Европа

Ексклузивно пред Euronews Bulgaria Иля Пономарьов: Промените в Москва ще се случат преди пълната деокупация на Украйна

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Журналист

Той е бивш руски депутат, обявен за враг в собствената си държава. Той е единственият човек в руската Държавна дума, който гласува против анексирането на Крим от Русия през 2014 г. А днес е лицето на руската партизанска борба срещу режима на Владимир Путин. Живее в Киев и от там съобщи на света кой стои зад убийството на Дария Дугина и опита за убийство на нейния баща - Александър Дугин, наричан "философът на Путин". Ексклузивно пред Euronews Bulgaria говори Иля Пономарьов. 

 

Г-н Пономарьов, от бивш депутат в Държавната дума на Русия, вие се превърнахте в лицето на партизанската борба срещу режима на Владимир Путин. Намирате се в Киев, откъдето ще координирате дейността на новосъздадения Политически център за въоръжена борба. Разкажете на българските зрители, които може би не ви познават достатъчно добре, как стигнахте до тук?

В главата ми идват най-различни вицове на тази тема, но с две думи отговорът е прост: провървя ми. Ако обаче трябва да дам сериозен отговор на въпроса, той е нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Иначе доста отдавна се занимавам с политика – постоянно от 2001 г. Още когато бях в Русия, се занимавах със създаването на радикални леви организации, затова мога да кажа, че подобни методи не са ми чужди. В Русия всичко е възможно, затова ние се стремим нашият протест да бъде радикален, но не насилствен.

Почти 10 години бях депутат от Държавната дума и тогава се опитвах да използвам всички възможности, които ми даваше политическата система. Г-н Путин обаче последователно затваря дори най-малките пролуки, в които може да действа един политик с опозиционни възгледи. За него един политик трябва да бъде или про-путински настроен, про-военно настроен сега, или никакъв. Затова просто друг път в момента няма.

През 2014 г. Вие бяхте единственият руски депутат, който гласува „против“ анексирането на Крим от Русия. Защо го направихте?

Причината е войната, на която сме свидетели сега. Още тогава беше ясно, че тя ще се случи. Всички аргументи за присъединяването на Крим към Русия бяха очевидно лъжовни. Аз разбирах, че това ще донесе огромни проблеми и огромни неприятности за руски народ. Никога не съм се интересувал от украинската политика. Украйна си има собствени депутати, свои политици, хора, които трябва да защитават страната си.

Аз бях руски депутат и бях длъжен за защитавам своите избиратели. Разбирах, че за тях анексията на Крим би означавала и кръв, и насилие, и бедност и този статус на отхвърлените, какъвто имат сега. Всичко това беше ясно още тогава.

Огромната част от колегите ми просто не разбираха това. Но даже онези, които го разбираха, не успяха да намерят в себе си смелостта да се изкажат по тази тема.

Наистина ли обаче вярвахте, че Крим не е Руски? В миналото сте казвали, че исторически полуостровът е част от Руската федерация.

Вижте, аз говорех за това, че след разпада на Съветския съюз, би било по-справедливо той да остане в състава на Руската федерация. По много причини, включително и заради ситуацията, в която бяхме при разпадането на Съюза. Но ние тогава сключихме много конкретна сделка с Украйна. В нея се казваше, че Украйна се отказва от ядрените си оръжия, а ние признаваме границите й такива, каквито са, включително и Крим.

По време на онези преговори трябваше да размахваме юмруци. И аз като рускан тогава бих водил тази дискусия, но само преди сключването на това споразумение. След като обаче сме се договорили, значи сме постигнали съгласие – Украйна е изпълнила своята част от сделката, значи край.

 

Преди няколко дни вие влязохте в световните новини, когато съобщихте, че зад убийството на Дария Дугина стои неизвестна до момента партизанска организация, действаща в Русия. Беше ли Дугина истинската цел на тази атака, или това всъщност беше нейният баща Александър Дугин, наричан „мозъкът на Путин“?

И двамата бяха цел на тази атака. Хората, които настиснаха копчето, са били сигурни, че и двамата се возят в колата. Наистина в колата е имало двама души, но и до сега не е ясно кой е вторият загинал в тази атака. Едно е сигурно – има и втора жертва. Това че руските спецслужби не признават за неговото присъствие, трябва да ни говори, че вероятно става дума за някакъв таен човек или агент от службите, защото Дугина работеше активно с подобни групи. Неговата личност или е съзнателно крита, или тялото е толкова силно обгоряло, че не е било възможно да се идентифицира.

