94-ата церемония по връчването на наградите "Оскар" за 2022 г.

Преди да обяви победителя в категорията за най-добър документален филм, водещият Крис Рок реши да се пошегува със съпругата на актьора Уил Смит - Джейда Пинкет Смит. Комикът се обърна директно към нея с думите: „Джейда, обичам те и нямам търпение за "Редник Джейн 2".

Ако не знаете, че любимата на Уил Смит от няколко години страда от алопеция и вследствие на заболяването тя оплешивя почти изцяло само в рамките на няколко месеца, най-вероятно няма да схванете опита за шега. Уил Смит обаче светкавично разбра. И видимо не намери аналогията с обръснатата до голо Деми Мур във филма „Редник Джейн“ за забавна.

Тогава се качи на сцената и удари толкова неочакван за всички шамар на Крис Рок, че всички свидетели на сцената останаха вцепенени и в пълно неведение за отговора на въпроса: „И това ли беше шега?“

Последвалата развръзка обаче никак не бе смешна за самия Уил Смит. Въпреки публичното извинение, което той отправи за поведението си. 

Последствия за актьора:

1. Академията за кинематографично изкуство и наука забрани на Смит участие във всичките си събития, включително и присъствие на церемониите по връчване на наградите „Оскар“ през следващите десет години.
2. Вълна от недоволство в социалните мрежи и обвинения в расизъм.
3. Призиви за бойкот на творчеството му.

Декември, 2019 г.

Авторката на поредицата „Хари Потър“ Джоан Роулинг изразява публично подкрепата си за Мая Форстатър - британка, която беше уволнена заради твърдото отстояване на убеждението си, че е „невъзможно да се промени полът“.

По този повод Роулинг написа в Twitter следното:

"Облечете се както ви харесва. Наричайте се, както искате. Спете с всеки възрастен, който е съгласен да ви има. Живейте най-добрия си живот в мир и сигурност. Но да принуждаваме жените да напускат работата си заради това, че заявяват, че сексът е истински?"

Самата Роулинг обаче смята, че опитите за нейната „отмяна“ започва още преди тази публикация. Случайно или не, отново в социалните мрежи.

Последствия за писателката:

1. Обвинения в хомофобия.
2. Обект на смъртни заплахи заради позициите си.
3. Споделяне на нейни лични данни в онлайн пространството.

Дори Даниел Радклиф и Ема Уотсън- главните и любими образи от „Хари Потър“ се разграничиха от авторката.

На силната поляризация в общественото мнение и крайните различия между групи хора в наши дни може да бъде посветен отделен труд. Този текст цели да разгледа Кенсъл културата не просто като явление, зародило се според някои в социалните мрежи и останало си там според други, а като движение със силата да променя съдби и извън онлайн пространството.

Cancel culture за начинаещи

Най-често срещаният превод, който можем да срещнем на български, е „култура на заличаване“ или „култура на отмяна“. Понятието всъщност олицетворява начина, по който заклеймяваме, бойкотираме или избягваме човек, организация или творчество заради дадено провинение.

Бихте могли да се натъкнете на подробен списък на известни личности, „канселирани“ заради п(р)остъпки, извършени в миналото, или изречени неполиткоректно думи още през вчерашния ден.

Джордън Питърсън, клиничен психолог, автор на книги, професор по психология в университета на Торонто:

Публично заявява, че белите му хетеросексуални студенти нямат стимул да полагат усилия и да се конкурират, тъй като в учебното заведение вече има въведени квоти за хора от „малцинствата“.

Последици: отстранен е от преподавателската си дейност.

Кевин Спейси: Обвинен в поредица от сексуални посегателства в миналото, едно от които над актьора Антъни Рап, когато е бил на 14 години. Носителят на награди „Оскар“ за филма „Американски прелести“ твърди, че не помни конкретния случай с Рап, може би под въздействието на алкохол, но „ако все пак се е случило, поднася своите извинения“.

Последици: Уволнен от изключително успешния сериал на Netflix „Къща от карти“ и принуден да плати обещетение в размер на милиони на платформата за нарушен договор; Изтрити заснети сцени с негово участие в други продукции. Благотворителната организация, която актьорът създава през 2018 г. за помощ на млади актьори по пътя им към професиална кариера, е закрита. Изцяло изолиран от киноиндустрията в САЩ. Последният му филм в италианската продукция: "Човекът, който рисуваше Бога" няма премиера дата в собствената му страна.

По обвинението в сексуално посегателство над 14-годишния Рап, актьорът беше оправдан.

Уди Алън, режисьор, актьор, сценарист, драматург, четири пъти печелил наградите „Оскар“ в различни категории: обвинен в педофилия и сексуална връзка с осиновената дъщеря на Мия Фароу, негова половинка в продължение на 12 години.

Последици: Филмът му „Един дъждовен ден в Ню Йорк“, по който работеше, когато бяха отправени обвиненията, бе забранен за излъчване в САЩ. Редица холивудски звезди се извиниха за участието си в негови филми и публично се разграничиха от него.

