Буря от критики в Киев и балтийските страни предизвика изказването на френския президент Еманюел Макрон за изхода от войната. Той заяви, че Западът трябва да обмисли необходимостта от гаранции за сигурността на Русия, ако Москва се съгласи на преговори за край на инвазията в Украйна.

Според него Европа трябва да подготви бъдещата си архитектура на сигурността и също така да обмисли как да даде гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата на преговорите.
Михайло Подоляк, водещ съветник на украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че светът е този, който се нуждае от гаранции за сигурността от Русия, а не обратното. Цивилизованият свят има нужда от "гаранции за сигурността" срещу варварски намерения от следпутинова Русия, написа той в Туитър.

Изказването на Макрон предизвика критика и в някои от балтийските страни, които имат граница с Русия и я възприемат като нарастваща заплаха. Бившият премиер на Финландия Александър Стуб заяви, че Русия първо трябва да гарантира, че няма да напада други страни. Бившият литовски външен министър Линас Линкевичус каза, че ако някой иска да създаде нова архитектура на сигурността, която позволява на терористична държава да продължи да прилага методите си за сплашване, това няма да стане.

Носителката на Нобелова награда за мир Ирина Шчербакова, съосновател на руската правозащитна организация "Мемориал" заяви, че не вижда перспектива за дипломатическо решение на войната в Украйна.

Руският президент Владимир Путин заяви, че е отворен за преговори, но не и по исканията за изтегляне от Украйна.

Президентът на САЩ Джо Байдън съобщи, че е готов да разговаря с него, ако Путин се ангажира с прекратяване на войната.