Темата за евентуалното приемане на еврото в България периодично изплуваше и потъваше през последните години, но в момента е една от водещите в българския обществено-политически живот. Политическите заявки за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 година, сформирането на Инициативен комитет относно референдум за запазването на българския лев, присъединяването на Хърватия към европейския монетарен съюз в началото на тази година – всичко това налива масло в огъня на публичния дебат „за и против еврото“.

Самият дебат обаче като цяло е на доста незадоволително ниво, или поне такова е натрапващото се впечатление на пръв поглед. Смислени аргументи и в двете посоки определено има, но те трябва да бъдат потърсени целенасочено, защото много често се оказват „затапени“ от врявата, която създават „ултрасите“ на двата лагера. Ако човек не се разрови задълбочено, ще остане с впечатление, че става дума за някакъв финансов Рубикон, зад който обаче прозират съвсем други, далеч не само финансови последствия.

Или казано накратко: от едната страна едни хора разпалено ни обясняват как, ако не приемем еврото, ще се превърнем в „Задунайская губерния“ или най-малкото във втора Беларус. От другата страна други хора също толкова разпалено ни плашат, че ако приемем еврото, ще се отворят портите Адови и ще ни връхлети ужасяваща (хипер)инфлация. Впрочем, мантрата как еврозоната щяла да се срине, я слушаме от поне 10-12 години насам, но да не се отплесваме, а да се съсредоточим върху обективните реалности.

Нуждата от съдържателни аргументи е очевидна. Очевидна е и нуждата обществото да бъде ориентирано в информационната джунгла, с която темата „България в Еврозоната“ е обрасла.

В това отношение Euronews Bulgaria подхожда сериозно. Само за последния месец се проведоха два дебата, гостуваха мнозина експерти, публикувани бяха материали за ефектите от въвеждането на еврото в Хърватия.

Логичната следваща стъпка е да се направи опит за систематизиране на натрупаната вече информация. Схематична съпоставка на предимствата и недостатъците – по възможност без емоции и при фокусиране само върху икономическите и финансовите измерения на въпроса.

На помощ идва методът, наречен SWOT анализ – съпоставяне на силните страни (Strengths), слабите страни (Weaknesses), възможностите (Opportunities) и заплахите (Threats). Нека да го приложим за ситуация, при която България приема еврото като валута и става част от еврозоната. Посочените аргументи са дадени от експерти в областта на икономиката и финансите, основно в ефира и/или дигиталната платформа на Euronews Bulgaria.

Предимства:

• Премахване на превалутирането при финансови транзакции и свързаните с него разходи (такси, комисиони) – при положение, че външнотърговският обмен на България с държавите от еврозоната е по-голям, отколкото с целия останал свят накуп, предимството е от първостепенно значение

• Влизането в еврозоната ще бъде доказателство, че България е покрила критериите от Маастрихт за равнища на инфлация, стабилност на публичните финанси, валутен курс и дългосрочни лихвени проценти. Докато приемането ни в ЕС, НАТО, дори бъдещо в Шенген може да бъде обект на политически компромис, един международен валутен съюз има много по-строги процедури за прием. Страната ни може да откаже да приеме еврото, дори и да е готова, но ако не е готова, просто няма да бъде приета

• Приемане на една от „световните валути“. Докато българският лев е обезпечен с активите на БНБ и икономиката на България, зад еврото стоят ЕЦБ и всички икономики в еврозоната (включително и българската). Разликата в мащабите е трудно съпоставима, а това е от съществено значение при решаване на проблеми с ликвидността

Недостатъци:

• Приемането на еврото означава отказ от валутния борд – един безспорно работещ инструмент, който ни предпазва от популистки залитания по отношение на финансовите политикии от въвеждането му (1 юли 1997 г.) до началото на пандемията от COVID-19 България реализира изключително сериозен икономически растеж. Често срещана заблуда е, че няма разлика между евро и валутен борд, „вързан“ за еврото. В действителност, и в двата случая курсът на еврото/лева към останалите валути е един и същ, а разликата се състои в това, че отпадат възпиращите механизми на валутния борд

• Елиминира се възможността БНБ да влияе върху паричните политики чрез минималните задължителни резерви (МЗР). Като цяло, макар не всички лостове, с които сега разполага БНБ, да преминат към ЕЦБ, възможностите за провеждане на монетарна политика (които и сега са ограничени от валутния борд) се свиват допълнително

