Общество

Росица Макелова, КНСБ: При храните положението с инфлацията е много по-зле

От Euronews България Euronews България

Инфлацията на малката потребителска кошница е много по-висока от официалната. Потреблението се свива. Можем да заключим, че хората се лишават от културен живот, спестяват от транспорт.

Това заяви за Euronews Bulgaria Росица Макелова от КНСБ във връзка с последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката.

Потреблението се свива. Можем да заключим, че хората се лишават от културен живот, спестяват от транспорт. При храните положението е много по-зле. Виждаме само при яйцата ръст от 45%, при млечните продукти ръстът е 40%, при меса, плодове и зеленчуци, хляб и зърнени 20%.

Росица Милков уточни, че изчисленията на КНСБ за необходимата издръжка на живот у нас се базира международна методология. Това е потребителска кошница, включващи хранителни и нехранителни стоки и услуги, които гарантират нормален стандарт на живот – не само на физическото оцеляване, но също и на образованието и културния живот на личността.

За жалост, човек на минимална работна заплата не може да си позволи на този етап да покрива всичките си жизнени нужди, поради което трябва да се лишава, за да оцелява. Все още минималната заплата е под 50% от необходимите средства за издръжка. Разходите на домакинствата растат по-бързо от увеличението на минималната заплата.

Макелова посочи, че покупателната способност на МРЗ е намаляла с 8%, а на СРЗ с 2%. КНСБ държи на значителен ръст на минималния доход, който ще се отрази и на СРЗ.

„Виждаме стихване на инфлационния натиск, може би до края на годината ще достигнем 20%. За следващата година няма как да да давам прогнози, зависи от много променливи, включително във външнополитически план“, отбеляза синдикалистът.

КНСБ и КТ „Подкрепя“ организират протестна акция за повишаване на доходите и запазване на работните места.

Макелова подчерта, че настояват за поне 20% ръст на МРЗ, въвеждане на необлагаем минимум, поне 15% ръст на възнагражденията в реалния и бюджетния сектор, забавяне на либерализацията в енергетиката за битовите потребители и въвеждане на дефиниция за енергийни бедни.

Целия разговор вижте във видеото.