Могат ли дигиталните пожелания да заменят традиционните?
Милиарди хора по света ежедневно прекарват времето си в интернет пространството и социалните мрежи. С дигитализацията на света използването на хартиени носители намалява драстично. Вестниците са преобразени в сайтове, снимките в рамка и в публикации на онлайн стени. Дори повечето писма не се нуждаят от марка, защото летят от подател към получател през онлайн средата за броени секунди.
Това води до липса на лично отношение и изолация, твърди психологът Веси Тодорова.
Хората са изключително самотни и тази самота придобива все по-големи мащаби.
Липсата на комуникация лице в лице се пренася дори и в иначе лични моменти като празници, рождени дни и специални поводи. Често срещаните онлайн поздравителни картички заменят индивидуалните пожелания и поздравления.
Мисля, че проблемът е свързан със социалната дистанция, която наблюдаваме в последно време. Това не е свързано само с картичките, а и с цяло общуването, което се е пренесло от реалния живот в онлайн пространството. Като с този вид общуване изключително много се губи от невербалната комуникация, т.е. жестовете, мимиките, емоциите. Те не могат да се предадат по никакъв друг начин освен с живия контакт.
В някои случаи това е не само обидно, но и нарушава подобаващото отношение и етикет, споделя експертът Милена Хлебарова.
Това е един вид измиване на ръцете, за да се направи празника на близък, на роднина, на приятел, на колега, на който и да е като положителен ефект, но няма нищо вложено. Това е фалшива нотка, това е фалшиво намерение за постигане на емоции. Влагаш емоцията на друг, на този, който я е създал. Често в текста или в изображението няма достатъчно емоция, няма достатъчно плам.
Според някои хора, виртуалните пожелания, макар и написани от друг, просто спестяват време, а не демонстрират липса на обич или смисъл в поздравленията.
Това е по-бърз начин да отправиш такъв поздравителен адрес към някой познават, приятел и така нататък от единия край на света до другия.
Други продължават да предпочитат класическите поздравления без намесата на технологии.
Смятам, че липсва човешкия елемент, а това е най-важното нещо. Нека да сме готини хора, нека да разпръскваме любовта и няма нищо по-красиво от това някой да се обади на друг човек, дори да е по телефона и да сподели: бъди здрав, бъди щастлив, бъди обичан.
Колкото и полезни и иновативни да са технологиите, изглежда човешката мисъл и изработка не може да бъде заменена, когато става въпрос за личната комуникация и взаимоотношения.