Левон Хампарцумян: Влиянието на еврозоната върху България е факт вече 25 г.
Няма много ентусиазъм за приемането ни в еврозоната от хората, които управляват България в момента. Все още има някакво време, но то изтича и ако не се направят необходимите неща, ако не стане 2024 г. - не е ясно кога.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria финансистът и банкер Левон Хампарцумян.
Много важно е как питаш, за да те приемат. Фактът, че тук се изказват вокално несериозни аргументи – че трябва да има референдум, за независимостта на лева и др. - ние сме тръгнали да се присъединяваме към еврозоната, не тя към нас.
Повечето хора не разбират за какво става дума и са облъчвани от кампании срещу еврото. Как сме щели да обеднеем и не знам какво си щяло да се случи. Виждате, че държавите, в които еврото е прието живеят по-добре от нас.
Не е само заради еврото, разбира се, но те са по-устойчиви на външни шокове.
Няма да избегнем сценария с повишаването на цените, но той ще бъде минимален. Защото големите инвестиционни стоки, където човек харчи много пари и задлъжнява за години напред – коли, жилища – много често са вече в евро.
Привързаният курс лев-евро ще ни направи много по-устойчиви, защото влиянието на еврозоната върху България е факт вече 25 години. Ако има някакви негативни ефекти по отношение на цените, ние вече сме ги изконсумирали.
Поскъпването на храните се дължи на неефективен пазар и неефективна икономика. Може би има картели, които комисията за конкуренция не вижда. Дължи се на това, че не сме в Шенген и еврозоната и когато искаш по това време да вкараш евтини зеленчуци и плодове от Гърция, камионите трябва да чакат по 3-4 дни на границата. Но тези неща са в процес на решаване. Част от цените ще тръгнат надолу, повечето няма, но да не забравяме, че и доходите тръгнаха да ги догонват. Ще падат тези цени, на които търговците са прекалили с повишаването без основание. Няма да има катастрофални сценарии.
Най-добрият лек срещу инфлацията е да произведеш повече стоки, отколкото някой иска да купи.
Заплатите е най-добре да се определят на базата търсене-предлагане. Търсените професии не тичат при профсъюзите с искане за увеличение на заплатите, а по естествен начин работодателите ги вдигат, за да не изпуснат ценните си служители.
Криптото не е валута, а е високо рисков актив с волатилна цена, коментира Хампарцумян по казуса с Nexo. Това, което наричат криптобанка не е банка, а платформа за търговия с тези активи. Как оценяват базовата стойност на криптовалутата, която притежават, са много сложни работи и биха могли да се докажат в някакви искове, които клиентите биха могли да заведат. Това е един опит да се работи на границата на регулациите, който е неуспешен. Надали виждаме зараждането на нещо, което ще измести традиционните банки. По-скоро то ще бъде инкорпорирано чрез регулации в основната система, която съществува и има капитал и доверие.
Вижте цялото интервю във видеото.