значимите събития на 2022 г. във въшнополитически план за България. Македонският въпрос доминираше политическия дневен ред и медийния пейзаж у нас през първата половина на вече почти отишлата си 2022 година. В крайна сметка ветото падна, но на каква цена? И защо въпреки това отношението към България оттатък Деве Баир не само не се подобри, а напротив – като да се влоши и проявите с антибългарски уклон сякаш зачестиха, придобивайки в известен смисъл и застрашителни измерения? 

За разлика от Гърция в нейния спор с Република Северна Македония (РСМ), целта на България не е разграничение, а тъкмо обратното – припознаване на общото ни културно-историческо наследство и традиции. В този смисъл, политиката на София е насочена именно към постигането на базов консенсус около общото ни минало, което да послужи за изграждане мост на приятелство и сътрудничество, вместо да се превръща в ябълката на раздора и неизчерпаем извор на конфликти между двете общества и държави, „услужливо“ подклаждан и използван от недоброжелатели в региона и отвъд него.

Игра на топло и студено

Както е добре известно, България беше първата държава в света, която призна независимостта на тогавашна Република Македония (РМ) през далечната 1992 г. Думите на президента Желю Желев, че „признаваме държавата, но не признаваме нацията“ обаче се оказаха съдбовни, белязвайки отношенията ни за десетилетия напред. От този момент нататък българската политика към югозападната ни съседка беше подчинена именно на тази максима. Въпреки че признава македонска държавност, официална София така и не може да се примири със съществуването на македонска нация и език. Не и в тази им форма. Не и с историческия багаж, който им придават в Скопие... историческия багаж, който разделя, а не събира. Който изключва, а не приобщава. Исторически багаж на един отминал тоталитарен режим, в който за българите и българския отпечатък върху Македония няма място. Не, София не го приема, но и как би могло да е другояче – след всички (загубени) войни за национално обединение и стотиците хиляди загинали българи?

Най-общо казано българо-македонските отношения могат да бъдат определени като игра на топло и студено. Един непрестанен цикъл на надежда и разочарование.

В началото на двустранните ни отношения, въпросът с формулировката за езика се оказа най-острият и належащ проблем за решаване. В продължение на 7 години след установяването на дипломатически отношения между България и РМ, двете държави не бяха сключили нито едно двустранно споразумение заради спора на какъв език точно следва да се случи това. Решението дойде през 1999 г. с подписаната от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски декларация, според която документът се състои от два оригинални екземпляра на „официалните езици на двете страни - български език, съгласно Конституцията на Република България и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“.

През следващите години отношенията между София и Скопие се затоплят, но това трае твърде кратко. България се присъединява към ЕС и НАТО, докато РМ е заета да спори с Гърция за конституционното си име и наследството на Александър III Македонски. Утвърждаването на власт на Никола Груевски маркира продължително влошаване на отношенията между София и Скопие. В този период България променя политиката си от (на практика) безусловна подкрепа за евроинтеграцията на югозападната ни съседка към поставяне на няколко условия, едно от които подписване на Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Това се случва 5 години по-късно със смяната на властта в Скопие и идването на Зоран Заев.

София и Скопие изживяват своя втори меден месец след края на епохата Костов – Георгиевски. Започва поредният епизод от българо-македонската сапунка, в която главните герои ту люто се карат и нагрубяват, ту горещо се любят. Така беше и този път. Управляващите в София обявиха подписването на Договора за добросъседство за грандиозен успех. Бе сформирана съвместна комисия по исторически и образователни въпроси, българският химн прозвуча навръх Илинден в Скопие, беше възстановен паметникът край Дойран на българския полковник Константин Каварналиев, а с писмо до БПЦ македонската църква поиска българската да стане нейна Църква-майка. Всяко хубаво нещо обаче си има своя край...и въпреки големите прегръдки на Борисов със Заев, меденият месец приключи сравнително бързо. Еуфорията от фанфарите, съпътстващи подписването на договора, изчезна, отстъпвайки място на суровата действителност – реалните резултати от фамозния договор са доста скромни и не се припокриват изобщо със високопарните заявки при неговото подписване. Поредната илюзорна надежда за някакъв грандиозен катарзис сред политическия елит в Скопие беше окончателно погребана.

