Euronews Primetime

Никица Корубин, политик от РСМ: Защо все още виждаме България със сръбски очи?

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Журналист

След поредното нападение срещу български културен клуб в Северна Македония - накъде вървят отношенията между двете страни? Преди дни лидерът на опозицията в Скопие поиска всички български сдружения в страната да бъдат закрити. Има ли основания за това и какви ще бъдат последствията от промените в македонски закон, с които ще могат да се контролират имената на чужди сдружения. По тези теми разговаряме с бившия македонски депутат Никица Корубин.

 

Има ли основания за искания като това за затваряне на всички български културни клубове в Северна Македония? Такова искане отправи Християн Мицкоски преди няколко дни.

Това е едно неуместно изявление на лидера на опозицията, че сега законът, тоест промените в закона за сдруженията и фондациите, давали основание за закриване на клубовете. Трябва да кажа, че като бивш народен представител най-малкото съм притеснена, че точно в периода, когато започнахме преговорите с ЕС, парламентът прие по съкратена процедура един рестриктивен закон, т.е. изменение на съществуващия закон за сдруженията и фондациите. Аз съм обезпокоена по няколко точки.

Първо, промените бяха по съкратена процедура в момент, когато Министерството на правосъдието вече подготвя изцяло нов закон за сдруженията и фондациите.

Второ, материята, която урежда законът за сдруженията и фондациите, се отнася именно до правото на гражданите да се сдружават и да изразяват мнението си по най-различни основания, не само по отношение на културните клубове. С други думи, в такъв тип закони ние трябва да имаме най-малко ограничения. Особено ме смущава един елемент в промените и това е наличието на комисия, която произволно ще решава за допустимостта или непригодността на исторически личности. Между другото, Институтът за национална история също ще бъде част от тази комисия, което означава, че имате научна институция, която е пряко намесена в правовия ред на държавата и произволно, бих казала по един авторитарен, дори тоталитарен модел, ще решава допустими или недопустими са дадени исторически личности.

Още един елемент е проблематичен във връзка с този закон и това е неговата потенциална ретроактивност, т.е. обратно действие, което по някакъв начин застрашава правната сигурност, защото в момента, в който независимо кое сдружение или фондация е регистрирано по едни правила, вие не може след това да промените правилата и да ги приложите в миналото.

Това, което ме обнадеждава е, че след приемането на този закон, който вече влезе в сила, имахме изявления и от министъра на външните работи, и от министър-председателя, като аз смятам това правителство и лицата в него за проевропейски, че в процеса на скрининг трябва да преразгледаме промените и ако има проблемни моменти в този закон, да ги хармонизираме с ЕС.

Изявленията са малко закъснели. Това, което трябва да се направи сега е Министерството на правосъдието, което вече подготвя новия закон, да извърши един цялостен анализ, с обществено обсъждане, да включи експертите и по-широката общественост и да не допуснем страна, която е кандидат за ЕС и членка на НАТО, с парламентарна демокрация, да има каквито и да било ограничителни, авторитарни разпоредби в своето законодателство.

 

 

Вие смятате ли, че ако тези промени останат такива каквито са в закона за сдруженията, това ще се отрази негативно на интеграцията на Северна Македония км ЕС?

Интеграцията в ЕС току-що започна. В момента тече процесът на скрининг, при който практически задачата на ЕС е да инспектира нашето законодателство, заедно с нашите министерства и преговорния екип. Това е периодът, в който се очаква да изпълним нашето последното задължение, което е конституционните промени и включването на българите в преамбюла на конституцията. Всеки закон трябва да важи за всички и да не бъде дискриминационен. Не трябва да позволяваме в процеса на законовите промени, какъвто е случаят със закона за сдруженията и фондациите, обществото, т.е. онази част от обществото, която е по някакъв начин инструктирана, инструментализирана и дори манипулираща, да диктува процеса на членство на страната в ЕС.

С други думи, проевропейското правителство, което имаме, не трябва да се поддава на популистките и националистически подстрекателства на определени структури в обществото и по някакъв начин да застраши нашия път, който току-що започна с началото на процеса на скрининг и това, което предстои – отварянето на първите преговорни глави.

