В детайли

JeSuisCharlie: Има ли граници свободата на словото?

От Мария Кръстанова Мария Кръстанова Репортер
Charlie Covers 10 Последната корица на "Шарли Ебдо"

10-те най-провокативни карикатури на френския сатиричен седмичник, които скандализираха Европа и наежиха света.

През 2015 г. цяла Европа се обедини около жертвите на терористичния атентат, извършен в редакцията на френския сатиричен седмичник Charlie Hebdo.

На 7 януари двама маскирани мъже от алжирски произход, въоръжени с автомат „Калашников“, пушка и противотанков гранатомет, нахлуха в офиса на списанието в Париж и убиха девет служители - включително и редактора Стефан „Шарб“ Шарбоние. Застреляха и двама френски полицаи, а преди бягството си раниха още 11 души. 

След терористичния акт вестникът не само продължава да излиза, но и увеличава тиража си от 60 000 на 1 000 000 през следващите 7 дни. Увеличава се славата му в Европа и света. Увеличава се и солидарността на обществата с редакционния екип, сбогувал се без време със своите безмилостно разстреляни колеги.

Но извън този печален и зловещ епизод, Charlie Hebdo е списание, което носи скандала със себе си още от основаването си.

То е създадено през 1960 г. във Франция под името Hara-Kiri Hebdo. Основателите са двама: Жорж Берние и Франсоа Кавана. Последният се занимава с редакторската дейност, а Берние изпълнява длъжността директор.

В нощта на 31 октомври срещу 1 ноември 1970 г. в парижкия клуб Cinq-Sept избухва голям пожар, вследствие на който загиват 146 души - почти всички на възраст между 17 и 30 г.

Осем дни по-късно в родното си селце Colombey-les-Deux-Églises издъхва бившият президент на Франция Шарл дьо Гол. Hara-Kiri Hebdo пуска тогава корица, озаглавена „Трагичен бал в Коломбе, един загинал“.

С това списанието осмива медийното отразяване на трагедията в Париж, което минава на заден план заради кончината на Дьо Гол.

Корицата провокира гнева на тогавашния френски министър на вътрешните работи. Той издава заповед за ограничаване на Hara-Kiri Hebdo.

 

Ето така се ражда съвременното Charlie Hebdo - една забрана е трябвало да бъде заобиколена

Оттогава до днес, вече повече от 60 години, основната линия на поведение остава същата: Charlie Hebdo провокира с всички възможни инструменти.

Карикатурите на религиозни водачи и политически фигури в неприлични или направо вулгарни пози, понякога придружени и с неуместни заглавия, са отличителният белег на списанието, често наричано расистко и екстремно.

Именно изобразения в сатиричното издание пророк Мохамед, основателят на Ислямската религия, се смята за основен мотив на терористите, извършили нападението на 7 януари.

Атаката от 2015 г. обаче не е единствената. През ноември 2011 г. офисът на списанието е подпален, а сайтът - хакнат. Разследващите тогава предполагат, че нападенията са провокирани от решението Charlie Hebdo да бъде преименувано на Charia Hebdo (Шария Ебдо), а за главен редактор пък бил посочен отново Мохамед.

Изданието на „Шария Ебдо“ идва в отговор на победата на ислямската партия в Тунис и последвалото въвеждане на шериата в Либия. Авторите на броя пишат детайлно за потисничеството на жените от шериата, задължителното забулване и принудителните бракове, както и разглеждат проблемите с домашното насилие и ограничената свобода.

„Гост-редакторът“ Мохамед пък има ролята на дружелюбен медиатор, който настоява, че политиката и религията трябва да бъдат разделени. Наред с това защитава и мнението, че ислямът е съвместим с хумора.

Преди да представим и 10 от най-провокативните карикатури на Charlie Hebdo, отново връщаме лентата назад, този път само с две години. Когато срещу седмичника отново имаше атака.

На 25 септевмри 2020 г. мъж с нож нахлува в бившия офис на списанието, в резултат на което двама души са тежко ранени. В момента на деянието помещението се използва от телевизионна продуценска компания и ранените са нейни служители, а не на Charlie Hebdo. Извършителят е идентифициран. Той е 25-годишен пакистанец, който „не знаел, че централата се е преместила на друго място“.

Признанията му за мотива на престъплението потвърждават и предположенията на разследващите - отмъщение за публикувани карикатури на Мохамед.

