„История в снимки“ е рубрика за интересни преживявания на интересни хора от интересни места. Епизоди от живота, майсторски разказани и красиво показани от техните автори. Днешните истории по снимки са на журналиста от „24 часа“ Георги Милков за последното му пътешествие в Кралство Бахрейн.

Перлите от железния сейф

Снощи преследвах месечината из Манама. Търкалях я по покриви и минарета, провирах я през изкорубени сателитни чинии и дърворезбовани парапети, коронясвах с нея златните куполи на кралския дворец “Гудайбия“.

Безделническо шляене, маскирано като романтично занимание, което ме отведе под масивния чардак на една къща, построена през 1921 г. от търговец на перли. В една от стаите и до днес възголям сейф, който не могли да помръднат дори по време на ремонта, свидетелства за състоянието на фамилията.

Търговията с перли е “биг бизнес”-ът на отминалите столетия, направил някои бахрейнски кланове приказно богати. Много преди епохата на петродоларите, а след това и инвестициите във всичко - от недвижимости до криптовалути - да променят Персийския залив до неузнаваемост. Но и преди, а и след перлите, местните хора винаги са имали усет към правенето на пари.

Ако вярваме на Херодот, финикийците произлизат именно от архипелага, на който се намира днешен Бахрейн. Оттук поели към бреговете на Източното Средиземноморие и земите на Леванта, където се установили с времето. Може да се каже в най-общ смисъл, че парите направили историческото си завръщане в прародината, когато от Бейрут банките и финансовите институции на Арабския свят се пренесли в Бахрейн след началото на гражданската война в Ливан през 70-те години на миналия век. Тъкмо навреме, за да компенсират началото на изчерпването на петролните залежи.

Днес част от постъпленията в хазната идват и от гостоприемството, превърнато в индустрия - разбирайте всичко, което е забранено у съседите от другата страна на моста, който свързва големия остров с континенталната суша. Ето защо, да се обикалят баровете и ресторантите в Манама, може да се окаже по-занимателно дори и от лунно фотосафари.

Бихте ли желали да видите нашия Пикасо, сър?

Има едно впечатляващо изключение в Манама, където петзвездните хотели не се отличават с нещо повече от баналния лукс и факта, че са издигнати насред гигантски строителни площадки, опасани с магистрали, което ги прави ужасно неудобни за хора, които обичат да ходят, наслаждавайки се на градската среда. The Merchant House е единственият бутиков петзвезден хотел в старата част на бахрейнската столица, а освен всичко друго предлага истинско културно преживяване.

Хотелът има завидна колекция от около 300 произведения на модерното изкуството, сред които дори работи на Марк Шагал, Анри Матис, Анди Уорхол и Деймиън Хърст.

Забелязал интереса ми към платната в централното фоайе, един от работещите в хотела се приближава дискретно с въпроса: Бихте ли желали да видите нашия Пикасо, сър?

Докато отиваме към мецанина, където Пикасо ненатрапчиво битува насред библиотека с над хиляда книги, се чудя дали въобще е уместно да наричам това място хотел. Изкуството тук се разпростира много отвъд очакванията да бъде просто интериорна декорация и доминира сякаш сме в музей на модернизма или картинна галерия.

Това чувство се пренася и към стаите (само 46 на брой), в които параваните на спалнята и стените на банята са покрити със скици на един от известните бахрейнски художници Насър ал Заяни. Произведенията на изкуството (главно поп арт) те следват до самия покрив на хотела, където барът и ресторанта преминават в открита градина с много зеленина, цветя и всевъзможни храсти и билки, сякаш си в двора на селска къща.

Очевидно замисълът на този хотел следва безсмъртните думи на Цицерон: Ако имате градина и библиотека, значи имате всичко, от което се нуждаете.

Едно селфи на бахрейнската Баба Вида

Преди да си тръгна от Манама реших да си направя едно селфи на Форт Бахрейн – тукашната Баба Вида, така да се каже. Отидох малко преди залез, защото мнозина посетители правят грешката да ходят там посред бял ден, когато слънцето прежуря и на снимките им всичко изглежда като една безформена купчина камъни, стоварени насред бледосивкаво пепелище.

