Навършват се 96 години от подвига на легендарната българка Мара Бунева, която на 13 януари 1928 г. разстрелва българомразеца Велимир Прелич на моста на р. Вардар в Скопие.

Мара Бунева е по-малката сестра на известния революционер от ВМРО Борис Бунев, който я привлича в редиците на организацията.

Корените на нейния подвиг се зараждат през декември 1927 г. По това време в Скопие се провежда съдебен процес срещу дейци на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). На съдебната скамейка застават 20 български студенти, които в хода на процеса са изтезавани по изключително варварски начин от прокурора Велимир Прелич. По заповед на сръбския инквизитор главите на македонските българи са стягани на менгеме, а ръцете и краката им са трошени. Нечуваните, дори и по времето на османското владичество, зверства не оставят друг избор - ръководеното от Иван Михайлов ВМРО издава смъртна присъда на Прелич.

С извършването на покушението се нагърбва Мара Бунева, която година по-рано се е завърнала в родното Тетово. Героинята се установява в Скопие и то не където и да е, а в къщата, намираща се в съседство с дома на Прелич. Успява да се сближи със сръбския прокурор и да спечели доверието му, което е доказателство за изключителния конспиративен талант не само на Бунева, но и на всички смели дейци на ВМРО от епохата.

На 13 януари 26-годишната българка от Тетово убива Прелич на Каменния мост на Вардар, а след това, за да не бъде заловена от тираните на Македония, се прострелва в гърдите и умира ден по-късно. На въпроса защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.

Себепожертвователната акция отново събужда интереса на европейската преса към нерешения „Македонски въпрос“.

Големият френски вестник „Ла Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“.

Австрийският „Тагеспост“ възкликва: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство. ВМРО е дамоклевият меч на Балкана – тя не може да се хване и където се слага въоръжената ѝ ръка, там остават кървави следи. Тя е навсякъде и никъде“.

Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“.

Мара Бунева загина за правото на свободен и достоен живот на македонските българи, като наказа един от символите на десетилетното сръбско потисничество в Македония, защото тя и други велики фигури от ВМРО отказаха да сведат глава пред това сърбите да беснеят в земята на дедите им.

Храмът „Св.Димитър“ в Тетото, в западната част на днешна Северна Македония, пази спомена за славния род на Мара Бунева, предава БГНЕС. „Св.Димитър“ е построен със средствата на дядото на Мара Бунева - Захари Манойлов. И до днес в храма и около него ясно си личат българските корени и българското минало. В двора са запазени надгробни плочи със стария български правопис, но част от следите са заличени по време на пълната реконструкция на църквата в началото на 90-те години на миналия век.