Френският президент Еманюел Макрон заема страната на списанието, с което провокира и възмущението на някои мюсюлмански страни.

Свобода на словото или богохулство? С какво имаме право да се шегуваме и с какво не? Charlie Hebdo смесва във (видимо) взривоопасен микс религията, политиката, културата на изразяване и удителното човешко качество да продължаваш да правиш това, което правиш, въпреки страха и смъртта.

А дали френския седмичник прекрачва границата на приличието, или пък свободата на словото няма граници, по всичко личи, е въпрос на индивидуална преценка.

Ето и някои от най-скандалните карикатури на Charlie Hebdo:

„Насаме той е много забавен.“

Charlie Hebdo изобразява турския президент Реджеп Тайип Ердоган по бельо, докато пие алкохол и повдига полата на жена, покрита с хиджаб. Карикатурата е създадена в момент на напрежение между Ердоган и Еманюел Макрон, след като в интервю за Al Jazeera френският президент заяви, че разбира и уважава чувствата на мюсюлманите, но няма да спре да защитава свободата на словото.

В резултат на това избухнаха масови протести срещу Франция в страни с доминиращо мюсюлманско население, а призиви за бойкот на френски стоки отправи и самият турски президент.

Charlie Covers 1 Заглавие: „Насаме той е много забавен.“

Ердоган заяви, че не е видял карикатурата, но пък я определи като „подла“ и „обидна“, а списанието обвини в „културен расизъм“. Турското правителство тогава обеща, че ще предприеме правни действия срещу седмичника, което малко по-късно беше потвърдено и от прокуратурата. Срещу директорите на Charlie Hebdo започна разследване. Макрон заяви в отговор, че ще брани свободата на изразяване.

 

„Скритата дъщеря на Шарл дьо Гол“

 

Charlie Covers 2 Заглавие: „Скритата дъщеря на Шарл дьо Гол“

Надин Морано е френски политик от Републиканската партия. От 2014 г. насам е част и от Европейския парламент. Морано е противоречива личност с провокативни изказвания. Обвинявана е в расизъм и политическа некоректност.

Именно нея виждаме окарикатурена в образа на бебе със синдром на Даун. В ръцете си я държи пък лично бившия президент на Франция Шарл Дьо Гол.

Предисторията: Месец по-рано в популярно френско предаване Морано цитира бившия президент, че „Франция е юдео-християнска страна от бяла раса, приветстваща чужденците“.

След излизането си броят на Charlie Hebdo среща силен отпор и гняв, особено от майките на деца с увреждания. Те възприемат карикатурата като пренебрежително отношение към хората със синдром на Даун. Казусът стига и до съда, който през ноември 2015 г. оправдава списанието.

 

"Бежанци, добре сте дошли.“

Charlie Covers 3 Заглавие: „Бежанци, добре сте дошли.“

На тази корица от 14 септември 2015 г. виждаме изобразен мигрант в поза на роб, унизително третиран от мъж, изговарящ думите: „Бежанци, добре сте дошли.“

Авторът, който пише под псевдонима Coco, създава творбата на фона на мащабната мигрантска вълна, пред която Европа е изправена преди 8 години. Иронизира се и поведението на унгарските политици, които изразяват силно състрадание, основано на християнските им ценности, но в същото време отхвърлят мигрантите от Сирия.

 

"Опасностите на руските нискотарифни полети“

Charlie Covers 4 Заглавие: „Опасностите на руските нискотарифни полети“

През октомври 2015 г. самолет на руските авиолинии „Метроджет“ се разби , вследствие на което 224 души загубиха живота си. По-голямата част от тях бяха жени и деца. Тогава Обединенотo Кралство и САЩ определиха трагедията като терористичен атентат.

„Шарли Ебдо“ пък публикува карикатури, които предизвикаха възмущението на Руската федерация. На една от тях има изобразен череп със сини очи и изгорял самолет на земята, придружен с думите: „Опасностите на руските нискотарифни полети“. Другата пък показва как парчета от въпросния самолет падат върху войник от „Ислямска държава“. За заглавие авторът бе избрал следното: "Руските военновъздушни сили засилват бомбардировките".

Реакцията от Русия бе почти мигновена. Говорителят на руския президент Владимир Путин по онова време определи творбите като „кощунство“, а редица депутати от Думата настояха списанието да бъде заклеймено като екстремистка литература и съответно забранено. Извинение бе потърсено и от френска страна.