"Мисля, че тези действия са глупави. Добронамерени, но глупави. Това, което правят, е да наказват съвършено невинен човек заради една лъжа", коментира Уди Алън „културата на отмяната“ в интервю за телевизия CBS

Списъкът с „отменени“ личности продължава и с имената на Джина Карано, Арми Хамър, Дейв Шапел, Мат Деймън, Елън Дедженеръс и други.

Със споменатите примери не даваме оценка виновни или невинни са тези хора в своите действия и гледни точки. Целта ни е да онагледим кенсъл културата като явление, което има силата да налага наказания преди правосъдието.

Времето, в което „всеки с телефон в джоба е журналист“

Благодарение на съвременните технологии можем да се докоснем до традициите, културата, а и хората, случило се да живеят в другия край на света. Чувството е толкова опияняващо, че досегът не ни е достатъчен. Искаме намеса.

И докато това, че всеки човек с телефон в джоба смята себе си за репортер, е в ущърб „само“ на журналистиката и на все по-трудното отсяване на достоверната от фалшивата новина, то тази нова реалност донесе със себе си и още едно влияние. Дигитализацията и улесненият достъп до всичко, до всички и навсякъде направи осъждането толкова опростен процес, че просто трябва да надигнеш тон и задействаш цяла машина. Вследствие на твоя слаб стон или гневен крясък би могъл да превъзпиташ някого към по-добро – по-рядко. Или – все по-често - да направиш така, че да загуби работата си, социалната си среда, а понякога и безопасността си.

За някои „културата на отмяната“ е непродуктивна, опасно цензурираща и водеща до обратна дискриминация, докато за други тя е единственият ефективен начин съгрешил човек искрено да се покае за постъпката си и да се извини публично.

Виновен до доказване на противното.. или не съвсем

"Хора, които правят наистина добри неща, също имат недостатъци. Хората, с които се карате и които осъждате, също обичат децата си. И, знаете ли... Може би тези хора споделят определени неща и с вас".

Така коментира темата бившият президент на САЩ Барак Обама на среща с млади активисти, част от създадената от него „Фондация Обама“ през 2019 г.

Именно 2019 г. се смята и за пика на „културата на отмяна“.

Поради сложния си характер кенсъл културата неведнъж е провокирала разговори за свободата на словото и налагането на цензура. Този публичен линч в някои случаи изпреварва истинското правосъдие и „налага свои наказания“. Обикновено те включват абсолютно социално изолиране.

Примерът с Кевин Спейси е доста показателен за това. Този бан в реалния живот обаче понякога има и възпитателни последствия.

Да вземем за пример публикувани кадри в социалните мрежи, на които виждаме извършени зверства над животни. Опитът показва, че всеобщият гняв в социалните мрежи поражда гражданска инициатива за изправяне на престъпника пред правосъдието – нещо, което институциите, оставени сами на себе си, рядко постигат.  Всъщност без цялото полезно в този случай публично тричане институциите най-вероятно изобщо не биха разбрали за извършените зверства. И почти със сигурност не биха им обърнали внимание.

Защитниците на кенсъл културата твърдят, че тя е силен инструмент и в подкрепа на маргинализираните хора. Благодарение на нея, плахият им глас би могъл да бъде чут, а мнението им - зачетено.

Компенсиране на стари грехове

21 век е времето на политиката в литературата, киното, изкуството. Но не по онзи начин, който познаваме от едни други години. Ако в миналото политиката се намесваше във всяка културна сфера, за да цензурира и контролира свободата на изразяване, то днес кенсъл културата прави горе-долу същото – кара ни да изпитваме страх от изказване на различна гледна точка.

И макар България да изглежда относително слабо засегната от кенсъл културата и нейното влияние, това е явление, което в САЩ и някои европейски страни дори е преминало своя пик, твърдят някои изследователи. Отиваща си или не обаче, тя постави два важни въпроса: къде свършва свободата на словото и къде започва цензурата? Както и кога талантът на човек трябва да продължи да бъде уважаван, дори и с петно върху личността?

„Не ми пука какво мислят хората за мен, стига филмите, които правя, да не се превръщат в заложници на моите конфликти“, смята по въпроса Уди Алън

В заключение можем да кажем, че изпадането в каквито и да е крайности, води до резултати с отрицателен знак. Кенсъл културата лесно би могла да бъде използвана за насаждане на омраза, опити за вендета и разчистване на стари сметки, както и дори злоупотреби с финансова цел, например изнудване.

От друга страна обаче, както показаха и някои от примерите, които дадохме, в някои случаи кенсъл културата благоприятства за изобличаването на неетични, а често и незаконни постъпки.

С други думи, както в живия живот, така и в кенсъл културата е нужно да се намери балансът. Опитът вече доказа, че екстремизмът – под никаква форма – не работи.