Европейският парламент одобри широкообхватната реформа на политиката на Европейския съюз в областта на миграцията и търсенето на убежище.

Този ход беше предшестван от несигурност поради нарастващите гласове на несъгласие отдясно и отляво, които, въпреки че набираха сила, не успяха да осуетят важното гласуване в сряда следобед.

"Историята е факт. Създадохме стабилна законодателна рамка за това как да се справяме с миграцията и убежището в ЕС", заяви Роберта Мецола, председател на Парламента. "Това се случваше повече от десет години. Но ние удържахме на думата си. Баланс между солидарност и отговорност. Това е европейският път."

Така нареченият Нов пакт за миграцията и убежището, представляващ сложен набор от пет отделни, но преплетени законодателни акта, се нуждае само от окончателната зелена светлина от държавите членки, която се очаква в края на месеца.

Новият пакт предвижда колективни и предвидими правила за управление на приемането и движението на лица, търсещи убежище - политически взривоопасен въпрос, който е постоянен източник на напрежение след миграционната криза от 2015-2016 г., осуетявайки постоянните опити за постигане на общо разбиране на европейско равнище.

Реформата, представена за първи път през септември 2020 г., има за цел да обърне страницата на тази ера на самостоятелност, като обедини всички аспекти на управлението на миграцията, включително идентифицирането на търсещите убежище, ускорените гранични процедури и презаселването на бежанците. Основната новост в него е системата за "задължителна солидарност", за да се гарантира, че всички държави, независимо от техния размер и местоположение, допринасят за намаляване на натиска върху Южна Европа.

Амбициозното предложение на Европейската комисия е в обем от стотици страници и включва безброй сложни въпроси, като основните права, непридружените непълнолетни лица, защитата на личните данни, финансовите вноски, периодите на задържане и националната сигурност, което забави законодателния процес.

Парламентът и държавите членки в Съвета прекараха години в обсъждане и изменение на Новия пакт, което задълбочи заплетеността на и без това сложното законодателство. Разговорите бяха особено трудни в Съвета, където държавите поддържаха противоположни възгледи в зависимост от географското положение, икономиката и идеологията.

Съобразявайки се с високия залог, членовете на ЕП поеха инициативата и обединиха позицията си, докато с нетърпение очакваха Съветът да последва примера им. Трудните преговори между двете институции продължиха няколко кръга и приключиха при изгрев слънце на 20 декември. В този ден Мецола говори за "вероятно най-важната законодателна сделка за този мандат", която е била "подготвяна 10 години".

В сряда Парламентът одобри този компромис, макар и с по-малка разлика от първоначално очакваната поради разразилото се несъгласие. Петте закона получиха средно по 300 гласа "за" и 270 "против", като в края на гласуването се чуха едва забележими аплодисменти.

Гласуването леко се забави с няколко минути, тъй като протестиращите хвърляха хартиени самолети по заседаващите членове на ЕП и скандираха "Този пакт убива, гласувайте против".

Резултатът позволява на основните партии да въздъхнат с облекчение, тъй като те са готови да се похвалят с реформата в кампанията си за изборите през юни, вярвайки, че тя може да покаже на гражданите, че "ЕС дава резултати". Дали обаче реформата ще оправдае големите очаквания, е въпрос, на който ще трябва време да се отговори: законите ще влязат в сила след около две години.

Важна, но противоречива реформа

В същността си Новият пакт представлява цялостен преглед на всички вътрешни аспекти на миграцията, т.е. на всичко, което се случва, след като търсещият убежище достигне територията на блока. Външното измерение, напротив, е обхванато от специално разработени споразумения със съседни държави като Тунис, Мавритания и Египет, за да се предотврати на първо място незаконното заминаване.

Миналата година ЕС е получил 1,14 милиона молби за международна закрила, което е седемгодишен връх, и е регистрирал 380 000 незаконни преминавания на границата, половината от които през централносредиземноморския маршрут.

