Ако разгледате последователно работата на текущата Комисия, ще разберете, че направихме всичко възможно, за да „измъкнем разширяването от канавката“. Това каза в специално интервю за Euronews Оливер Вархейи - комисар по въпросите на съседството и разширяването. Той каза още, че процесът по разширяването е бил натикан там от предходната Европейска комисия.

Искам да започна със следния въпрос: защо точно сега, когато войната в Украйна продължава и сме насред тежка енергийна криза, присъединяването на Западните Балкани трябва да бъде приоритетно за Европа?

Мисля, че има все пак някаква положителна последица от войната в Украйна, ако изобщо мога да се изразя така, и тя е, че се разбра колко сериозна е нуждата от разширяване на ЕС. И трите страни, които кандидатстваха за членство, са най-засегнати от конфликта на Русия в Украйна. Това ги и подтикна да подадат документи моментално. Те видяха, че Съюза е единственото средство за дългосрочен мир, сигурност и перспективи. А ако Европа иска да постигне този дългосрочен мир, сигурност и просперитет, тя трябва да се разшири. Защото, ако околните региони не са част от Европейския съюз, е ясно, че уязвимостта на тези региони само ще се увеличава. Войната ни показа, че е в интерес на Съюза да се присъединят страните от Западните Балкани.

С какво предстоящата среща на върха в Тирана може да допринесе за този процес?

Мисля, че винаги забравяме един много важен аспект и той е именно, че трябва партньорите ни от Западните Балкани да са напълно ангажирани и включени в нашите дебати. Само така можем да обсъждаме проблемите и предизвикателствата, които засягат всички нас. Например, енергийната криза в Европа няма граници, тя се усеща и в страните от Западните Балкани. Или пък миграцията. Това е общ проблем. Миграционният натиск по маршрута през Западните Балкани е натиск и върху Европа. Мога да дам още много подобни примери. Можем да подходим обаче и по-практически със страните от Западните Балкани и да вървим заедно в посока на тяхното интегриране в много европейски политики. Надяваме се да сключим роумингово споразумение и така да въвлечем и страните от Западните Балкани в нашите зони. Това пък от своя страна означава, че хората от ЕС, които са в Западните Балкани, и обратното, ще говорят по телефона на една и съща цена навсякъде.

Една от страните-кандидатки е Сърбия, която не успява да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. В този смисъл могат ли да запазят статута си на кандидати, но и да са изключение от санкциите на ЕС?

Не мисля, че има възможност за изключени от санкциите. Сърбия е в далеч по-специфична позиция в сравнение с другите страни-кандидатки. Не забравяйте, че Сърбия все още трябва да приключи дебата Белград-Прищина и да постигне споразумение за условията на съвместно съществуване. Това е и причината заради която уязвимостта на Сърбия е много по-голяма, когато става въпрос за излагане на риск от Русия. Не бива да се забравя, че Сърбия е наш съюзник. Сърбия гласува заедно с нас по всички точки на Общото събрание на ООН, осъждащи Русия за всички действия, извършени в Украйна. За мен това е много силно политическо послание. Колкото до санкциите, надявам се скоро да видим и присъединяването на Сърбия към тях. Трябва обаче да й създадем дългосрочни гаранции за сигурност и стабилност.

Споменахте диалога за нормализация на отношенията между Белград и Прищина. Какъв би могъл да бъде крайният резултат според вас?

Мисля, че всички знаем какъв трябва да е резултатът- Сърбия да признае Косово за независима държава. Но преди това да се случи, трябва да се измине дълъг път. Трябва да се дадат гаранции за сигурност и на Сърбия и на Косово, за да бъде постигнат стабилен мир.

Напоследък в медиите се появяват много новини за т.нар. френско-германско предложение. Става дума за неофициален документ, който предлага решение на този въпрос. Виждали ли сте въпросния документ и смятате ли, че той би могъл да помогне?

Виждал съм го, да, и мисля, че може да създаде основите за трайно споразумение. Има и някои аспекти, обаче, по които трябва да се работи. Като за начало смятам за ключово да върнем доверието в диалога. Беше важно да се споразумеем по въпроса с регистрационните номера, както и да започнем да прилагаме някои от вече взетите решения.

