Триумф на жестокостта и лъжата. Обедняване и тежко разделение. Критична нужда от силно лидерство. Неизкоренимо руско влияние в българското обществено съзнание и политически живот. Рухване на илюзията за свят без война. И едни скъпи пелмени, заради които Путин започна да убива...

Това са само част от ударите, които войната нанесе през изминалата една година. Обобщихме ги заедно с популярни български обществени личности, всяка от които е авторитет в своята област.

Но наред с всички печални последици от тези 12 месеца, те откроиха и позитиви. Научени, макар и по трудния начин, уроци. Пристъпи на добро, показало се „над пяната от пошлост, която ни залива“. Нова, по-висока „цена“ на свободата.

Попитахме ги „Какво (ни) направи войната?“

Ето и отговорите им:

Любомир Канов, психиатър:

1. Направи така, че окончателно да прогледнем Кой е българският Президент и за какво се бори.

2. Разкри колко дълбоко и трудно изкоренимо е рус-съветското влияние в колективната глава на множество българи с промивано от десетки години съзнание.

3. За зрящите българи показа ясно ужасното лице на терористичния кагебистки режим, който никога не е преставал да управлява Империята.

4. За мислещите показа дълбоките криминални корени на Кремълската власт, където репресивните органи винаги са управлявали една шеста от земната суша в съюз с онези, които Сталин наричаше “социално близки”— тоест бандитите, станали олигарси, “блатарите” станали рекетьори и градската “шпана” израснала покрай големите бандити, състояща се от дребни престъпници станали чекисти, от които произхожда Владимир Владимирович Путин.

Самуил Петканов, автор на Не!Новините:

Войната ни показа, че човечеството не умее да учи уроците от историята си и е обречено да преживява сходни катастрофи отново и отново. И дори в най-просветената, мирна и стабилна точка в развитието на цивилизацията може да се стигне мрачни, ирационални и примитивни процеси.

Европа, въпреки кусурите си, самонеглижирането си и мързела си през последните две-три десетилетия, остава най-доброто място за живеене. Но битката за бъдещето ѝ предстои. Сега тежи въпросът дали държавите ще се поддадат на процеси, отслабващи връзките им и вклиняващи отчуждение между тях, прокламирани от кресливи властолюбци. Интересът на една разединена Европа е ясно чий е.

Горчивата ирония е, че боевете в момента са най-ожесточени в територии, откъдето произлиза Кубратовия завет. И той е валиден не само за днешна България, а за Стария континент като цяло.

Орлин Милчев е кинорежисьор и водещ на 2&200podcast:

Войната оголи нерв, който мислехме, че отдавна сме изкоренили. Едно разкривено лице от зависимости, задкулисни игри, чужди интереси и пропаганда започна да крещи.. да вие от болка.

Вие, като ужасна сирена предупреждаваща за бомбардировка. Вие, за да възпее агресията си. Вие, за да заглуши шепота на съвестта ни.

Вие зловещо, но надявам се, този път в предсмъртна агония.

А Вие - чувате ли го?

Таня Скринска, предприемач:

Датата 24-ти февруари 2022 г. ще остане като една от най-тъжните дати в най-новата история, защото постави началото на война, но още по-трагичното в случая е, че говорим за братоубийствена война.

Категорично военният конфликт между Русия и Украйна раздели света и противопостави не само отделни държави и народи, но и отделни общности и хора. Тази война доведе след себе си политическа криза, която не само че продължава, но и се задълбочава. Доведе след себе си недостиг на суровини, енергийна криза и съответно продоволствена криза, които засягат и се отразяват негативно на икономиките не само на държавите в Европейския съюз, но и на редица други държави по света.

За България и за българския народ последиците от войната са наистина много сериозни. Безспорно това е една от темите, които се явяват разделителна линия между отделните политически субекти, и е причина за липсата на диалог и разбирателство между част от тях. Свидетели сме на сериозна икономическа криза и изключително висока инфлация, която по стойности дори изпреварва инфлацията в повечето европейски държави.

Категорично е време да видим лидерство и стремеж към прекратяване на военния конфликт между Русия и Украйна, за да бъдат разрешени всички тези кризи и негативни последици, преди да е станало твърде късно.

Веселин Желев, журналист от ClubZ:

С нахлуването в Украйна Путин запали най-голямата война в Европа след 1939 година и заплаши световния мир. Той влезе в историята редом с Хитлер, Сталин и Саддам. Изгори последния си мост към свободния свят. Руснаците ще платят колосална цена за това. Кризата е възможност за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори. Тя е възможност и за България да скъса с всичко онова от последните над 30 години, което я дърпа към миналото ѝ.