Според мен е по-вероятно да можем да разберем кой е този човек, защото Федералната служба за безопасност на Русия със сигурност знае, но по някаква причина самоличността му не се разкрива. Хората, с които общувам в Русия и които непосредствено се занимаваха с изпълнението на тази акция, ми разказаха, че не биха натиснали копчето, ако не са били сигурни, че в колата се намират както Дария, така и Александър Дугини. Целта на нападението са били и двамата.

А защо именно Дария и Александър Дугини станаха целта на това нападение? Наистина ли ролята им в Кремъл е толкова голяма, или има някаква друга причина?

Вижте, все пак трябва да подхождаме към въпроса не от нашата с вас гледна точка – на хора, които силно се интересуват от политика, а от гледната точка на хората, които измислиха и реализираха това нападение. Тези хора принадлежат към определена субкултура на радикалната младеж и тяхната координатна система е малко по-различна. В нея Александър Дугин е много, много, много значима фигура, която на практика е почти еднакво значима с тази на Путин. За тях това е човекът, създал култова през 90-те организация – Национал-болшевишката партия. Той е лидер на руските фашисти, интелектуален лидер, написал огромно количество книги, създател на няколко младежки организации. За тази субкултурна среда той е много важен.

Освен всичко останало, Дугин има и огромно символическо значение. Той е главният идеолог на войната на Русия с Украйна. Това е човекът, който измисли и въведе в руския политически живот термина „Новорусия“. С него се обозначава цялата дъга от Харков до Одеса и от него започна нахлуването в Донбас. Това е човекът, дал на войната идеологическа обосновка.

Неговата дъщеря също не е просто дъщеря на баща си. Работата е там, че през последните месеци тя открито призоваваше за разправа с пленените бойци на полка „Азов“. Както знаете, те се предадоха доброволно и трябваше да бъдат защитени от Женевската конвенция. Въпреки това, те станаха жертви на терористичен акт – взривът в Еленоовка, при който загинаха 50 души. Дария Дугина носи пряка отговорност за тази атака като човек, който открито призоваваше за такава.

Затова аз мисля, че двата фактора се комбинираха. От една страна те са семейство, а от друга страна са идеолози на войната. Затова партизаните решиха, че това ще бъде първата им шумна акция. Ще има и други, разбира се, но това беше началото.

А планира ли се акция директно срещу Владимир Путин и възможно ли е изобщо това?

Мисля, че никой не може да се добере до него, дори и спецслужбите. Чиновниците около него обаче със сигурност са цели. Организацията ясно каза кои ще бъдат нейните цели, ясно заяви, че няма да има никакви действия, поставящи под заплаха мирното население или неговите интереси. Няма да има и разрушаване на инфраструктурата, която използват мирните граждани, но хората, които имат отношение към войната, дори и тези, които не носят пагони ще бъдат заплашени. Сред тях са пропагандистите, идеолозите, чиновниците, служителите на силовите ведомства и финансистите, които обезпечават тази война. Всички тези хора, които по някакъв начин са свързани с войната, са легитимни цели и не трябва да се чувстват в безопасност.

 



Някои обаче нарекоха атаката срещу Дугини „тероризъм“. Тероризъм ли е това по своята същност, или своеобразно начало на нова руска революция?

Когато казваме „тероризъм“, обикновено имаме предвид агресия, насочена срещу мирни граждани. Това е действие, насочено към хора, които нямат вина за причината, довела до тази атака. Например когато бойците на „Ал Кайда“ взривиха кулите близнаци в Ню Йорк, това беше тероризъм, защото какво отношение имаха засегнатите хора към проблемите в Афганистан? Затова безусловно осъждам този акт. Осъждам и терористичните атаки, които извърши например чеченската съпротива в Москва, въпреки че смятам, че като цяло войната за независимостта на Чечения е справедлива за чеченския народ и несправедлива за Русия. Това обаче не оправдава атаките, които бяха извършени и в Москва, и в други градове. Мисля, че това е неправилно.