Кога ще бъде възможно ЕС да отмени шенгенския визов режим за гражданите на Косово?

Силно се надяваме, че това ще се случи още тази година. Работата в Съвета е в доста напреднал стадий. Президентът на Чехия е намерил начин да реализира този въпрос. Очакваме решението да бъде взето следващия месец. Надявам се, освен ако в последния момент няма някоя неприятна изненада, че най-накрая ще можем да предоставим това улеснение на Косово, последната страна в региона, която все още не се възползва от него.

Нека поговорим за Босна и Херцеговина, където сепаратизма е действително опасен. Наскоро се срещнахте с Милорад Додик, лидер на босненските сърби. Смятате ли, че той е надежден партньор за европейския път на Босна?

В политиката винаги става дума и за личности, но не само. Посещението ми беше изненадващо дори за мен самия. Това, което видях на база резултатите  от изборите, ясното мнозинство във Федерацията Босна и Херцеговина, е че ситуацията е започнала да се променя. Можем да очакваме и ново развивитие за страната до края на годината, но това трябва да го потвърдят босненските власти. И ако всичко върви добре, новите институции ще започнат да функционират бързо. Мисля, че това е много добра новина. И в тази връзка трябва да се признае и приносът на президента на Република Сръбска.

Неправителствени организации редовно оспорват демокрацията в Сърбия. Какво мислите по въпроса с върховенството на закона в страната?

Смятам, че трябва да променим фундаментално не само как възприемаме върховенството на закона, но и как подхождаме спрямо него. В Сърбия има осъществени огромни реформи, като например референдума за съдебната система, основното изменение на конституцията по отношение на съдебната власт и програмата за свобода на медиите. Разбира се, реформирането трябва да продължи. Смятам за ясно и за сръбските власти, че успехът на преговорния процес се корени в сферата на върховенството на закона въз основа на новите критерии. Предложението ни е точно: готови сме да предвижваме въпросите по присъединяване по-бързо, но в такъв очакваме и по-бързи действия от страна на държавите-кандидатки. С други думи- ако Сърбия напредне по-бързо в областта на върховенството на закона, би трябвало да можем да напреднем по-бързо заедно с нея и в преговорите за присъединяване.

Нека поговорим за върховенството на закона и в останалите страни от Западните Балкани. Именно тази сфера е силно критикувана от много евродепутати в Парламента. Едно от обвиненията е, че вие омаловажавате проблема с върховенството на закона в някои страна, например в Сърбия. Какъв е отговорът ви?

Всъщност именно моето предложение постави на преден план въпроса за върховенството на закона. Новите критерии бяха предложени пред Съвета през февруари 2020г. Тоест в едно първите тримесечия на годината за тази Комисия. Както и обясних за ситуацията със Сърбия, това е още един фактор, допринасящ преговорния процес. Обвиненията към мен звучат по-скоро като политическа игра, отколкото като истинска и обоснована критика.

Тоест определяте себе си за неутрален, що се касае за въпроса по разширяване?

Защо да не се определям за неутрален? Ако не бях такъв, нямаше да съм на този пост.

Добре, нека сега поговорим за Северна Македония. Тя е символ на държава, кандидастваща за членство, но е блокирана от години. Чака за преговорен процес цели 17 години. И сега, когато в край на сметка той може да започне, е блокиран от България. Как мислите, че могат да се преодолеят тези националистически дебати между съседни държави?

Какво имате предвид под националистически дебати?

Знаете защо България блокира преговорите на Северна Македония… Те искат българския език да бъде признат за език на малцинствата, а българското малцинство като актив за изграждане на нацията.

Мисля, че темата е доста по-всеобхватна. Като за начало, според една от Копенхагенските критерий е изрично заявено, че правата на хората от малцинствата трябва да се спазват.

В случая на Северна Македония и България, това е проблем, който продължава вече доста дълго време. Една от другите критерий гласи, че трябва да имате добри междусъседски взаимоотношение. Това винаги е било изискване. Не забравяйте, че за присъединяването на която и да е страна, винаги трябва единодушна подкрепа на всичките страни-членки, защото това не е външнополитически въпрос. Не става дума просто за добри отношения между съседи или за развитие на сътрудничество, а за много повече. Говорим за присъединяване на страна в наша структура. В този смисъл говорим за вътрешнополитески въпрос за ЕС. Именно поради тази причина подобни проблеми винаги трябва да бъдат взимани насериозно. Много съм радостен, че по време на френското председателство успяхме да изготвим политическа и правна рамка, с помощта на която двете страни ще могат да преодолеят трудностите и различията помежду си. Излишно е да казвам, че на Балканите този вид проблеми винаги се повтарят.

