За първи път от шест десетилетия насам населението на Китай е намаляло през миналата година, тъй като смъртните случаи са повече от ражданията.

Според данните, публикувани от Националното статистическо бюро, в края на 2022 г. страната е наброявала 1,41175 млрд. души, което представлява спад с 850 000 души.

Раждаемостта в Китай не само намалява, но и населението застарява, а експертите предупреждават, че това ще доведе до мрачен демографски коктейл, който ще свие работната сила на страната, ще изтощи пенсионната ѝ система и може да има сериозни икономически последици далеч отвъд границите ѝ.

Но докато демографската криза в Китай заема челните страници на вестниците, е трудно да се пренебрегне фактът, че населението на Европейския съюз също застарява и намалява от две години насам.

Населението на Европа намалява след десетилетия на растеж

Населението на ЕС е нараснало от 354,5 млн. души през 1960 г. на 446,8 млн. души през 2022 г., което представлява увеличение от 26%. Това са допълнителни 92,3 млн. души, повече от населението на Германия, най-големия член на блока с 83 млн. души.

През последните десетилетия обаче темповете на нарастване на населението се забавиха, а в периода 2020 - 2022 общото население на ЕС намаля, макар и не във всички държави членки.

Средният коефициент на плодовитост в ЕС - 1,50 живородени деца на жена през 2020 г. - е по-нисък от 1,53 през 2019 г. и 1,57 през 2016 г.

Най-ниските общи коефициенти на плодовитост през 2020 г. са регистрирани в Малта (1,13), Испания (1,19) и Италия (1,24).

На първо място се нарежда Франция със среден коефициент на плодовитост от 1,83, следвана от Румъния (1,80), Чешката република (1,71) и Дания (1,68).

Въпреки това в някои държави от ЕС, в които коефициентът на плодовитост е под нивото на заместване, населението все още нараства.

Във Франция, например, населението нараства през последните 20 години. Статистическата служба на страната INSEE обяснява това с няколко фактора, по-специално миграционните движения и увеличаването на продължителността на живота.

Общо 10 държави отбелязват намаление на населението между 2021 и 2022 г., като най-голямото намаление е отчетено в Италия (-253 100 жители), Полша (-185 800), Румъния (-163 600), Хърватия (-157 300), България (-77 600), Гърция (-74 800), Унгария (-41 800), Словакия (-25 100), Латвия (-17 500) и Словения (-1 800).

Увеличение се наблюдава в 17 държави, като петте най-големи са Франция (+185 900 жители), Нидерландия (+115 300), Германия (+82 100), Белгия (+76 400) и Швеция (+73 000).

Какъв е коефициентът на раждаемост в Европа?

Коефициентът на фертилност в Китай е спаднал до 1,15 деца на жена през 2021 г., което е далеч под нивото на заместване от около 2,1 живородени деца на жена, необходимо за осигуряване на стабилно население при липса на миграция.

Струва си да се отбележи, че нито една държава от ЕС няма коефициент на плодовитост над този праг.

Раждания, смъртни случаи и миграция

Естественото изменение на населението в ЕС е отрицателно от 2012 г. насам, което означава, че в продължение на повече от десетилетие смъртните случаи са повече от ражданията.

Населението на ЕС обаче спира да нараства едва през 2020 г. Как е възможно това?

До 90-те години на миналия век естественото изменение на населението (повече раждания, отколкото смъртни случаи) представляваше по-голямата част от общото изменение на общото население.

След това ролята на нетната миграция придобива важна роля в промяната на населението на ЕС, тъй като ражданията и умиранията стават в общи линии балансирани, обяснява Евростат. А от 2011 г. насам нарастването на населението на ЕС се дължи на нетната миграция и статистическите корекции.

През 2020 г. и през 2021 г. обаче нетната миграция вече не компенсира отрицателното естествено изменение на населението в ЕС и в резултат на това общото население на ЕС се свива.

Евростат приписва това съчетание от фактори на въздействието на пандемията COVID-19.