Тук обаче говорим за хора, които имат непосредствена връзка с войната. Сега всеки ден умират хора, сред които и много мирни граждани, които нямат никакво отношение към ненавистта на Путин към Украйна. Затова и в тази ситуация тези хора са нормални, легитимни военни цели.

А кой реално стои зад създаването на Националната републиканска армия и имате ли Вие някаква роля в тази организация, освен това, че бяхте упълномощен да представите нейния манифест и сега ще оглавите политическия център на въоръжената борба?

Със сигурност съм техен комуникатор, помощник, донор. Не го крия и мисля, че това, което правят те, е правилно. Считам, че всичко това е полезно за бъдещето на Русия и ако всичко продължи да прави правилно без да се залита в някаква посока, това ще бъде ефективно.

В същото време аз не членувам в тази организация. Тя се намира изцяло на територията на Русия. Основно в нея членуват младежи с най-различни радикални възгледи. Съсредоточени са в различни региони на Русия. В нея влизат и бивши военни, защото акцията срещу Дугини категорично изисква специална подготовка.

 

Няколко пъти описахте тези хора като „радикална младеж“. Не смятате ли, че действията им може да крият повече опасности и риск от хаос, отколкото реална промяна в Русия?

Промените винаги плашат хората. Винаги има опасност те да тръгнат в непредсказуема посока, съгласен съм с Вас. Ако допреди 24-ти февруари можехме да си позволим да изчакаме, Путин сам да умре, все пак вече не е млад, то сега се намираме в ситуация на война. В тази война

всеки ден загиват по няколко хиляди души и от двете страни – и руснаци, и украинци, сред украинците и мирни граждани.

Наскоро бяха публикувани данни на базата на информация, постъпила от моргите в Мариупол. В града само по време на боевете загинаха 87 хил. души. Можете ли да си представите този число?! 87 000 души! Това са повече жертви, отколкото в Хирошима след хвърлянето на атомната бомба. Това е огромно число. В тази ситуация времето да чакаме и да се чудим какво ли би се случило отдавна приключи. Трябва просто да действаме.

Разбира се, възрастните и разумни хора като нас с вас трябва да полагаме всички усилия, за да върви това в нужната посока. Трябва тези процеси да останат в руското на конструктивното. И затова ние още отсега мислим какви ще бъдат контурите на бъдещите власти в Русия, как ще се сформира това революционно правителство в преходния период.

 

Как ще се случи това във вашите представи?

Според мен ще има определен преходен период, в който ще се пише новата Конституция, ще се сформират новите политически партии. След приемането на новия основен закон вече ще е ясно кои региони остават в състава на Руската федерация. Според мен страната трябва да бъде изяло променена, презаредена. Не знам дори дали ще продължи да се нарича по този начин. Ако зависеше от мен, бих променил името и бих я кръстил Република Русия, например.

Различните региони ще трябва да решат сами за себе си искат ли да участват в тази държава, или не. Всичко трябва да се случва на доброволен принцип. Всички заедно трябва да създадем тази нова държава, да напишем новата й конституция. Тогава вече ще стартира нормалният демократичен процес. Това обаче ще отнеме поне две години, ще бъде сложно.

Вярвате ли във военната победа на Украйна? Може ли тя да излезе от войната по този път?

Знаете ли, ще ви дам уклончив, но точен отговор. Вярвам във военното поражение на Русия. Сигурен съм само в това. Не виждам никакъв начин, по който Путин може да удържи победата срещу Украйна.

Отговорът на въпроса „какво е победа“ за всекиго е различен. Ако говорим за това може ли да се предположи, че украинската армия сама по себе си ще освободи територията на Украйна, каквато беше през 1991 г., не съм сигурен. За мен това е въпросителен знак. Може би да, може би не. Не съм сигурен в това.

Всъщност мисля, че промените в Москва ще се случат преди пълната деокупация на украинската територия. Но съм абсолютно сигурен, че украинската армия може и ще продължи да настъпва. Шансовете да освободи Херсон и десния бряг на Днепър в близко време са много големи. Със сигурност след това ще има и други успешни военни операции. Това обаче ще се случва много бавно с цената на много кръв.

Затова още веднъж ще подчертая, че промените в Москва са по-важни и за Украйна, и за целия свят. Без тях войната така или иначе няма да свърши. Докато Путин не е отстранен, нищо няма да свърши. Той все пак ще напада. И дори да бъде отблъскван, отново ще се връща.