Бан в сянка и „деамплифициране“ на туитове, заглушаване на историята с лаптопа на сина на американския президент Хънтър Байдън, честа комуникация с ФБР – това са част от практиките, използвани в една от най-популярните социални мрежи в света, станали публично достояние след придобиването на компанията от мултимилиардера и собственик на „Тесла" Илън Мъск.

Публикуваните на няколко етапа през миналата година вътрешни за компанията документи придобиха известност като „Досиетата на Twitter“ (Twitter Files). Разкритията в тях повдигат сериозни въпроси за това как социалната мрежа модерира и е модерирала политически натоварено съдържание в платформата и какви са нейните отношения с американските федерални власти и по-специално Федералното бюро за разследване (ФБР).

„Досиетата на Twitter“ представляват масив от вътрешна комуникация между служители на компанията, предоставен от новия ѝ собственик Елън Мъск на специално подбрана от него група журналисти с условието, че те ще споделят откритията си първо в Twitter. Документите обхващат периода от последните няколко години и се отнасят до начина, по който служителите на компанията решават кога и как точно да приложат правилата за модериране на съдържание в социалната мрежа.

За мнозина ходът на новия собственик на Twitter изглежда като опит да изобличи предшествениците си като цензори на политически неудобни послания, имайки предвид решението му да даде достъп до документите само на определени журналисти - познати с критиките си спрямо либералния мейнстрийм в САЩ.

Какво разкриват Twitter Files?

Първата „порция“ изтекли имейли разкрива как служителите на Twitter реагират на публикуването на статията на New York Post от 14 октомври 2020 г. (по-малко от месец преди президентските избори) относно лаптопа на сина на Джо Байдън – Хънтър Байдън.

В публикацията на изданието се отправят обвинения спрямо Байдън-син за търговия с влияние и по-специално за отправена покана от Хънтър Байдън към украинската газова компания Burisma за среща с баща му, който тогава изпълнява длъжността вицепрезидент на САЩ (към 2015 г.)

Няколко ръководители на социалната мрежа са решили, че всички материали, свързани с тази история, ще бъдат ограничени за публикуване. Модераторите мотивират решението си да блокират разпространението на историята със своята политика за „хакнати материали“, но взелите това решение висши служители на компанията са били наясно, че то е проблематично и подлежи на разнопосочни интерпретации. Това разкрива въз основа на получената сега вътрешна комуникация от Twitter разследващият журналист Мат Тайби.

Според мнозина привърженици на консервативния политически спектър по този начин се е заглушил един от значителните скандали в президентската кампания от 2020 година, който е имал потенциал да повлияе на крайните резултати от изборите на 3 ноември. Тогава Джо Байдън беше избран за 46-ия президент на САЩ, побеждавайки Доналд Тръмп.

Впоследствие главният изпълнителен директор на Twitter по това време –  Джак Дорси, свидетелства пред Конгреса, че заглушаването на историята с лаптопа на Хънтър Байдън е било грешка.

Втората партида документи показва, че модераторите в Twitter са използвали т.нар. „бан в сянка“ (shadow banning) или „деамплифициране“ за определени профили в мрежата с консервативна насоченост. След изследване на документите, журналистът на свободна практика Бари Вайс пише, че в Twitter е имало специален отдел, който се занимава с „филтриране на видимостта“ на влиятелни профили със спорно съдържание. Към тази група са причислени акаунтите на редица консервативни общественици, чиито профили са били поставени в черни списъци за търсене или тенденции, с настройка тяхното разпространение да не се усилва (“Do Not Amplify”).

Вайс цитира думите на служител на Twitter, който обяснява същността на т.нар. „бан в сянка“:

Всъщност, това означава ефективен бан на определен профил в мрежата, без обаче той да го разбере – достъпът до неговото съдържание и генерално присъствието му в мрежата се ограничава значително, въпреки че на пръв поглед всичко изглежда както обикновено.

„Досиетата на Twitter“ разкриват и някои от процесите, чрез които се забраняват потребители. Така например, ръководителите на Twitter провеждат мъчителни дискусии за това как да се справят с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, осъзнавайки опасността от забрана на демократично избран лидер.