В условията на буксуваща работа и доста оскъдни резултати в съвместната комисия по историческите въпроси, на 9 октомври 2019 г. Министерски съвет приема т.нар. Рамкова позиция относно присъединяването на РСМ и Албания към ЕС. В нея българската страна поставя редица условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди Скопие да получи подкрепа от България за начало на преговори за членство с ЕС. Част от тези условия са:

• реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание;

• осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

• предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“;

• постигане на конкретни резултати в работата на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

• договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност.

Сред останалите изисквания на България са в официалните документи на ЕС да бъде употребявана фразата „официален език на Република Северна Македония“, вместо наименованието „македонски език“, както и изпълнението на Договора да залегне като част от условията в преговорния процес на РСМ. Рамковата позиция беше подкрепена (почти) единодушно от Народното събрание, както и от президента Румен Радев.

През ноември 2020 г. България официално отказа да подкрепи предложената от Европейската комисия преговорна рамка на Скопие за членство в ЕС, с което и блокира фактическия старт на преговорния процес. Последва година на безпрецедентни политически турбуленции в България и три парламентарни избори, които в крайна сметка доведоха до излъчването на сложна управленска конфигурация от четири политически партии. Именно от тази политическа амалгама зависеше разплитането на македонския възел през 2022 г. Междувременно, докато управляваше чрез служебните си правителства президентът Румен Радев модифицира изискванията от Рамковата позиция в т.нар. пакет „5+1“, добавяйки и включването на българите в конституцията на РСМ като едно от условията на България.

Хронологията на едно предизвестено фиаско

„Тръгнаха като аслани, върнаха се...“, гласи една българска народна мъдрост. Изглежда, що се касае до македонската тема, на българските политици това народно умотворение хич не им е чуждо. И така от декларираните тържествено в началото на 2022 г. на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента клетви в Рамковата позиция и уверения за непоколебимо национално единство, не остана и помен едва 6 месеца по-късно с приемането на т.нар. „френско предложение“.

2 януари 2022 г. – Весела Чернева в качеството си на външнополитически съветник на премиера Кирил Петков е на посещение в Скопие с цел организиране на предстоящата среща между премиерите на двете страни. Представители на посолството ни в Скопие не били поканени, не присъствали и хора от Външно министерство, нито се водили паметни бележки. Посещението на Чернева се оказва предвестник на това, което предстои следващите няколко месеца – двойна, на моменти може би и тройна външна политика, което най-малкото рискуваше да отслаби преговорните позиции на България, а в по-лошия случай означаваше сигурна рецепта за провал. Ето и хронологията:

10.01 Президентът свиква КСНС относно позицията на България в преговорите с РСМ. На него се потвърждава валидността на Рамковата позиция на МС и декларацията на НС от октомври 2019 г., като и се добавят някои нови елементи, които остават неизпълнени и до ден днешен и няма информация дали въобще се е работило по тях – например установяването на структуриран диалог между парламентарни комисии в двете държави. Вписването на българите в конституцията на РСМ не фигурира в официалните условия, приети на КСНС.

18.01 Правителствена делегация начело с Кирил Петков пристига на официално посещение в Скопие. Става ясно, че РСМ е изпратила вербална нота до ООН, с която заявява, че името ѝ засяга само територията на страната, а не географската област Северна Македония. С това едно от условията на България (категорично най-лесното за изпълнение) от т.нар. пакет 5+1 е изпълнено и вече в публичното пространство започва да се говори за „4+1“. Петков определя посещението си в Скопие за „огромен успех“.

Същевременно македонски българи изразяват своето разочарование от това, че Петков е закъснял за уговорената с тях среща, която била с продължителност от едва 15 минути.

21.01 Със заповед на премиера Кирил Петков са създадени четири междуправителствени работни групи – по икономика, инфраструктура, евроинтеграция и зелени политики, култура.