Деян Статулов, сценарист и кинокритик:

Войната в Украйна доказва за пореден път, че единственото лекарство срещу нея е демокрацията. Рефлексията върху нас е, че показва разделението в българското общество, липсата на политическа  култура и все още зависимост от миналото, която тежи като воденичен камък на няколко поколения. Не е лошо да си припомняме мъдростта на Сервантес, че „За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“

Теодора Йовчева, политолог:

Войната в Украйна издигна отношението по геополитическите и цивилизационни въпроси сред партиите и гражданите на ново ниво. Ако доскоро този аспект беше притъпен на фона на други проблеми, в последната година получи нов тласък като не остави място за неутралитет. Стана ясно, макар и по негативен начин, че по-голямата част от политическия ни елит споделя евроатлантическия консенсус и е лоялен на цивилизационния ни избор.

Във вътрешнополитически план България отношението към руската агресия в Украйна коства поста на министъра на отбраната Стефан Янев и сложи началото на два разрива: този между президента и “Продължаваме промяната” и вътре в самата управленска коалиция. В известен смисъл войната беше елементът, който направим видими идейните различия в коалицията.

Венцислав Мицов, университетски преподавател и журналист

На 24.02.2023 година си мисля много неща, но онова, което не мога да проумея е следното – колко още войни трябва да минат, колко още хора трябва да измрат,з а да излекуват мижавата ерекция на няколко комплексирани лидерчета на държави.

На тази дата един бивш партиен и държавен чиновник – агент на КГБ на име Путин нахлу в суверенна държава. А година по-късно от удобно защитена зала в Кремъл ни обясни, че ние, цяла Европа и САЩ сме нахлули у тях, че да му изядем пелмените и да му наложим еврогейските ценности.

Тази война ни показа няколко важни за нас неща:

-              У нас все още живеят хора, които се подмокрят само при мисълта, че може да се върне времето на СССР, демократическия централизъм и златните мигове на доносничеството – „другарю старшина, Иванов си е купил касетофон Хитачи от кореком“...Нищо, че Путин няма никаква идея да възстановява никакъв СССР, защото той е един обикновен чиновник, а не нов Хитлер или Сталин

-              У нас все още мнозина смятат, че е по-добре да вярваме на врачки, сайтове като секира ком, истината нет и бубалачко бе ге, а не на проверената информация

-              У нас смятат за проблем не фалшивите новини, а фактчекърите

Все пак войната (която, както казваше един бивш министър и понастоящем политически лидер – „специалната военна операция“) доведе до няколко доста положителни неща.

1. Войната ни накара изведнъж, рязко, да помислим за диверсификация. Това, уви, стана не заради мъдри политически стратегии, а по неволя.
2. Войната ни накара най-накрая да заемем страна. Досега всичките ни управници без изключение го играеха „и това в онова и душата в рая“. Е, днес рай няма. Има ад. И тоя ад се случва и в резултат на нашата, но и световна и европейска недалновидност.
3. Войната най-накрая показа грозното лице на интернет пропагандата. Измислена в мазетата на Кремъл и достигаща до нас с помощна на по четири хиляди лева. Не знам колко е това в рубли.

За мен войната бе повод да се запозная с много храбри опозиционери от Русия. Направих доста интервюта за сайта, в който работя – Offnews.bg. Аз съм от хората, които говорят добър руски и преведох доста текстове, коитъо разказваха от първо лице какво се случва в Русия и каква е пропагандата там.

Но най-вече за мен войната ясно освети всички идиоти, с които не бих желал никога повече да обменям мисли. И, за бога, спрете с тая „различна гледна точка“. Различна гледна точка има до момента, в който не нападнеш другия. Тогава вече няма никаква точка. Има агресор и жертва.

Вие коя страна избирате?

Борис Станимиров - външнополитически анализатор, зам. председател на Комисията по външна политика в 43 НС

Руската война в Украйна промени възприятието ни за света, изградено след падането на Желязната завеса. Парадигмата за ненарушимост на границите и националния суверенитет, и идеята, че мащабната война в Европа е останала в историята и военните конфликти ще бъдат нещо локално, в третия свят, което ще гледаме по телевизията. Цялата тази грижливо изграждана с десетилетия политическа парадигма и обществена нагласа беше смачкана и хвърлена в кошчето.

Войната окончателно утвърди младата украинска нация. Нещастието я сплоти, показаният стоически героизъм пред многократно по-голям агресор дадоха на украинците самочувствие, национална гордост и им спечелиха огромно уважение и искрена подкрепа в целия свят. Украинци и руснаци бяха трудно различими при разпада на СССР, а днес няма по-далечни народи от тях.

Войната сплоти Европа и САЩ. Западът, който беше с доста разклатено единство по различни вътрешни разломи днес е единен и решителен, и ще подкрепя Украйна до края на тази война. Обществата, включително българското, излязоха от фейсбук балоните си и показаха човещина, милосърдие, воля за подкрепа. Доброто се показа над пяната на пошлостта, която ни залива.