Както се изразява един от изпълнителните директори на компанията тогава – „трябва да се вземе предвид разказът, който Тръмп и неговите сподвижници преследваха в хода на тези избори и откровено казано през последните над 4 години“, подсказвайки че политиката на Тръмп е изиграла роля в решението на модераторите да забраняват профила му в социалната мрежа, отбелязва The Guardian.

След размириците в Капитолия от 6 януари натискът за забрана на профила на Тръмп нараства и в крайна сметка акаунтът на бившия американски президент е суспендиран.

От разсекретените документи на Twitter е видно обаче, че е имало и инакомислещи – цитиран е служител на компанията, който казва, че „,може би защото съм от Китай, дълбоко разбирам как цензурата може да унищожи публичния дебат“. Доводите за стриктно тълкуване на правилата са отхвърлени от висшите ръководители на компанията, които сравняват поддръжниците на запазването на профила на Тръмп, аргументиращи се с това, че не е нарушил правилата, с „нацисти, изпълняващи заповеди“.

Един от най-обезпокоителните елементи от „Досиетата на Twitter“ е нивото и честотата на контактите между държавните служби за сигурност в САЩ и социалната мрежа. От разкритите документи става ясно, че контактите между ФБР и Twitter са били „постоянни и повсеместни“. Представители на ФБР редовно са провеждали срещи с ръководителите на Twitter, притискайки ги да предприемат действия срещу „дезинформацията“, дори когато става въпрос за не повече от ироничен туит на потребители с малко на брой последователи.

Засегнати били потребители, както от ляво, така и от дясно на политическия спектър.

От ФБР отричат да са казвали изрично на Twitter да свали някоя публикация или акаунт, заявявайки, че „субектите от частния сектор самостоятелно вземат решения какви действия да предприемат, след като ФБР ги уведоми".

Според журналистите, получили достъп до документите, Twitter се е съгласил да „отбива“ съдържание по препоръка на широк кръг правителствени и квазиправителствени субекти - от ФБР, през Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата CISA, до искания на правителствата на отделни щати.

Освен това ФБР е подтикнало Йоел Рот, тогавашен ръководител на отдел „Интегритет на сайта“ в Twitter, да се усъмни в достоверността на статията за Хънтър Байдън в New York Post още преди тя да бъде официално публикувана.

По този случай Рот свидетелства по-късно:

Какво НЕ разкриват Twitter Files?

Журналистите, занимаващи се с „Досиетата на Twitter“ разкриват само избрани откъси от документите, до които са получили достъп. Скрито от обществеността остава дали и какво още съдържат „Досиетата“.

Вътрешните механизми за модериране в Twitter остават забулени в тайна и преди, и след поемането на компанията от Илън Мъск. Всъщност, това не е учудващо предвид заявката на милиардера скоро след придобиването на социалната мрежа:

„Новата политика на Twitter е свобода на словото, но не и свобода на разпространението. Негативни туитове с език на омразата ще бъдат максимално ограничени и демонетизирани, така че от тях няма да има реклами или други приходи за Twitter. Няма да намерите туита, освен ако не го потърсите специално, което не е по-различно от това как функционира останалата част от интернет“, написа Мъск в мрежата.

В „Досиетата на Twitter“ скрити за широката публика остават и други разделителни линии, по които модерирането в социалната мрежа показва определена пристрастност – например по отношение на конфликта между Израел и Палестина, където според мнозина, ангажирани с палестинската кауза, съдържанието, което споделят в Twitter, бива умишлено и систематично ограничавано. Включително и след като Мъск пое управлението над компанията. Известен е например случаят с палестинско-американския писател Мариам Баргути, чийто профил в Twitter бил ограничен „по погрешка“.

Според проучване от 2021 г. в 7 държави, на базата на анализ на близо 2 милиона произволно подбрани активни потребителски профили в Twitter, алгоритмите на социалната мрежа всъщност подсилват повече разпространението на публикации на десни и консервативни политици, отколкото тези на леви и либерални.

