„Има три причини за покачването на цените. Първият е разходът на търговците, който се прехвърля върху клиентите. Например един ресторант да разработи ново меню. Вторият е така нареченото “добросъвестно проспиване ” от страна на потребителите. Става въпрос за случаите, когато в месеците преди влизане във еврозоната, цените в местната валута се вдигат и така след влизане във валутния съюз, новата цена в евро е по-висока от очакваната за нормална такава. И разбира се, на трето място идва човешкият стремеж да закръгля цените към по-високата цена.“ – това споделя финансовият журналист Стефан Антонов по повод случая с потребителските цени на Хърватия и възможността от подобен сценарий за България при влизане в еврозоната.

Според финансиста Румен Гълъбинов, описаните по-горе процеси се случват при малките търговци и пазарите, а не при големите вериги.

За Румен Гълъбинов в България също се наблюдава ръст на потребителските цена заради множество фактори и не бива да се дават дефинитивни оценки, че инфлацията в една страна е причинена единствено заради влизането и в еврозоната.

Гостите обсъдиха и какви мерки е предприела балканската страна, за да ограничи ценовият натиск.

За Румен Гълъбинов хърватският сценарий може да не се повтори в България:
„Говорейки си за ръста в цените, трябва да отбележим, че все пак в Хърватия, валутният курс бе плаващ. При нас курсът е фиксиран повече от 20 години. Но не само цените могат да се вдигат при влизане в еврозоната, доходите също трябва да растат. Защото пазарът на труда е далеч по-конкурентен в държави, където се плаща с евро“, коментира финансистът.

Създава ли еврозоната риск от потенциални инвестиционни балони в страните от периферията, има ли връзка между улеснено кредитиране и биха ли се вдигнали цените в България въпреки фиксирания курс?

Вижте повече в следващото видео: