Европейската централна банка обяви в четвъртък най-голямото си повишение на лихвените проценти в опит да прекърши рекордната инфлация в еврозоната.

Трите основни лихвени проценти на ЕЦБ бяха повишени със 75 базисни пункта.

„Тази основна стъпка поставя началото на прехода от преобладаващото силно адаптивно ниво на лихвените проценти към нива, които ще осигурят навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%,“ се казва в изявление на Управителния съвет на банката.

От институцията посочват още, че „през следващите няколко срещи Управителният съвет очаква да повиши допълнително лихвените проценти, за да намали търсенето и да се предпази от риска от трайно изместване нагоре в инфлационните очаквания“.

Този ход показва, че ЕЦБ следва политическата стъпка на Федералния резерв на САЩ, който извърши две големи повишения на лихвените проценти с 0,75 пункта през юни и юли.

Преди малко повече от месец ЕЦБ извърши първото си увеличение на базовия лихвен процент от 11 години насам – с 0,5%.

Основната задача на централните банки е да държат инфлацията под контрол и един от най-ефективните инструменти на тяхно разположение са лихвените проценти, чрез които те могат да направят разходите за заеми по-евтини или по-скъпи, респективно по-евтино или по-скъпо ще бъде за търговските банки да заемат пари.

Съществува обаче риск повишаването на лихвените проценти да доведе и до по-бавен растеж на икономиката, тъй като потребителите и фирмите забавят разходите. 

Инфлацията в 19-те страни от еврозоната достигна рекордните 9,1% миналия месец, водена от скока на цените на енергията и по-специално на газа.

ЕЦБ, която се опитва да поддържа инфлацията на около 2%, значително преразгледа прогнозата си и сега очаква инфлацията да бъде средно 8,1% тази година, преди да започне бавно намаляване и да се установи на 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г.

Междувременно се очаква икономическият растеж да понесе удар и да достигне 3,1% през 2022 г., 0,9% през следващата година и 1,9% през следващата година.

„Значителното забавяне“ се дължи на „много високите цени на енергията“, които оказват влияние върху покупателната способност в момент, когато прекъсванията на веригата за доставки, въпреки че се възстановяват, все още „ограничават икономическата активност“.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард също подчерта, че високата инфлация намалява разходите и производството и че глобалното търсене също отслабва отчасти поради по-строгата парична политика в световен мащаб.

„Несигурността остава висока и доверието рязко пада“, подчерта още бившият шеф на Международния валутен фонд, поради войната в Украйна и възможните нови прекъсвания на енергийните доставки.