Когато денят преваля, принципно е и най-подходящото време за съзерцание. От крепостната стена на изток се виждат небостъргачите на модерния град – финансовото сърце на Арабския свят. От другата страна на зидовете, издигнати от португалците през XVI век, сякаш е селска идилия, а лек полъх на вятъра подсказва, че някъде наблизо има конюшни.

Старият форт, придобил ясни контури от последните лъчи на слънцето, е най-подходящото място човек да се опита да се върне назад в историята на тази страна, която винаги е била като врящ котел от противоречия. По-голямата част от бахрейнците изповядват шиитския ислям, за разлика от кралското семейство и елита на страната, които са сунити.

За битките на различните мюсюлмански секти тук може да се напише многотомник. Какви ли не „защитници на правдата“ са кръстосвали саби по тия земи, но вероятно една от най-впечатляващите истории е от Х век, когато карматите – малка, но особено войнствена секта, чиито вярвания съчетавали исмаилитски ислям с персийски мистицизъм – установили на територията на днешен Бахрейн не само база, но и цяла държава, в която благата се разпределяли поравно.

Има изследователи, които смятат, че карматите са успели да направят първото комунистическо общество, което продължило съществуването си за поне едно поколение на голяма територия, много преди познатите ни „успехи“ от ХХ век.

Карматите водили дълги войни с Абасидския халифат и дори нападнали свещения град Мека. Избили част от поклониците, други взели в робство и на тръгване най-безцеремонно задигнали от Кааба свещения черен камък, за когото мюсюлманите вярват, че е изпратен на хората от Бог след грехопадението на Адам. Занесли светинята в земите на днешен Бахрейн, вярвайки че ще пренасочат потока от поклоници (и всички свързани с това приходи) към своята държава.

Пазили го повече от две десетилетия, но никакви пилигрими не посмели да пристъпят в земите им, затова накрая склонили да го върнат срещу голям откуп. Сложили го в една торба и го занесли до Куфа, в днешен Ирак, където хвърлили чувала в двора на джамията. Камъкът се счупил и бил върнат в Мека на парчета.

Като изключим малки отломки, които днес се намират в Истанбул, останалото от камъка си е все така в източия ъгъл на Кааба, където могъщата му притегателна сила завихря нескончаем поток от поклоници всяка година и всеки ден по пет пъти сочи посоката за молитва на милиарди мюсюлмани по света.

Християнството в Бахрейн също има дълга история, която започва още през III – IV век, но след Ефеския събор през 431 г. и появата на несторианството – тази християнска секта бързо намира разпространение тук. Днес сред местните хора все още има много християни, но разбира се, по-голямата част от 15-те хиляди изповядващи католизицма, са чужди граждани.

В Бахрейн има също зороастрийци и дори малка еврейска общност, която през 2008 г. излъчи Худа Нуну за посланик на Бахрейн в САЩ – първата в историята еврейка, станала посланик на арабска страна. Преди това пък Алис Самаан, която е местна християнка, оглави горната камара на бахрейнския парламент, ставайки първата жена в Близкия изток на такава позиция. През 2011 г. тя бе изпратена за посланик на Бахрейн в Лондон.

Грижата за малцинствата и религиозната толерантност е политика, на която Бахрейн много държи и скорошното посещение на папата в Манама бе част от усилията по лъскането на този внимателно поддържан имидж.

За разлика от други страни обаче тук проблемите винаги са били свързани главно с мнозинството. Повечето бунтове през последните десетилетия идват от средите на шиитите, които представляват 60-ина процента от населението, без да се забравя, разбира се, ролята на съседен Иран в тези борби. След големите сътресения, започнали с т.нар. Арабска пролет и период на извънредно положение, сега в Бахрейн е спокойно. Разбира се, това спокойствие донякъде зависи и от развитието на събитията в съседен Иран.

Бахрейн не е нито най-богатата, нито най-населената, нито най-влиятелната сред арабските страни. Но е особено интересна. Стига да имаш време да се вгледаш в пепелявосивата на пръв поглед безформена камара, която при подходяща светлина придобива причудливи очертания и виждаш темелите на многовековна история.

*Публикуваме историята на Георги Милков с негово съгласие. Заглавията са на euronewsbulgaria.com