Тази седмица прокуратурата в Битоля повдигна обвинения на основателя на българския културен клуб "Иван Михайлов" Любчо Георгиевски. Защо се случва това и защо отношенията София - Скопие стигнаха най-ниската си точка? Вижте коментара на бившия депутат в Северна Македония Никица Корубин, с нея разговаря Диана Радева:

Д. Радева: Г-жо Корубин, как ще коментирате тези повдигнати обвинения срещу Любчо Георгиевски?

– Обвинителният акт, който първо беше внесен, мисля от Комисията за защита от дискриминация, а сега и повдигнат от прокуратурата в Битоля, за мен е кулминация на една атмосфера, която се изгражда в нашето общество през изминалата година, в която на практика стигнахме до ситуация да се отнасяме рестриктивно към правото на свободно изразяване.

За мен това е едно нещастно развитие на събитията.

От това, което е публично известно, става въпрос за дело, по което е привлечено представляващият сдружение на граждани,което междувременно е заличено от нашия централен регистър с промените на Закона за сдруженията и фондациите, които бяха част от една история и не биваше да бъде реалност в държава, която за няколко години би трябвало да стане член на ЕС.

Делото е за разпространение на омраза, национална нетърпимост, продължително публикувано на информации на интернет страницата и т.н. Това, което е противоречиво – аз го коментирах и по отношение на промените в Закона за сдруженията и фондациите, е това, че на практика ние правим опит за исторически ревизионизъм.

По този начин, чрез обвинението на конкретно лице, определени структури от нашата държава се саморазправят с нашата собствена история.

Ванчо Михайлов е част от българската история, толкова колкото и от македонската и това на практика е част от онова, което наричаме обща история.

Много противоречиво е как нашата общественост успя да вмъкне исторически теми в правния ред на една гражданска държава. Имаме абсурдна ситуация, при която в самата процедура ми е доста неясно как ще се извличат доказателствата от страна на обвинението, както и на защитата. По този начин на практика не различаваме какво е политическа и какво е историческа категория. За мен това е скандално.

Д. Радева: Разбирам ви, но от друга страна това, което четем, съгласно Наказателния кодекс на вашата страна, за подобни провинения, ако те бъдат доказани, се предвижда наказание лишаване от свобода за период от 1 до 5 години. Колко вероятно е да се случи това в казуса с Любчо Георгиевски?

– Не знам как ще протече съдебният процес, но атмосферата, която се изгражда в в обществото, е атмосфера на линч и на саморазправа с инакомислещите.

Тук опасността не е само за обвинения Люпчо Георгиевски конкретно, а за всеки от нас, който ще изкаже своето лично мнение за части от историята, които са удобни или не. Такива категории на удобни и неудобни личности не трябва да функционират в демократична, гражданска държава, каквото е Северна Македония днес.

Надявам се, че в самия съдебен процес ще се вземе предвид, че това е една абсурдна ситуация, защото не може в самото обвинение или сигнала на Комисията за защита от дискриминация да оперирате с термини като народ и че била застрашена уникалността на целия македонски народ. Никой не може да говори от името на народа, защото това е гражданска държава и говорим за индивидуални права.

Може да бъдат застрашени или защитени индивидуални права. Не може правният ред да се изгражда на категории като народ и да се позовават на опасност или застрашаване на уникалността на македонския народ. Тук за мен е този абсурд.

Все пак вярвам, че ще има възможност за справедлив съдебен процес и няма ни най-малко да се доближава присъдата до максимално предвидената.

Д. Радева: А бихте ли казали, след като се прие този закон, с който се закриха българските културни центрове заради техните имена, промени ли се нещо в нагласите на македонското общество спрямо България?

– С всяка нова ограничителна мярка, каквато за мен беше например начинът, по който беше сменен Законът за сдружения и фондациите, защото от всички няколко хиляди сдружения и фондации не знам за други, чиито имена да са проверени или само на тези две. С тази умишлена промяна на закона атмосферата не само не е подобрена, а напротив – влошена е.

Не можем да очакваме подобряване на атмосферата, когато по най-различен начин постоянно има отворена и прикрита антибългарска кампания в медиите. Било по въпроса с промяна на преамбюла на Конституцията, респективно конституционните промени, които са тема сега при нас. Дали ще е един проект, който сега е много актуален тези дни при нас – този на „Бехтел“ и „ЕНКА“, тоест изграждането на коридорите 8 и 10. Особено при коридор 8, който е по линията изток – запад, се водят всякакви кампании.

Каквото и да било, отнасящо се до България – дали е отбелязването вчера на 120-годишнината от смъртта на Гоце Делчев. Всичко, което има някакви допирни точки с България, у нас е скандализирано максимално. Отговорността за това я виждам в абсолютно непрофесионалното отношение на медиите и скандалното поведение на партиите.