Близо година по-късно реалните и практически резултати от тези групи, освен пиар ефекта, необходим на правителството тогава, както и подписването на безброй необвързващи меморандуми, остават пълна загадка.

25.01 В София се провежда междуправителствено заседание на България и РСМ за първи път от 4 години насам.

01.02 Корнелия Нинова отказва участие в работната група по икономика със Скопие, след като Пендаровски приема в кабинета си представители на сепаратистката организация ОМО Илинден-Пирин.

01.02 Първи открити искри между Радев и Петков на тема „Македония“. Държавният глава обяви посещението на Петков в Скопие за прибързано. Премиерът не му остана длъжен и на свой ред заяви, че посещението му не само не било прибързано, ами било закъсняло.

04.02 Само три дни по-късно вече изглеждаше, че томахавките между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 са заровени. Президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков участваха заедно рамо до рамо в честванията на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев в Благоевград. Междувременно външният министър Теодора Генчовска оглавява делегация в Скопие, където поднася венци пред гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“.

12.03 Министерството на външните работи на РСМ съобщава за проведена среща между външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи и премиера Кирил Петков на Международния дипломатически форум в Анталия. Външният министър Теодора Генчовска не присъства на форума.

27.03 Открита е авиолиния между София и Скопие. Едва три месеца по-късно тя е закрита. Причината – липса на интерес. Според македонски медии полетите се осъществявали със 7-8 пътници, а имало и случаи, когато на борда пътували едва двама-трима души, по-малко от екипажа на самолета.

15.04 Според медийни публикации външният министър Теодора Генчовска е заявила на закрито заседание в парламента, че се води двойна външна политика по отношение на РСМ – едната на Външно министерство, а другата на външнополитическия екип на премиера. Запитана след края на заседанието дали това е вярно, Генчовска не отрича.

17.04 Голяма българска делегация пристига в Битоля за откриването на нов клуб на Културен център „Иван Михайлов“. На събитието присъстват премиерът Кирил Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на външните работи Теодора Генчовска, представители на парламентарните партии и др. Внушителната българска делегация демонстрира единство по отношение на защитата на правата на българската общност в РСМ.

Няколко месеца по-късно певецът Ламбе Алабаковски подпалва входната врата на клуба, а през ноември РСМ приема законодателни промени, с които задължава българския център да се преименува.

04.05 На Национална конференция в памет на Гоце Делчев Радев обявява, че има „огромен международен натиск“ България да ревизира условията си за подкрепа на процеса на еврочленство на югозападната ни съседка.

23.05 Премиерът Кирил Петков се среща с македонския си колега Димитър Ковачевски в Рим. Министър-председателят на РСМ определя срещата като „изключително конструктивна“.

27.05 Провежда се извънреден коалиционен съвет на тема „Македония“. От него става ясно, че коалиционните партньори са се обединили около необходимостта „тази тема задължително да мине през Народното събрание“.

01.06 Президентът на РСМ Стево Пендаровски признава, че съществува т.нар. „френско предложение“ за отпушване на преговорния процес на Скопие с ЕС.

06-07.06 Президентът на Франция Еманюел Макрон провежда разговори с Румен Радев и Димитър Ковачевски. Френския държавен глава изразява готовност да събере в Париж представители на властите в България и РСМ, за да сключат двустранно споразумение, с което би се отпушил пътят на Скопие към членство в ЕС, съобщава „Франс прес“.

08.06 Лидерът на ИТН Слави Трифонов изтегля министрите си от кабинета „Петков“ с довода, че коалицията не работи и партията му няма място в нея. Трифонов формално посочва две причини за решението си – „Македония и факта, че в държавата вече няма пари“.

17.06 В Комисията по външна политика в Народното събрание пристига предложение на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС), свързано с ветото върху РСМ.

21.06 Ден преди вота на недоверие, на извънреден брифинг лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обявява, че партията му ще подкрепи т.нар. „френско предложение“, което все още никъде не е публикувано официално.

