Европа се бори неефективно срещу рисковете от рецесия
Страните от ЕС са приковани между чука и наковалнята, докато се опитват да овладеят скока на цените, и да се справят с икономическия спад. Недоволството сред потребителите расте.
Еврозоната е особено засегната от тази дилема, а Европейската централна банка повиши рекордно лихвените проценти в четвъртък, за да възпре инфлацията.
Индексите не могат да са избирателни, но основният процент на инфлация в еврозоната – 9.9 на сто – крие широки вариации – от 6.2 на сто във Франция до 17.1 на сто в Нидерландия.
Имаме една единствена парична политика пред 19 неефективно координирани бюджетни политики с различна ориентация. Виждаме тези различни подходи в мерките за икономическа подкрепа, най-вече в големите държави. Говорим за 200 милиарда евро, отпуснати в Германия, но и във Франция са дадени големи суми от есента на 2021 г. Въпреки това всички тези политики не са координирани на европейско ниво.
Липсата на координация в икономическата политика е ахилесовата пета на еврозоната в сравнение с други големи икономики като американската. Там съгласуваността между монетарната политика и бюджетните мерки е по-ефективна в предотвратяването на рецесия.
Индексът SMI е ефективен измерител за покупателната активност на компаниите. Под 50% е лош резултат, което означава, че бизнесът не инвестира толкова много в бъдещето.
Можем да обсъждаме как разпределяме загубата на доходи между различни категории от населението и да се опитаме да защитим домакинствата с по-ниски доходи. Това също означава, че по-богатите трябва да приемат, че има загуба на доходи. Не можем да компенсираме чрез публични разходи всеки индивидуално или колективно в нашата икономика.
Поддържането на потреблението може да увеличи публичния дълг и да създаде допълнителна тежест за държавата, което вече е под напрежение.
Политиците ще трябва да намерят точните инструменти, за да коригират колебливата икономика на ръба на рецесията.