Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне нов рекорд от 10.7% през октомври.
Ако прогнозите бъдат потвърдени по-късно през ноември от Евростат, това ще бъде първо отчитане на индекса на потребителските цени, което преминава прага от 10 на сто.

Увеличението се дължи на скока на цените на енергията, които са били с близо 42 на сто по-високи в сравнение с октомври 2021 г. А цените на храните, алкохола и тютюна са се повишили с 13.1 на сто на годишна база.

През септември инфлацията в общия валутен съюз беше 9.9%.

Балтийските държави са най-засегнати, като годишната инфлация е над границата от 20%. Естония е първенец с 22.4 на сто.Във Франция прогнозируемият индекс е 7.1% на годишна база. Италия, чийто годишен процент се очаква да бъде 12.8 на сто, записва най-високия скок на месечна база – 4%.На този фон Европейската централна банка, чиято основна задача е да поддържа инфлацията в еврозоната близо до 2-та процента, прекрати дългогодишната политика на отрицателни лихви през лятото в опит да ограничи стремителното увеличение на цените.

Централните банки използват лихвените проценти, за да направят парите повече или по-малко скъпи, за да стимулират или ограничат разходите, тъй като те пряко влияят върху лихвите, които търговските банки предлагат на домакинствата и бизнеса.

Очакванията са ЕЦБ да предприеме нови увеличения на основните лихви, тъй като дългосрочните прогнози за инфлацията остават твърде високи – далеч от целта 2%.