Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви ново рязко увеличение на лихвените проценти в опит да овладее растящата инфлация, която задушава икономиката на еврозоната.

Трите основни лихвени процента на банката бяха повишени с по 75 базисни пункта, като по този начин бе повторено решението, взето през септември.

Мерките бяха потвърдени днес следобед, след като дни наред се спекулираше с размера на увеличението, и ще влезе в сила на 2 ноември.

Това е третото повишение за тази година за 19-те държави от ЕС, които използват еврото.

ЕЦБ "очаква да продължи да повишава лихвените проценти" и ще базира бъдещите си стъпки на "развиващите се" икономически перспективи, заяви организацията в изявление след заседание на Управителния съвет.

"Инфлацията остава твърде висока и ще остане над целевата стойност за продължителен период от време", се посочва в доклада.

Подобно на други централни банки по света, ЕЦБ предприема действия за оскъпяване на разходите, както за потребителите, така и за компаниите, за да намали рязко покачващите се цени.

Борбата с инфлацията

Но борбата с инфлацията се очаква да бъде болезнена. Високите лихвени проценти могат да ограничат търсенето, инвестициите и наемането на персонал, което води до забавяне на икономиката.

ЕЦБ изглежда решена да превъзмогне тези опасения и да изпълни основния мандат на банката си за стабилизиране на цените - цел, която войната в Украйна и енергийната криза превърнаха в трудна борба.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 9,9% през септември, което е рекордно висока стойност и почти пет пъти надвишава целта от 2%, преследвана от ЕЦБ. В трите балтийски държави темповете на инфлация надхвърлиха 20%.

Първоначално възходящата тенденция засегна сметките за енергия, но сега обхвана и храните, алкохола, промишлените стоки и услугите.

Какво е влиянието на лихвените проценти?

Лихвените проценти на ЕЦБ имат каскаден ефект в цялата еврозона и влияят пряко върху лихвените проценти, които търговските банки предлагат на домакинствата и предприятията.

В резултат на това ипотечните кредити, заемите за автомобили и кредитните карти ще станат по-скъпи и по-малко привлекателни.

Правителствата ще трябва да правят по-високи плащания за държавния си дълг, което ще влоши публичните им дефицити.

В края на второто тримесечие средният дълг в еврозоната възлиза на 94,2% от БВП, като начело на класацията са Гърция (182,1%), Италия (150,2%) и Португалия (123,4%).

В първата си реч пред депутатите новият министър-председател на Италия Джорджия Мелони разкритикува последователните повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, като заяви, че те "са създали допълнителни трудности за онези държави членки, които като нас имат висок публичен дълг".

Мелони говори и за "прибързани" решения, взети от базираната във Франкфурт банка.

Въпросът за намаляването на дълга е в основата на текущия преглед на фискалните правила на ЕС, които остават спрени след избухването на пандемията COVID-19.

Френският президент Еманюел Макрон, чиято страна има 113% дълг, също изрази резерви към повишаването на лихвените проценти.

ЕЦБ е независима от държавите членки институция и се отчита само пред Европейския парламент, което я предпазва от политическа намеса.

Следващото заседание на Управителния съвет на банката е насрочено за 15 ноември, като на него ще се обсъжда ново повишаване на лихвените проценти.

За последен път лихвените проценти в еврозоната бяха толкова високи през 2008 г., когато ЕЦБ затегна политиката си в борбата с финансовата криза. Този ход обаче даде обратен ефект и бързо беше отменен.

През следващите години еврозоната преживя бърз спад на лихвените проценти, докато достигнаха отрицателна територия. Едва през юли 2022 г. лихвените проценти бяха върнати на положителни равнища.