Ден по-късно правителството на Петков пада във вот на недоверие, но това не спира ГЕРБ да настоява за гласуване в извънреден порядък на т.нар. „френско предложение“, без обществено обсъждане и дебати.

24.06 Със 170 гласа „за“ Народното събрание одобри т.нар. „френско предложение“, но не публикува неговия текст. Тази чест беше оставена на правителството в Скопие, което го направи седмица по-късно.

И така, в крайна сметка сроковете (и по-специално тезина Френското председателство на ЕС) победиха необходимостта от реални резултати, въпреки решението на КСНС от началото на годината, според което следваше да е обратното.

Какво представлява т.нар. „френско предложение“?

Т.нар. „френско предложение“ се състои от три документа, свързани с началото на преговорите на РСМ с ЕС. Главната придобивка за България е включването на българите в преамбюла на конституцията на РСМ преди формалния старт на преговори на Скопие.

Същевременно по всички останали аспекти от т.нар. пакет 4+1 реално няма почти никакъв успех с т.нар. „френско предложение“.

Няма общ културен календар и честване на общи исторически личности и събития. Няма напредък в работата на съвместната комисия по исторически и образователните въпроси. По отношение на неоснователните претенции за малцинства дори има регрес, след като Пендаровски се превърна в първия действащ президент на югозападната ни съседка, който прие официално в офиса си представители на сепаратистката ОМО Илинден-Пирин. Няма напредък и с противодействието на езика на омразата. Единствено при реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия период има известен напредък, като Скопие се задължи в период до една година „да създаде необходимата всеобхватна правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период, включително полиция, цивилно и военно разузнаване и контраразузнаване в периода 1945-1991 г.“

Тук следва да се отбележат и няколко принципни отстъпления, които направи България:

В текста на преговорната рамка е записано, че законодателството на ЕС ще се превежда на „македонски език“. С това всъщност България се отказа да води битката за езика на ниво ЕС. Езиковият въпрос ще си остане само за вътрешнополитическа консумация.

Друго ключово условие на България също остава неизпълнено - включването на добросъседските отношения и изпълнението на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и РСМ като отделна преговорна глава в клъстъра „Фундаменти“, по подобие на специалната преговорна глава за Сърбия, касаеща изцяло отношенията ѝ с Косово.

Вместо това, наред с всички останали изисквания в преговорната рамка, сред генералните принципи, по които ще бъдат водени преговорите, се споменават също и Договорът за добросъседство с България от 2017 г., както и „годишните прегледи и мерки за нейното ефективно прилагане съгласно член 12“.

Всъщност и без да е споменат Договорът в преговорната рамка на Скопие, България пак би имала пълното право да блокира целия преговорен процес. А това, че Договорът е споменат не означава въобще, че България ще срещне разбиране ако реши да го използва като оправдание за нова блокада на РСМ по пътя ѝ към ЕС. В този смисъл, чисто практически с „френското предложение“ България няма никакви допълнителни гаранции или инструменти за влияние върху процеса на преговори на РСМ.

Несъстоялият се катарзис: Много (северно)македонски шум за нищо

Естествено, опозицията в Скопие в лицето на кресливата ВМРО-ДПМНЕ, използва т.нар. френско предложение за вътрешнополитически цели и трупане на рейтинг с раздухване на антибългарските настроения в страната, подпомогната от неприятелските към България, но все още доста мощни структури от времето на бивша Югославия. Партията организира множество протести срещу приемането на договора, на които можеха да бъдат чути добре познатите обидни епитети по адрес на България. Впоследствие, след като парламентът на РСМ прие предложението, лидерът на ДПМНЕ Християн Мицкоски обяви, че всички народни представители от партията му са положили клетва пред нотариус, че няма да подкрепят конституционните промени, с които българите да бъдат включени в основния закон на страната.

Това развитие всъщност е твърде логично. В дневния ред на изродилата се в просръбска партия ДПМНЕ няма място за подобрение на отношения с България. Все пак сръбското влияние в Македония (почти) винаги е било равнозначно на антибългарско. Партията на Мицкоски няма политическа изгода да подкрепи промените в конституцията преди следващите парламентарни избори, на които има много добри шансове да излезе като първа политическа сила. В противен случай ДПМНЕ биха легитимирали политиката, водена от СДСМ, размивайки и малкото останали по-съществени разлики помежду им, което неминуемо ще се отрази негативно на резултата на партията на следващия парламентарен вот.