„Къде си, татко?“

Charlie Covers 5 Заглавие: „Къде си, татко?“

През март 2016 г. вестника публикува карикатура във връзка с най-смъртоносните атентати в историята на Брюксел. Става дума за взривовете на летище „Завентем“ и на метростанция „Малбек“, вследствие на които 34 души бяха убити, а 198 бяха ранени.

 На карикатурата виждаме изобразен белгийския певец Stromae, който задава въпроса "Papa où t'es?" („Къде си, татко?“). С това авторите пародират песента му от 2013 г. със същото заглавие. На корицата виждаме различни взривени части от човешкото тяло да отговарят на въпроса, казвайки „тук“.

Корицата бе посрещната с вълна на възмущение и критики не само от белгийското общество, но и от самия изпълнител. Неговите почитатели знаят, че бащата на Stromae е убит по време на геноцида в Руанда през 1994 г.


„Земетресение по италиански“

Централна Италия е ударена от силно земетресение през август 2016 г. Загинали са 294 души.

Две седмици по-късно френския седмичник публикува карикатура, която изобразява жертвите като различни видове паста, а кръвта им – като доматен сос. Творбата е наречена: „Земетресение по италиански“.

Очаквано италианското общество реагира възмутено, а една от засегнатите от бедствието италиански общини – Аматриче - завежда и съдебно дело срещу редакцията. Основанието: „утежнена клевета“.

Charlie Covers 6 Заглавие: „Земетресение по италиански“

Малко след развихрилия се скандал, карикатуристът Coco се обърна към разгневените италианци в социалните мрежи с думите, че

„не Charlie Hebdo строи къщите им, а мафията.“

Стига се дотам, че посланикът на Франция в Рим се разграничава публично от позицията на „Шарли Ебдо“, подчетавайки, че това не е становището на френското правителство.

 

Християнството и Шарли Ебдо

 

И макар ислямът и пророк Мохамед да са най-чести жертви под прицела на Charle Hebdo, авторите в седмичника са също толкова екстремни и срещу християнството. Виждаме Исус Христос вулгарно изобразен, а други християнски ценности представи пародийно.

Да вземем за пример карикатура номер 1.

С броя си "Mgr Vingt-trois a trois papas" (Игра на думи на фрески свързана със Светата Троица) авторите нанасят и директен  удар по католиците, които категорично застават против гей браковете. На въпросната корица виждаме изобразен Бог, който прави секс с Исус, който пък прави секс със Светия дух.

 

"Земетресение в Турция. Не е необходимо да се изпращат танкове!"

На 7 февруари 2023 г. две земетресения с магнитуд над 7,8 по Рихтер удариха Турция и Сирия. Към момента на подготовка на този материал жертвите на това катастрофално бедствие са над 25 000. Хиляди хора останаха без домове, а спасителните екипи продължават денонощна работа с надеждата да спасят още човешки животи.

Ден след трагедията Charlie Hebdo публикува и карикатура по повода, която е придружена с думите: "Земетресение в Турция. Не е необходимо да се изпращат танкове!"

И макар всички да са запознати със саркастичния и екстремен стил на списанието, не само на турска територия, но и редица европейски страни реагираха с възмущение.

Eдин от водещите новинарски канали в Турция с международна аудитория определи творбата за скандална, а говорителя на Ердоган Ибрахим Калин нарече авторите на вестника „съвременни варвари“, като едновременно с това им пожела „да потънат в своята злоба и омраза“

Тази своеобразна разходка във времето и историята на Charlie Hebdo поставя редица въпроси. Един от тях – може ли с еднакъв саркастичен аршин да се мерят политици, доброволно избрали публичността, и невинни жертви на ужасяващи природни катаклизми?

Позволена територия за подигравки ли е религията? Но ако я забраним, кое ще е следващото забранено?

При всички положения обаче историята на Charlie Hebdo го доказва като едно от най-провокативните сатирични списания в историята. Разделението, което провокира, е неоспоримо. А реакциите, които предизвиква - в двете крайности. За едни то е фашистко, а авторите му -  пълни догоре с грехове за изкупване.

За други то е един от последните пристани за свободно изразяване на мнение, отвъд които се виждат бурни вълни на цензура и страх.

Въпросът за границата обаче остава.

 

Най-четени