Дебатът за Еврото: Григор Сарийски и Васил Караиванов за плюсовете и минусите от валутния съюз | Е-кономика, 30.12.2022
„Според мен, влизането в Eврозоната е нещо което тика всяка страна от периферията в задлъжняване. Такъв е сценарият с Гърция, Португалия, Испания, Италия и т.н. Излишно е да си правим илюзии, че при влизане в Еврозоната ще се присъединим към ядрото ѝ. България не може да се сравнява със страни като Германия. При нас влизането в Еврозоната означава задлъжняване и поколенията след нас рано или късно ще трябва да плащат.“ – това споделя доц. Григор Сарийски от Институт за икономически изследвания при БАН.
Според госта, в повечето страни от континента всички въпроси отнасящи се до европейското членство са били подлагани на референдум, именно затова в България въпросът за присъединяването към валутния съюз трябва да мине през допитване до народа.
Що се отнася макроикономистът и преподавател в СУ, Васил Караиванов, според него влизането в Еврозоната ще предотврати доста рискове, „които в момента стават все по-явни и ясни“.
Донякъде Еврозоната ще помогне за влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ще помогне за промяна в икономическия модел на държавата.
Според експерта, след влизането на България в ЕС са се наблюдавали положителни икономически тенденции, които могат да бъдат продължени с предстоящо влизане на страната ни в Еврозоната.
Според доц. Сарийски, евентуално влизане във валутния съюз няма да промени икономическия модел на страната ни.
„Ние имаме икономика, която се уповава на услуги, на финансиране от еврофондове и на българи в чужбина, които изпращат пари, но няма да намерите нещо, на което пише произведено в България. Ние нямаме краен продукт с висока добавена стойност“, посочи той.
Само за двете десетилетия от влизането си в Еврозоната, Италия е загубила над 25 процента от индустриалното си производство. Такъв е случаят и с другите държави от периферията.
Васил Караиванов смята, че по-лесното кредитиране на страните от Еврозоната не означава, че България ще влезе в дългова спирала:
„От гледна точка на дълговете много зависи от финансовата политика на държавата. Ние видяхме и нулеви лихви, българските ДЦК бяха и с отрицателна доходност. И това не увеличи главоломно дълга на страната ни? Ние сме втората страна с най-нисък дълг в ЕС, а първата страна е в Еврозоната. Всичко зависи от финансовата политика и всяка държава, нейните политици и техните обещания определят колко ще е дългът на страната.“
Защо доц. Сарийски смята, че Еврозоната е „фабрика за дългове“ и какво мисли Васил Караиванов относно опасността българите да бъдат ощетени, ако трябва да обърнат средствата си от лева в евро при влизане на страната във валутния съюз?
Повече по темите вижте в следващото видео: