Европа

Испания не позволи на крайната десница да влезе в правителството

От Лора Карамфилова Лора Карамфилова Международен редактор

Какво предстои от тук нататък за политическите лидери в Испания и какви са настроенията в страната ден след вота? Международният ни редактор Лора Карамфилова разговаря с Лусия Риера от централата на Euronews в Лион.

Здравейте Лусия, часове след парламентарните избори в Испания – 2023-та, първо искам да поговорим за резултатите. Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно и да ни дадете подробности за тях?


 Испания не позволи на крайната десница да влезе в правителството. Това е основната новина от снощи. А за мен другата би била, че победите имат вкус на поражение, а пораженията - на победа. Първо, хазартната игра повече или по-малко се оказа успешна за президента Педро Санчес, който свика тези предсрочни избори след слабите резултати на регионалните и общинските избори на 28 май. Социалистическата партия спечели две места повече в сравнение с парламентарните избори през ноември 2019 г. и спря прогнозирания от социологическите проучвания спад. От друга страна, Народната партия печели и е водеща сила и възстановява 47 места в парламента в сравнение с преди четири години, но няма достатъчна сила, за да управлява, и резултатът ѝ е много по-лош от очаквания. Те остават с процент от гласовете, много близък до този на Социалистите (33% за консерваторите и почти 32% за партията на Санчес. В началото на изборната нощ имаше подготовка за тържества на улица Хенова в Мадрид, в националната централа на Народната парти. Но емоцията от празненствата се оказа както и самата партия - донякъде разочароваща. В същото време на улица Фераз, в централата на социалистите, където не се очакваха много празненства, в края на нощта се събраха десетки симпатизанти.

Какви са първите изводи, които можем да правим след обявяването на резултатите?

От този резултат могат да се направят няколко извода. Електоратът, който наказа левицата на последните регионални и общински избори, сега не го е направил. Изглежда, че страхът от идването на крайната десница е надделял. Междувременно споразуменията на ПП с крайната десница след изборите през май взеха своето: те сключиха повече от 130 пакта с Vox в различни общини. И тези, които пострадаха най-много, са крайнодесните. Крайната десница е загубила 19 места (имаше 52), въпреки че остава третата по големина сила. Това е лош резултат за Vox, вероятно защото голяма част от тези гласове са били прехвърлени към Народната партия. От партията твърдят, че въпреки всичко могат да бъдат по-решителни от всякога при съставянето на правителство. Но тъй като това не е така, защото те не постигнаха мнозинство с ПП, резултатът оставя Vox в роля на аутсайдер, макар и само на национално ниво, защото не бива да се забравя, че тя продължава да има много важен дял от териториалната власт. От друга страна, по-радикалната левица, обединена в коалицията "Сумар", ръководена от вицепрезидента Йоланда Диас, също загуби седем места. Въпреки че анализът на партията е положителен за това, че е успяла да задържи крайнодесните. Друг прочит на резултатите, в по-общ план, е тенденцията за концентрация на гласове в политическия център. Крайностите все повече се размиват. Двете традиционни партии се възползваха.

Като говорим за опциите за съставяне на правителство – какви са възможностите пред Санчес и Фейхо?

Цветовете в новия испански парламент са ясни, но остава да се види какво ще бъде бъдещото ново правителство. Двата блока са много изравнени. Като се събере цялата възможна подкрепа, левият блок ще има малка преднина, но никой от тях няма абсолютно мнозинство. Испанският парламент се състои от 350 места, а абсолютното мнозинство е 176.Възможно е да се стигне до задънена улица, тъй като левите и Sumar ще трябва отново да търсят подкрепата на каталунските и баските партии, борещи се за независимост. Тези преговори започват сега. А ключовият вот ще бъде при второто гласуване в парламента на кабинета, където е необходимо само обикновено мнозинство (повече "да", отколкото "не"). Така че вариантите сега са евентуално правителство на Санчес при второто гласуване или, ако той не получи необходимата подкрепа или въздържали се, повторни избори в края на годината. Тази подкрепа идва от поддръжниците на каталунската независимост - седемте места на Esquerra Republicana de Cataluña и другите седем на Junts per Cataluña, които вече заявиха, че гласовете им няма да са безплатни за Педро Санчес.