От решаващо значение е, че реформата не променя дългогодишния "принцип от Дъблин", според който отговорността за молбата за убежище се носи първо от първата страна на пристигане.

Петте закона, включени в Новия пакт и одобрени в сряда от евродепутатите, са:

• Регламентът за скрининг предвижда процедура преди влизане, която да разглежда бързо профила на търсещия убежище и да събира основна информация като националност, възраст, пръстови отпечатъци и изображение на лицето. Ще бъдат извършвани и проверки на здравето и сигурността.
• С изменения регламент за Евродак се актуализира Евродак - мащабна база данни, в която ще се съхраняват биометричните данни, събрани по време на процеса на проверка. Базата данни ще премине от отчитане на заявленията към отчитане на кандидатите и ще предотврати подаването на множество заявления от едно и също лице. Минималната възраст за снемане на пръстови отпечатъци ще бъде намалена от 14 на 6 години.
• В изменения Регламент за процедурите за предоставяне на убежище (APR ) се определят два възможни етапа за заявителите: традиционната процедура за предоставяне на убежище, която е продължителна, и ускорена гранична процедура, която трябва да продължи максимум 12 седмици. Граничната процедура ще се прилага за мигранти, които представляват риск за националната сигурност, предоставят подвеждаща информация или идват от държави с нисък процент на признаване на убежище, като Мароко, Пакистан и Индия. На тези мигранти няма да бъде разрешено да влязат на територията на страната, а вместо това ще бъдат държани в съоръжения по границата, създавайки "правна фикция за недопускане на влизане".
• С Регламента за управление на убежището и миграцията се създава система за "задължителна солидарност", която ще предложи на държавите членки три възможности за управление на миграционните потоци: да преместят определен брой лица, търсещи убежище, да платят 20 000 евро за всеки кандидат, който откажат да преместят, или да финансират оперативна подкрепа. Целта на Брюксел е да бъдат преместени 30 000 души годишно, но настоява, че системата няма да принуди никоя държава да приеме бежанци, стига да даде своя принос чрез някоя от другите две възможности.
• Кризисният регламент предвижда извънредни правила, които ще бъдат задействани, когато системата за убежище на блока е застрашена от внезапно и масово пристигане на бежанци, какъвто беше случаят по време на кризата от 2015-2016 г., или от форсмажорна ситуация, като пандемията COVID-19. При тези обстоятелства на националните органи ще бъде позволено да прилагат по-строги мерки, включително по-дълги периоди на регистрация и задържане, а Комисията ще бъде оправомощена да изисква допълнителни мерки за "солидарност".

От самото начало на дебата Новият пакт беше обект на критики от страна на НПО, защитници на правата на човека и правни експерти, които предупреждават, че силният стремеж към общи, предвидими правила може да бъде за сметка на основните права.

"След години на преговори сега институциите на ЕС позорно подписват споразумение, за което знаят, че ще доведе до още по-голямо човешко страдание", заяви Амнести Интернешънъл в язвително изявление. "За хората, които бягат от конфликти, преследване или икономическа несигурност, тези реформи ще означават по-малко защита и по-голям риск да се сблъскат с нарушения на човешките права в цяла Европа - включително незаконно и насилствено отблъскване, произволно задържане и дискриминационно полицейско управление."

Основната точка на безпокойство е ускорената гранична процедура: въпреки че служителите на ЕС твърдят, че тази по-кратка процедура ще определи ясни срокове за кандидатите и ще намали административното изоставане на властите, хуманитарните организации оспорват, че тя ще откаже на търсещите убежище справедлива и пълна оценка, като увеличи шансовете за депортиране.

Депортирането обаче в никакъв случай не е лесно, тъй като зависи от добрата воля на други държави да приемат обратно мигрантите, чиито молби са отхвърлени. През последното тримесечие на 2023 г. от 105 00 граждани на държави извън ЕС, на които е било наредено да напуснат блока, само 28 900 са били върнати обратно.