Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне нов рекорден връх от 10,7% през октомври, според статистическия орган на блока Евростат.

Оценката на Евростат за октомври предвижда цените на хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия, неенергийните промишлени стоки и услугите да се повишат спрямо данните за август и септември, когато годишната инфлация в еврозоната беше прогнозирана съответно на 9,1% и 9,9%.

Цените на енергоносителите отново бяха основният двигател на инфлацията с 41,9% годишно повишение спрямо 40,7% през септември и 38,6% през август.

За да поставим статистика в перспектива, инфлацията в еврозоната е най-високата за последните 30 години, почти три пъти над тази от световната финансова криза през 2008 година.

Най-голямото месечно увеличение на цените бе отчетено в Италия, където инфлацията скочи от 9,4% през септември до 12,8% през октомври.

Повече от половината държави от еврозоната отбелязаха двуцифрени темпове на инфлация през октомври, включително България (18.7%), Германия (11,6%), Белгия (13,1%) и Нидерландия (16,8%). Най-нисък темп на инфлация бе отчетен във Франция - 7,1%.

Междувременно инфлацията в Обединеното кралство отново се повиши до 10,1% през септември - същата стойност, отчетена през юли, която тогава беше 40-годишен връх.

Службата за национална статистика съобщи, че цените на хранителните продукти са създали най-голям принос за повишаването им - 14,6 % на годишна база.

Всяко кътче на континента се сблъсква с покачване на цените, като очакваното икономическо възстановяване на Европа след коронавирусната пандемия е възпрепятствано от редица фактори.

Ето какъв е процентът на инфлация във всяка страна в Европа:

Балтийските страни продължават да са най-силно засегнати. По-специално в Естония се наблюдава най-високото ниво на инфлация в еврозоната - 22,4% през октомври спрямо 6,8% преди година.

Но този месец естонците могат да въздъхнат с много малко облекчение, тъй като инфлацията леко се понижи в сравнение със септември, когато достигна 24,1%, и август, когато беше 25,2%.

Инфлацията в Литва също достигна 22,0%, докато в Латвия тя леко се понижи до 21,8%.

Инфлацията в еврозоната се е повишила от 7,4% през април, тъй като европейците продължават да се сблъскват с покачващите се цени на енергията и храните, подхранвани отчасти от войната на Русия в Украйна

В България

Рекордните до момента 18,7% достигна годишната инфлация. Увеличението спрямо миналия месец е точно с един процент, изчислиха от Националния статистически институт.

Оттам съобщиха, че само през септември цените на стоки и услуги са се повишили с 1,2%.

Изненадващо най-скоростно поскъпват дейностите, свързани с образованието – цените там са нараснали с 5,4%. За сметка на това увеличението с повече от 4%  на разходите за жилища и режийни разходи като ток, вода и газ, е напълно очаквано.

2,3% е ръстът в цените на хранителните продукти, от които най-много са поскъпнали плодовете, зеленчуците и яйцата.

Следвайки стъпките на своите колеги в други части на света, през юли Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти за първи път от 11 години насам с по-голям от очаквания размер, тъй като е насочена към упорито високата инфлация.

Това бе последвано от още едно рекордно повишение на лихвите през септември, което повдигна нови въпроси за това дали бързането да се оскъпят кредитите и да се държи инфлацията под контрол няма да потопи големите икономики в рецесия.

На 27 октомври ЕЦБ отново повиши лихвените проценти, повишавайки депозитната си лихва с още 75 базисни точки до 1,5% - най-високата ставка от повече от десетилетие.

Какви са причините за тези нива на инфлация?

Европа и по-голямата част от света бяха засегнати от рязко покачващите се цени на енергията, които допринасят за инфлацията, още преди нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари.

Конфликтът изостри енергийната криза, като подхрани световните опасения, че може да доведе до прекъсване на доставките на петрол или природен газ от Русия. През септември Москва заяви, че няма да възобнови напълно доставките си на газ за Европа, докато Западът не отмени санкциите си.

Русия обикновено доставя около 40% от природния газ за Европа.

Откакто преди две години за първи път беше въведено блокирането на пандемията COVID-19, цените на много стоки - в това число и на хранителните продукти - също се повишават, което води до напрежение в световните вериги за доставки, до загниване на реколтата и до паническо купуване в супермаркетите.

Войната в Украйна отново влоши драстично перспективите, тъй като Русия и Украйна осигуряват почти една трета от световния износ на пшеница и ечемик и две трети от световния износ на слънчогледово олио, използвано за готвене. Украйна е и четвъртият по големина износител на царевица в света.

Забавяне на растежа

Според предварителните данни на Евростат, също публикувани в понеделник, икономиката на еврозоната е нараснала през третото тримесечие, но само с 0,2% спрямо предходното.

През второто тримесечие зоната от 19 държави се е разширила с 0,8%.

Според прогнозите поне три държави са се свили спрямо предходното тримесечие. Ръстът в Латвия се е свил с 1,7%, а в Белгия и Австрия е отчетен темп от 0,1%.

Предвиждането на Лагард дойде само ден, след като ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) направи своята мрачна прогноза, че половината от държавите в еврозоната може да изпаднат в рецесия през следващите месеци.

Рецесията обикновено се определя като две последователни тримесечия с отрицателен растеж на БВП.

"Само за да ви дам представа колко значителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и настоящите ни прогнози се различават с половин трилион евро", каза Кристалина Георгиева пред Euronews.

"С други думи, загубата за европейците е доста, доста драматична."

В последната си прогноза МВФ изчислява, че еврозоната ще се разшири с 3,1 % през 2022 г., но само с едва 0,5 % през 2023 г. През следващата година се очаква Германия и Италия да отбележат темпове на растеж от съответно -0,3 % и -0,2 %.

Това е така, защото Европа е особено засегната от повишаването на цените на енергията, обясни Георгиева.

Според ръководителя на Международната агенция по енергетика (МАЕ) "ние се намираме в средата на първата истинска глобална енергийна криза. Нашият свят никога, никога не е бил свидетел на енергийна криза с такава дълбочина и с такава сложност".

Миналата седмица Фатих Бирол заяви пред Euronews, че Европа би трябвало да се справи с предстоящата зима само с някои "икономически и социални натъртвания" и без сериозни щети - при условие, че тя "не е твърде дълга и не е твърде студена и ако няма големи изненади" - но предупреди, че следващият зимен сезон може да бъде много по-труден.

Той заяви, че липсата на руски газ за зареждане на хранилищата преди студените месеци, несигурното икономическо възстановяване на Китай и по-тежките условия на пазарите на втечнен природен газ (LNG), към които блокът се е обърнал, за да компенсира недостига на руски газ, помрачават енергийните перспективи на Европа.