Надявам се това, което се случи с промените в закона за сдруженията и фондациите, да не се отрази негативно и че новият закон няма да съдържа такъв тип ограничителни разпоредби.

В свои изявления сте казвали, че днешното македонско отношение спрямо България не е автентично македонско, а до голяма степен е продукт на външни сили, останали от времето на Югославия. Кой диктува това отношение днес?

Добър въпрос. Ясно е, че Република Северна Македония е произлязла от Социалистическа федеративна република Югославия и ние сме били неразделна част от тази държава, но ако до 1991 г., т.е. до нашата независимост, можем да търсим оправдания, че не сме имали пълен контрол или възможност да водим наша политика и че политиката в тази Македония като част от Югославия е била диктувана от друг център – от Белград или от тази федерална политика, то няма никакво оправдание защо след 1991 г. практически запазваме същото отношение към миналото, т.е. го позволява цялото общество, било при създаването на национален разказ, като този за националната история, дали е отношението към съседите като ситуацията с България, дори отношението към нашите съграждани албанци в рамките на държавата. Ние не виждаме с наши автентични македонски очи, а виждаме с това, което можем да определим като просръбски, сърбофилски, сърбомански, ако искате, поглед върху нещата, което може би е легитимно за Сърбия като държава, да има едни отношения с България и Албания, но е абсолютно нелегитимно, неясно и неприемливо, защо ние като държава бихме имали същото отношение и поглед. Метафорично казано, защо ние – Македония и македонците виждаме България със сръбски очи и със сръбски очи виждаме или сме виждали албанците?

В този смисъл, това, което нашето общество трябва да направи, а аз мисля, че шансът за това е сега с процеса на интеграция в ЕС, е един самокритичен поглед към самите себе си, към нашето минало, към нашия разказ и най-накрая да изградим, със закъснение от 30 години, една наша автентична позиция не само в науката, историята, образованието, но преди всичко в политиката и отношенията, които изграждаме със съседите, така че те да бъдат наши отношения.

Разбира се, ние трябва да имаме добри отношения с всички съседни страни, но погледът към България трябва да бъде наш, македонски поглед. Дори бих казала, че процесът на европейска интеграция е последният шанс за изграждане на здрави отношения, защото в момента влиятелните структури в обществото, които до голяма степен са наследени от бивша Югославия, независимо дали са в политическите партии, бизнеса, академичната общност, медиите, които имат огромно влияние, де факто са онези влиятелни привилегировани структури от предишния режим, които по някакъв начин все още диктуват поведението и политиката ни. Но в крайна сметка зависи от нас, това е изправянето ни очи в очи със самите себе си, за да можем не заради България, Гърция или който и да било друг съсед, а заради самите себе си да имаме едно нормално здраво общество, а с това и нормални отношения със съседите.

 

Казвате, това е последният шанс за възпитаване на трезв поглед спрямо отношението към България, но оптимист ли сте за това, че отношенията между София и Скопие ще се развиват в положителна посока оттук нататък?

Аз съм оптимист, защото ние друг избор нямаме. Каква ще бъде динамиката и качеството на отношенията с България зависи до голяма степен от това каква ще бъде динамиката на нашето формално присъединяване в ЕС. Аз не разглеждам тези процеси като отделени един от друг.

Мисля, че с процеса на реформи, във всички сфери на обществото, докато съзряваме и по някакъв начин се учим да бъдем независими, не само чисто формално политически, тъй като ние сме независима държава от 30 години, но и ментално да бъдем независими, паралелно ще се подобряват отношенията с България. Какви ще са отношенията зависи и от двете страни, разбира се. Ние обаче не можем да влияем на българската страна, на българската политика и общество. Нас трябва да ни интересува какво е нашето поведение, спрямо България в случая, като тук не трябва да се минираме и блокираме самите себе си, тъй като наш интерес като държава е да имаме добри отношения с България. По този начин ще бъдем по-зрели като държава, както по отношение на проблемите с България, така и ще бъдем зрели и отговорни като членка на НАТО и бъдеща членка на ЕС. Така че за мен това са паралелни процеси – реформата в обществото, която ще се случи по време на присъединяването в ЕС, автоматично според мен ще подобри и отношенията с България.