Само през последните шест месеца на 2021 г. Twitter е изтрил над 5 млн. публикации и закрил над 1 млн. профила. По какви съображения са действали и какви са били пристрастията на модераторите, взели тези решения, остава неясно.

Медии, но не съвсем

Един от основните проблеми, който оголват „Досиетата на Twitter“, е свързан с това, че за много потребители социалните мрежи са се превърнали в основен и първостепенен източник на информация, докато същевременно тези онлайн платформи не подлежат на законова регулация и до голяма степен функционират на базата на свои вътрешни правила, респективно политиката на съответното ръководство. Тоест, в немалка степен големите и влиятелни социални мрежи споделят характеристиките на традиционните медии – избор и редакция на новинарско съдържание, без обаче да се рекламират като такива пред обществеността и без да са обвързани при това със съответните журналистически стандарти за етичност, достоверност и обективност на информацията, която поднасят.

Не носят и последствия за своите решения – като например разпространението на коя точно информация да „усилят“, а коя да заглушат, или какво точно се споделя от техните потребители, докато традиционните медии рискуват репутационна и правна отговорност за всяка информация, която публикуват.

Освен това, липсва прозрачност в начина, по който социалните медии регулират съдържанието, споделяно от техните потребители. Това създава опасност за манипулиране на публичния дискурс и дебати по важни обществени въпроси, защото, докато много хора възприемат социалните мрежи като свободно поле за дискусия и споделяне на съдържание, то „зад кулисите“ модераторите решават кое и как да филтрират, без да предоставят отчетност и публичност за своите решения.

Честите контакти между ФБР и Twitter повдигат и въпроса за това как може медиите, които са призвани да бъдат четвъртата власт, да изпълняват своите контролни функции по отношение на изпълнителната, ако обхватът на тяхната дейност се контролира от институция, която няма абсолютен интерес към достоверността?

Както пише Стефани Фелтри от изданието ProMarket.org, има разлика между разглеждането на някой информационен сайт, за който читателите знаят, че новините в него са подбрани по преценката и усмотрението на неговите редактори, и разглеждането на съдържание в Twitter, за което потребителите предполагат, че се управлява от доброжелателни алгоритми, а не от потенциално пристрастни ръководители.

А примери за подобни случаи има включително и в България, но по отношение на модерирането на българоезичното съдържание във фейсбук. По-малко от месец след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. беше изпратена и петиция до Европейския парламент срещу пристрастното модериране на съдържанието в българската секция на фейсбук, подписана към днешна дата от над 2500 души. По-рано този месец се стигна и до протести на група недоволни граждани пред централата на компания TELUS International Bulgaria, която е ангажирана с модерирането на българското съдържание в социалната мрежа. Протестиращите обвиняват модераторите от TELUS в проруски уклон и преднамерено заглушаване на активни граждани и общественици с ясно изявени проукраински и антипутински позиции.

От компанията отричат да подсилват руската пропаганда в социалната мрежа или да са обвързани с руското правителство. Така или иначе, дейността на модераторите на фейсбук у нас не подлежи на законова регулация и служителите не носят отговорност за начина, по който модерират съдържанието в мрежата.

Така стигаме до логичния въпрос – какви действия предприемат медиите и властите срещу свободното разпространение на фалшиви новини и дезинформация. Кой и по какви критерии решава кого и какво да „деамплифицира“ и как това се различава от пряката цензура? И какви последствия носи за своите действия и развитието на обществено-политическия дебат по един или друг въпрос.

Отговорите не са прости и едностранчиви, защото тези въпроси са принципни – можем ли и трябва ли да изискваме от социалните медии да забраняват подвеждаща информация и въобще да имаме претенции към модераторската им политика.

„Досиетата на Twitter“ предизвикват противоречиви реакции сред консерватори и либерали, сред леви и десни. За мнозина от представителите и на двете страни на барикадата обаче е ясно – назрял е моментът за законови регулации, които да осигурят прозрачност и отчетност в начина, по който социалните мрежи управляват съдържанието, споделяно от техните потребители.