На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 20-ата държава, която се присъедини към еврозоната. Местната валута куна беше заменена с евро.

С единната валута страната се надява да направи икономиката си по-силна и по-стабилна, както и да подобри жизнения стандарт на жителите си. Някои от тях обаче съжаляват, че са се сбогували с куната.

На пазара за плодове и зеленчуци в Загреб реакциите са смесени.

"Доволен съм от промяната", казва един от купувачите. "Това е нещо ново."

Други не са толкова убедени.

"Цените са малко по-високи, това е всичко", казва един възрастен мъж. "Лично аз нямам проблем с конвертирането. Просто трябва да имате пари!"

"Не сме доволни, предпочитаме нашата куна", казва друг. "За мен държава, която няма собствена валута, не е държава."

Мнозинство е в подкрепа на промяната

45% от хърватите вече са имали сметка в евро, но сега всички трябва да свикнат с единната валута за ежедневни покупки.

"За възрастните хора е трудно да пресмятат сумите в евро. Имаме двойни цени, така че е много лесно да се сравнява", казва Ана Кнежевич, председател на Хърватската асоциация за защита на потребителите.

Въпреки че по-възрастните хора са привързани към куната, според Евробарометър 55% от хърватите подкрепят приемането на еврото. Повече от 80% от тях обаче се опасяват от повишаване на цените.

"Кафето, хлябът... цените сега са по-високи, отколкото преди Нова година", продължава тя. "Хората нямат много пари за харчене, храната е много скъпа, отоплението, електричеството също.., така че е много трудно да се живее. Хърватия е малка страна, пенсиите не са високи, можете да си представите как живеят"...

Кои държави са се присъединили към еврозоната и кога?

Хърватия е 20-ата държава, която приема еврото за своя официална валута. Заедно тези страни съставляват официално наричаната Еврозона.

Германия, Франция, Австрия, Белгия, Финландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания приемат еврото още през 1999 година.

Гърция се присъединява през 2001, Кипър започва преговори за "чакалнята" през 2004. В еврозоната последователно влизат Словения (2007), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014), Литва (2015) и Хърватия (2023).

България е в механизма ERM-II, като очакването е да приемем еврото в началото на 2024.

Дания също е в механизма ERM-II, но поради така наречените "дарски изключения" не е задължена да приеме евровалутата.

Други държави, членове на Европейския съюз, също са задължени да се присъединят към еврозоната, но без конкретни срокове - Швеция, Полша, Чехия, Унгария и Румъния.

Две държави са приели под една или друга форма или поради една или друга причина едностранно общата европейска валута - Черна гора и Косово.

Насърчаване на туризма и производството

Преминаването към еврото и влизането в Шенгенското пространство се очаква да стимулират сфери като туризма, който представлява 24% от БВП на Хърватия, но също и производството, което с над 12% от БВП е важен експортен сектор.

Končar Group работи в областта на енергетиката, инфраструктурата и електрическите железопътни превозни средства. Компанията изнася над 60% от продукцията си, като 70% от нея отива в страни от еврозоната.

"Ако погледнем назад към последните 21 години, когато действително обвързахме валутата си - куна - с еврото, не можем да кажем, че промяната ще бъде огромна", казва главният изпълнителен директор Гордън Колак. "Но смятаме, че работата на бизнеса ще бъде много по-улеснена, защото клиентите ни ще разбират по-добре нашите предложения."

През 2020 г. повече от 70% от хърватския износ на стоки се търгува в евро, а само 16% - в щатски долари.

Приемането на еврото изглежда естествено за страна, в която единната валута вече е добре интегрирана.

През 2022 г. БВП на Хърватия нарасна с 6%. Прогнозата за 2023 г. обаче е само 1%, отчасти поради високата инфлация.

Интервю: Управител на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич

Разговаряхме с управителя на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич, за да разберем мнението му за въвеждането на еврото.

Борис Вуйчич, управител на Централната банка на Хърватия: Щастлив съм, че успяхме да завършим проект, който започнахме преди пет години. Адаптирането на еврото ще направи икономиката ни по-устойчива и по-привлекателна за преките чуждестранни инвестиции. Транзакционните разходи ще бъдат по-ниски. Важно е същото и защото сме туристическа страна, а като такава 70 % от нашите туристи идват от страните от еврозоната. Така че в много отношения това е нещо добро за Хърватия.

Фани Горет, Euronews: Като се има предвид настоящата инфлация в еврозоната, смятате ли, че е добър момент за преминаване към еврото?

Борис Вуйчич: Ако бяхме приели еврото по-рано, щеше да е по-добре. За малка, отворена икономика като Хърватия е особено важно да бъде в еврозоната по време на криза. Ако вземете за пример някои от нашите съседи, които са членове на Европейския съюз, но не са част от еврозоната в момента, то те претърпяха огромен натиск на валутния пазар тази година след нахлуването в Украйна. Ако погледнете цената на заемите, тези разходи в момента са между 8 и 11 % за дружествата и 6 до 9 % за домакинствата. Междувременно в Хърватия не видяхме никакъв натиск на валутния пазар, нито пък ни се наложи да реагираме с увеличение на лихвените проценти в такава степен, какъвто беше случаят в тези държави. Сега вече виждаме ползите, тъй като пазарите са оценили, че ще влезем в еврозоната в началото на тази година.

Фани Горет: Какво мислите за невъзможността сами да определяте лихвените си проценти?

Борис Вуйчич: По принцип котвата на нашата парична политика беше обвързването на обменния курс с еврото през последните 30 години. Първо към германската марка, а след това към еврото. Когато обвържеш обменния си курс с еврото и ако имаш свободно движение на капитали, не можеш да провеждаш реално независима политика на лихвените проценти. Така че става въпрос за загуба на нещо, което не сме имали по началото.

Фани Горет: Какви са опасностите при навлизането на големи суми пари в хърватската икономика, като например пазара на недвижими имоти?

Борис Вуйчич: Не виждаме нищо обезпокояващо по отношение на икономиката. Както правилно казахте, пазарът на недвижими имоти е много активен, цените се покачват. Мисля, че през следващата година, с повишаването на лихвените проценти, ще видим охлаждане на сектора на недвижимите имоти. Единственото нещо, което няма да се промени, е чуждестранното търсене, което се очаква действително да се увеличи.  В момента приблизително 20% от покупките на недвижими имоти идват от чужбина. Това означава, че ще станем още по-привлекателни.

Фани Горет: И така, в заключение, какви са предизвикателства пред Хърватия?

Борис Вуйчич: Сега трябва да се съсредоточим върху провеждането на необходимите структурни реформи. Ще ги реализираме благодарение на по-добрата икономическа среда, създадена от влизането в еврозоната и Шенгенското пространство.

По Фани Горет, Euronews