Това е Аеторо, където вълните се разбиват в бетонни тухли, дървени стълбове и разрушени къщи. Животът на жителите на града се е преобръщал многократно, тъй като с годините морето поглъща голяма част от населеното място. Аеторо, известен още като Щастливия град, е основан през 1947 г. като утопична християнска общност. Виктория Ароуоло, пенсиониран държавен служител, споделя, че е живяла тук през целия си живот и въпреки трудностите не мисли да напуска родния си дом.

Останките от потънали сгради носят белезите на неумолимото настъпление на морето, което откъсва бреговете на общината. Хиляди хора вече са напуснали, но много други са решили да останат. Стивън Тунлес губи препитанието си, когато бившият му магазин за дрехи е съборен от прииждащите вълни. Тунлезе казва, че е загубил инвестиция равностойна на 5500 долара, в морето. Сега той се приспособява към бързоидващото бъдеще. Той ремонтира лодки от фибростъкло.

Изследователите твърдят, че за изчезването на Айеторо са допринесли няколко неща. Една от основните причини е подводното сондиране за нефт. Комисията за развитие на делтата на река Нигер, която представлява правителствен орган, който трябва да се занимава с екологични и други проблеми, причинени от добива на нефт - не отговори на въпросите на Асошиейтед прес относно усилията за защита на бреговата линия на общността. Експерти обаче споделят, че трябва да се предприемат спешни мерки, тъй като според тях ситуацията е критична.