Смятате ли, че е възможно разширяването със Западните Балкани с настоящето устройство на гласуване на ЕС? Споменахте единодушието, което дори Европейския парламент оспорва в момента.

Европейския парламент винаги дава насоки на Съвета как да работи. Аз бих оставил Съвета да реши на кои условия и правила да се позове. Със сигурност не бих казал на Съвета как да си върви работата. Не смятам за реалистично, че страните-членки ще се откажат от единодушното гласуване по такива съществени теми, каквата е разширяването, особено което ако изиква ратифициране на изменение на договора по създаване на ЕС.

Президентът Макрон предложи създаването на т.нар. политическа общност, която вече се превръща в реалност. Много хора казват, че вместо тези страни да получат пълноправно членство сега, на този етап те трябва да засилят сътрудничество помежду си. Какво е мнението ви по този въпрос?

Не си спомням какви са думите на президента Макрон, които цитирате. Спомням си обаче че когато това предложение беше направено, беше изрично пояснено, че тази общност не замества разширяването или членството в Съюза. По мое мнение, потвърди се вече и на първата среща междудругото, трябва да държим съседите си близо. Ако съседите ни не са най-близките ни съюзници, как тогава очакваме Европа да е глобален играч?

А по какъв начин може да се укрепи подкрепата на хората за членство в този регион? В някои страни вече наблюдаваме нарастващ скептицизъм. Смятат Европа за труднопостижима цел…

Бих оспорил това, но приемам основното ви твърдение. А то е именно, че хората нямат отговорите на въпросите „кога“ и „как“. Това е огромна политическа грешка, направена от предходната Комисия. Не забравяйте, че именно тя беше заявила, че разширяване на ЕС няма да има. Това се възприе сякаш Европа обръща гръб на Западните Балкани, на съседите си. В този смисъл не е изненадващо, че са на лице подобни последици. Не е изненада, че хората помнят… Ако обаче разгледате последователно работата на текущата Комисия, ще разберете, че направихме всичко възможно, за да, на първо място, „измъкнем разширяването от канавката“, където то беше оставено от предходната Комисия. И на второ място, да поставим този въпрос в най-приоритетния ни дневен ред. И на последно място, не се състредоточихме в институционалния балон на Брюксел, колко са страните-членки, колко са страните-кандидатки...

Ние поставихме на масата реалния проблем, а той е именно интеграцията на терен. Кога тези държави ще могат да стигнат нивото на икономическо и социално развитие на страните-членки? Кога гражданите им ще могат да се възползват от същия достъп до европейския пазар, както и ние до техния? Новите критерии възстановиха доверието в цялата политика на процеса по разширяване. Представихме солиден, съществен икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, който мобилизира 30 милиарда евро, което е една трета от БВП на целия регион. По този начин поставяме фокус на въпросите, свързани с инфраструктурата за търговския маршрут. Имаме нужда от нова енергийна система. Имаме нужда от възобновяеми източници, от алтернативи на газа и електричеството. Нуждаем се още от подобрена образователна система, чрез която хората да придобият нужните за работа умения. Постигнем ли всичко това, резултатът ще е и увеличаване броя на работните места.

Още един важен аспект е, че по този начин демонстрираме регионално сътрудничество. Така или иначе, когато и въпросните страни се присъединят в Съюза, трябва да се придържат към абсолютно същите норми. Само чрез регионално сътрудничество може да се създаде допълнително още една трета от БВП.

Имаме план, който е въпрос на време да даде резултати. Ще видите роуминга. Ще видите как се появяват магистралите. Ще видите как се появяват нови енергийни проекти, в които Европа ще бъде водеща.

Според вас коя може да е следващата страна-членка на Европейския Съюз?

Не искам да правя подобни прогнози. Надявам се, че ще имаме поне една страна, която ще приключи преговорите си за присъединяване до края на моя мандат.