Д. Радева: Защо за пореден път България и Северна Македония отбелязаха 120-годишнината от смъртта на Гоце Делчев поотделно? И ако позволите да ви прочета думите на нашия президент Румен Радев тогава: „Ако днешна Северна Македония претендира, че следва заветите на Гоце Делчев, защо не намира сили да впише в своята Конституция неговите сънародници българите, в името на които той пожертва живота си?“

– За мен е жалко, че при един такъв голям юбилей като 120-годишнината от смъртта на Гоце Делчев, политиците без значение дали става въпрос за премиер, президент, просто нашият политически елит не намери сили да покани българска делегация, като разбира се на вас щеше да бъде решението дали да приемете или не заедно да се положи цвете на гроба на Гоце Делчев.

Това е в духа на едно цивилизовано общество, в духа на приятелски отношения, каквито са задължени да имат две държави, а в крайна сметка това е духът и на Европейския съюз. Мисля, че един от наследниците на Гоце Делчев, който беше на неговия гроб в Скопие вчера, го каза много добре. Той казва „аз очаквах да прозвучат македонският и български химн, както и този на ЕС“. Това е посланието, което ние трябва да изпращаме.

Това е критика за нашите македонски власти и смятам, че от тази гледна точка с този символичен акт пропуснаха много. Пропуснаха много и февруари, когато беше отбелязано раждането на Гоце Делчев, пропуснаха и сега, а това не ни е полза на самите нас, защото ние сме тези, които трябва да започнем най-накрая преговорите с ЕС.

Д. Радева: Бихте ли казали на какъв етап е този процес по включването на българите като малцинство в Конституцията на Северна Македония?

– Този процес ненужно се усложнява. Мина почти една година от приемането на преговорната рамка на ЕС, в която условие за фактическото отваряне на преговорите е вписването на българите в Конституцията. И това е толкова проста операция. Аз идвам от поколението депутати, които изготвиха промяната на Конституцията във връзка с Преспанския договор и промяната на името на държавата, което значи, че съвършено добре знам как протича цялата процедура.

Аз съм наистина изненадана от това ненужно усложняване отстрана на правителството с формирането на работни групи. Добре, може би имат някаква своя стратегия и аргументи защо трябва точно по този начин, но накрая цялата работа се свежда до едно – българите да бъдат третирани по същия начин като останалите част от народи, съгласно преамбюла на Конституцията.

Българското общество трябва да е наясно, че нашата Конституция е гражданска, но в преамбюла е вмъкнат етнически елемент, където се казва, че Северна Македония е държава на гражданите на Северна Македония, македонския народ и след това са изброени „части от народи“. Сред тях трябва да влязат и българите, тоест „част от българския народ“ – такава ще бъде формулировката. Това по автоматизъм означава вписване в още две поправки в нормативната част от Конституцията. Това е член 49, където се описва диаспората. Тоест, „граждани на Северна Македония етнически българи, които живеят в чужбина“. Другият е член 78, отнасящ се до Комитета за отношения между етническите групи, който е постоянен орган в парламента, където винаги членуват „части от народи“, които са записани в преамбюла на Конституцията. Това е. Много е просто.

Добре, правителството и управляващите партии го приемат, но поведението на опозицията вече не е дори скандално, а смешно. Ако допреди 2 години за ВМРО-ДПМНЕ нямаше никакъв проблем българите да влязат в Конституцията, сега вече това става не знам си какъв национален проблем с идентичността. Това е абсолютна злоупотреба с този разказ за идентичността. Абсолютна манипулация. Създаване на една истерия, скандализиране на цялата наша македонска общественост.

Все пак, покрай всички проблеми и ненужни усложнения, които самите си създадохме, вярвам в позитивния изход и вярвам, че окончателно ще затворим този въпрос. В края на краищата, вие трябва да затворите един въпрос по начин, по който да не оставяте впечатление в обществото, че сте го направили със сила, а че сме го направили с добра воля.

Д. Радева: Как изглеждат нещата от вашата гледна точка – какво да направи България, за да помогне за нормализиране на отношенията между двете страни?

– Мисля, че България през последните няколко месеци е доста пасивна в отношенията със Северна Македония, което бих казала, че ни оставя сами да си разчистим вътрешните проблеми. Може би това е и добър ход от българска страна, защото все пак това е наш вътрешен проблем. Мисля, че отношението към България, независимо от това, че не се съгласяме с някои позиции на официалната българска политика, което в крайна сметка е ваше право като държава, може да сме съгласни или не, си е наш вътрешен проблем на разчистване с миналото и излизане от влиянието на тази югославянска матрица и някак си да успеем да избегнем капана на случващото се в съседните държави, в който искат да ни вкарат.

Колкото по-добри отношения имаме с България, с Гърция, Албания, Косово, Сърбия, но преди всичко с България и Гърция, толкова повече ще успеем да излезем от тази матрица на постюгославянство, която държи нашето общество заробено. Мисля, че в момента имаме всички условия да решим нашия вътрешен проблем. А моментът, когато го решим и започнат преговорите с ЕС, смятам че ще можем да обновим добрите отношения с България.