А какви са възможностите пред Фейхо? Знаем, че е по-вероятно Санчес да състави кабинет, но Фейхо е първи, той е победителят.

Най-вероятно е Алберто Нуниес Фейхо да не получи подкрепа за съставяне на правителство. Протоколът в Испания е първата партия да бъде приета от Краля и да опита да направи кабинет. Но след това парламентът трябва да го гласува и по всяка вероятност Фейхо няма да успее дори с подкрепата на Вокс. Тогава топката отива при втория – Педро Санчес. Ако никой не получи подкрепа, отиваме на варианта нови избори. Права си, че Фейхо и Народната партия получиха най-много гласове, но разликата им със Социалистите е минимална. И ако не бъдат подкрепени от парламента няма значение, че са първа сила.

Тези избори бяха особено важни заради председателството на Испания на Съвета на ЕС. Какви са първите новини от Брюксел?

 Тези избори, които съвпадат с испанското председателство на Съвета на ЕС, са от голямо значение за Брюксел. През шестте месеца на председателството, до края на годината, испанското правителство има важни отговорности. В Брюксел се обсъждат дебатите по разширяването, възстановяването на Украйна, реформата на пазара на електроенергия и новите мерки на Пакта за стабилност и растеж.Но приоритетите и работният план на едно председателство са подготвени предварително, властите работят по тях от месеци, така че сформирането на ново правителство също няма да промени тези планове, защото възможностите за маневриране са ограничени, макар че те биха могли да променят приоритетите. Но ако Санчес отново застане начело, приемствеността на този работен план е гарантирана. Но със сигурност сега в Брюксел дишат малко по-спокойно, след като във властта не влезе ултра - дясна партия. Вече видяхме крайнодясна вълна в Европа след изборите във Финландия, Гърция и Италия. Така че със сигурност от Брюксел наблюдаваха отблизо случващото се в Испания.

Прави ми впечатление, че медиите в Испания говорят много за Карлес Пучдемон. Едно добре познато име. Възможно ли е той да се окаже човекът, който да осигури властта за Педро Санчес?

Медиите пишат за него, защото може да се окаже основна фигура, не той в частност, но неговата партия Junts. Те спечелиха 7 места в парламента. Това може да се окаже от изключителна важност за едно вероятно ляво правителство. От партията вече излязоха в нощта на изборите и заявиха, че няма да дадат тази подкрепа безвъзмездно. Знаем, че Карлес Пучдемон се укрива от властите заради опита за отделяне на Каталуния. Спомняме си едностранното гласуване в каталунския парламент след проведения референдума за независимост. Пучдемон беше отговорен за това и избяга в Белгия. Но сега може да се окаже особено важен, защото има много голяма власт в неговата партия. Така че може да поиска амнистия, може да поиска помилване както други каталунски лидери, които излязоха от затвора. Но със сигурност подобна подкрепа няма да бъде безплатна за Санчес. Той трябва да види какви са изискванията на партията на Пучдемон, както и на други формации, борещи се за независимост. Те пък от своя страна трябва да направят своите изчисления и да видят дали си струва изобщо да подкрепят кабинет на Санчес, защото ако не успеят и се отиде на нови избори през зимата, може да изгубят от своя електорат.

Добре, но защо социологическите прогнози се оказаха толкова далеч от реалните резултати?

Ами мистерия е, в действителност всички анкети даваха на Алберто Нуниес Фейхо убедителна преднина. Народната партия започна тази кампания много по-силно от социалистите. Проведе се и дебат „лице в лице“, в който един срещу друг се изправиха само Фейхо и Санчес и явен победител беше Фейхо. В крайна сметка стана ясно, че е изрекъл много лъжи, но все пак в първия момент партията набра голяма сила. За това и проучванията даваха категорична победа на Народната партия в коалиция с „Вокс“. Но в крайна сметка на края на кампанията Социалистите набраха скорост. В последния лидерски дебат Фейхо не се появи. И така прогнозите се оказаха грешни.