• Разликите в икономическото развитие между държавите от еврозоната са по-големи в сравнение с тези между отделните щати в САЩ, а България влиза с най-ниски нива на БВП на глава от населението от цялата еврозона. Това се явява проблем, защото влиянието върху общите парични политики се обуславя от дела на съответната национална икономика спрямо съвкупността. Тоест, мощните икономики в еврозоната могат да наложат такава обща политика, която да не е по вкуса на страната ни и на която не можем да наложим вето (както е в ЕС)

Възможности:

• Влизането в еврозоната може да бъде сигнал за повишаване на кредитния рейтинг на страната и оттам увеличаване на инвестиционния интерес към нея; по-добри шансове на кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

• Липсата на превалутиране може да стимулира допълнително търговията и туризма

• Понижаване на лихвените проценти – в момента у нас те са по-високи, отколкото в еврозоната. Като бонус може да се очаква и намаляване на банковите такси

• В случай на локална финансова криза България може да бъде „спасена“ от Европейската централна банка (по подобие на Гърция през 2015 г.)

Рискове:

• През последните години (отчасти заради валутния борд, отчасти заради правителствени политики) България беше за пример по отношение на фискалната дисциплина и продължава да поддържа завидно нисък дълг спрямо БВП. В същото време Европейската централна банка (както и Федералният резерв на САЩ) се показва като доста „разхайтена“ в това отношение. Тоест, България се озовава в като цяло „недисциплинирана“ компания и може да ѝ се наложи да „спасява“ някоя по-голяма икономика, междувременно затънала в дългове

• Механичното намаляване на валутните резерви „отключва“ финансов ресурс, който в момента е блокиран заради валутния борд, но може да се окаже в ръцете на политическата класа. Която да го похарчи доста по-бързо, отколкото е бил натрупан (за популистки политики)

• Кредитите с по-ниска лихва изкушават към задлъжняване. Опитът на други държави „от периферията на еврозоната“ (Гърция, Италия, Испания, Португалия) сочи такъв сценарий (плюс деиндустриализация)

• „такса евро“ – въвеждането на еврото може да предизвика еднократно повишаване на цените (покрай самия процес на смяна на валутите), което при сегашната по-висока от обичайната инфлация не е за подценяване

Като вече стана ясно, анализът се фокусира само върху икономическите аспекти на казуса, без да разглежда политическите измерения. Не засяга и емоциите, свързани със запазването/премахването на българския лев, макар те да се явяват основен аргумент на противниците на еврото. Впрочем, желанието на някои обществени слоеве да „спасят“ лева само по себе си е прекрасна новина. Не толкова отдавна, преди въвеждането на валутния борд, българинът масово „бягаше“ от българския лев, бързайки веднага да обмени свободните левови ресурси в щатски долари, германски марки и друга „чужда“ валута.

О друга страна, „валутният патриотизъм“ е функция именно на сегашната финансова и икономическа стабилност, която в онези години беше химера. А членството в клуба, наречен „еврозона“, ни отваря врата към предимства, до които не сме имали достъп со този момент.

Но нека да видим и какво казват самите експерти, участници в дебатите „за и против еврото:

Резултатите от настоящия SWOT анализ не дават категоричен превес в която и да е посока. Но липсата на категоричност се дължи и на факта, че е много трудно да се прогнозира валутния тренд в следващите години и десетилетия. Валутният пазар, подобно на фондовите борси, има своята динамика – движение нагоре и надолу на различните валути/акции. Напълно възможно е сегашният момент да е (не)изгоден за приемане на еврото, а след 10 или 20 години да е обратното.

И така, да приемем ли еврото, да изчакаме или да не го приемаме въобще?

Може би най-уместния отговор дава икономистът и университетски преподавател Йоаким Каламарис, именно в студиото на Euronews Bulgaria:

"България трябва да преговаря правилно всичко относно влизането в еврозоната, за да не влезе като „бедния брат“ или като „държава на трета скорост“ – да подпомага останалите големи икономики. Трябва да влезе като фактор в еврозоната."

Видно е, че разликите между сегашната ситуация и евентуалното приемане на еврото не са толкова големи, че да предполагат драматизма, проявяван от мнозина участници в обществено-политическия дебат по темата. И категорично тази тема не бива да води до тежко разделение в българското общество. Сякаш не ни стига разделението по ред други теми.

Автор: Димитър Петров

Консултанти: Димитър Вучев, Красимир Чешмеджиев