Китай срещу ЕС: Ролята на миграцията

ЕС и Китай имат различна миграционна динамика. Графиката по-долу сравнява техния нетен миграционен коефициент - разликата между броя на имигрантите (които се преместват в дадена страна) и броя на емигрантите (които я напускат) през годината.

Когато броят на имигрантите е по-голям от броя на емигрантите, се наблюдава положителен нетен миграционен коефициент.

През 1960 г. коефициентите на нетна миграция в Китай и ЕС са били приблизително сравними и са очертавали сходна картина: по онова време повече хора са емигрирали, отколкото са се придвижвали.

Данните на Световната банка обаче показват драстично различна траектория през следващите десетилетия. През 2021 г. коефициентът на нетна миграция в ЕС е +910 755 души, докато в Китай той е -200 194 души.

Ще възобнови ли населението на ЕС растежа си?

Последните прогнози на Евростат за населението на национално равнище бяха направени през април 2020 г. и обхващат периода от 2020 г. до 2100 г.

Според тези прогнози се очаква населението на ЕС да се увеличи до пикова стойност от 449,3 млн. души около 2026 г., след което постепенно да намалее до 416,1 млн. души към 2100 г.

Въпреки това се очаква населението на 11 държави - членки на ЕС, да нарасне, като основен принос за това ще има нетната миграция. Това са Швеция, Франция, Ирландия, Нидерландия, Дания, Белгия, Австрия, Кипър, Малта, Германия и Люксембург.

Населението на ЕС живее по-дълго и застарява

Делът на населението на възраст 65 и повече години се увеличава във всяка държава-членка на ЕС и всъщност значително изпреварва Китай, където той е около 13%.

Страните с най-голям дял на населението на възраст 65 и повече години са Италия (22,5%), следвана от Финландия (22,7%), Гърция (22,5%), Португалия (22,4%) и Германия (22%).

През последното десетилетие страните, които отбелязват най-голямо увеличение на дела на населението на 65 и повече години, са Финландия с увеличение от 5,2 процентни пункта (пр.п.), след това Полша (5,1 пр.п.) и Чехия (4,6 пр.п.). За ЕС като цяло се наблюдава увеличение от 3 процентни пункта.

Според прогнозите на Евростат до 2100 г. хората на възраст 65 и повече години ще представляват 31,3% от населението на ЕС в сравнение с 20,8% през 2021 г.

Делът на лицата на възраст 80 и повече години от населението на ЕС също се очаква да се увеличи повече от два пъти между 2021 г. и 2100 г. - от 6,0% на 14,6%.

Увеличаването на броя на застаряващото население се дължи на увеличената продължителност на живота.

В ЕС очакваната продължителност на живота при раждане се е увеличила бързо през последното столетие - от 69 години през 1960 г. до 80,1 години през 2021 г.

ЕС обяснява това с няколко фактора, включително намаляване на детската смъртност, повишаване на жизнения стандарт, подобряване на начина на живот, по-добро образование и напредък в здравеопазването и медицината.

След пандемията COVID-19 обаче показателят намалява от 81,3 години през 2019 г. до 80,4 години през 2020 г. и 80,1 години през 2021 г. Само в четири държави - членки на ЕС, не е регистрирано намаление на средната продължителност на живота: Дания, Естония, Финландия и Кипър.

В кои държави от ЕС населението е най-младо?

Според данните от 2021 г. населението в трудоспособна възраст, което се определя като лица на възраст между 15 и 64 години, представлява над 64% от населението на ЕС.

Над 10% от населението на ЕС е на възраст между 15 и 24 години, над 32% е на възраст между 25 и 49 години, а почти 21% е на възраст между 50 и 64 години.

През 2021 г. средната възраст на населението на ЕС ще бъде 44,1 години, в сравнение с 41,6 години през 2011 г.

Очаква се тази медианна възраст да продължи да се увеличава и през 2100 г. да достигне 48,8 години. Това означава, че половината от населението на ЕС ще бъде по-възрастно от 48,8 години, а другата половина ще бъде по-млада.

През 2021 г. най-ниската медианна възраст ще бъде в Кипър - 38 години, а най-високата - в Италия - 47,6 години.