Тоест, вероятността българите да бъдат вписани в конституцията на РСМ преди следващите парламентарни избори (които би трябвало да се проведат през 2024 г.) е много малка. Дотогава всъщност и изпълнението на „френското предложение“ ще бъде на стендбай. В крайна сметка обаче българите ще намерят своето място в (северно)македонската конституция, така както и макар с много излишен шум и пропилени години Република Македония си смени и знамето, и името, под натиска на Гърция.

Въпросът е какво следва?

По своята същност т.нар. френско предложение е едно временно примирие на политическите носители на два враждуващи национални разказа за миналото, негодни и неспособни да съществуват заедно. Опровергаващи и отричащи се.

„Френското предложение“ няма как да бъде дълготрайно решение, защото то не приобщава, а търси разграничение. От една страна, българската общност в РСМ получава легитимация като държавотворен народ, респективно право на собствена история, култура, традиции. От друга страна се прави ясно разграничение между българи и македонци, между „нас“ и „тях“. Само по себе си, това не е никакъв проблем. И докато българите в РСМ признават общите исторически корени със своите съграждани, определящи за етнически македонци, то обратното не е валидно. Тоест, конфликтът за наследството на Гоце Делчев, братя Миладинови, Даме Груев и цяла плеяда от революционери и възрожденци е неизбежен, а нетърпимостта между историческите интерпретации ще избуява все повече.

Всъщност, „френското предложение“ не решава нищо, а е просто поредният етап от развитието на българо-македонските отношения. Можеше ли България обаче да извлече повече и кому беше нужно то да се приема „на пожар“ в условията на дълбока политическа криза и правителство в оставка?

Омразата към България ще изчезне тогава, когато съвременната македонска идентичност допусне „еретичното“ българско минало. Когато българската и македонската идентичност не се изключват взаимно, а се допълват и надграждат. Поне в миналото. Как днешните македонци биха мразили българския народ, при положение, че най-големите македонски герои са българи? Напротив, това би било една стабилна, здрава основа за изграждането на взаимно доверие и развитието на едни много близки и приятелски отношения между двете страни. Но днешната македонска идентичност не търпи да има нищо българско, пък било то и преди 150 години.

Ако търсим кратък отговор на въпроса защо ветото падна, но омразата към България остана, то това би било, че ветото никога не е било първопричината. До голяма степен отношението към България не зависи толкова от поведението на българската държава, колкото от вътрешната обстановка и политическа ситуация в самата РСМ. И както беше казал посланикът ни във Великобритания Марин Райков – „катарзисът в това отношение няма алтернатива“. Вътрешният (северно)македонски катарзис, който така и не ще да се състои вече повече от 30 години след рухването на тоталитарните комунистически режими в Европа.

За това време българо-македонските отношения претърпяха множество етапи, преживяха и „огромните успехи“ на правителството на Кирил Петков, гарнирани с обилно количество налудничава еуфория, но официална София така и не успя да намери правилната формула към единственото възможно дълготрайно решение – България признава настоящето, а РС Македония признава миналото... но все пак за танго са нужни двама. А понякога освен со кротце и со благо е нужен и малце кьотек.

Годината в обзорите на Euronews Bulgaria

2022: „Адът слезе на Земята“. И влезе в Украйна

За Меси и Мбапе, за майките и малките – истории и уроци от Мондиала в Катар

Политическата 2022-а година, в която нищо нямаше значение

Развитието на енергийната криза в България през 2022 г.

Европа през 2022 г.: Краставицата се изкриви в крайнодясно

10 кошмарни месеца от историята на Европа

Изборите по света: Кой за какво гласува през 2022 г. и кои са големите победители

Со кротце, со благо и со малце натиск – защо ветото за Македония падна, но омразата към България остана?