Историята на Николай Сторонски – създател на Revolut, син на шеф от „Газпром“ и гражданин, който се отказа от Русия

Олег Тинков, Рубен Варданян, Юрий Милнер – това са само част от бизнесмените, които се отказаха от руското си гражданство след началото на войната в Украйна през февруари. Наскоро към списъка се добави и още едно име - на Николай Сторонски – съосновател и главен изпълнителен директор на компанията за финансови услуги Revolut. Информацията беше потвърдена за Euronews Bulgaria. Сторонски има руско гражданство по рождение.

В началото на март той осъди нахлуването на Русия в Украйна. „Искам да изясня публично това, което чувствам от първия ден – войната не е отговор. Тази война е грешна и отвратителна“, коментира той в свое изявление тогава.

Неговият баща – Николай Сторонски-старши, е генерален директор на „Газпром промгаз“ – изследователското звено на „Газпром“. Според публикации, разпространени от компанията, в средата на октомври той е бил сред присъстващите на международния форум Руска енергийна седмица в Москва.

По време на събитието руският президент Владимир Путин обяви, че страната му не използва природния газ като геополитическо оръжие и заговори за създаването на турски хъб, чрез който руското синьо гориво да стига до Европа. По-късно тази идея беше приветствана от президента Реджеп Тайип Ердоган.

Заради участието си в мениджмънта на руската енергийна компания през октомври Сторонски-старши е поставен под украински санкции според британското издание The Telegraph.

Ограниченията срещу него включват забрана за влизане в родната му Украйна, както и замразяване на активите му в страната.

На този фон роденият в Русия Сторонски-младши помага на Киев чрез финтех платформата Revolut, която до момента е дарила над 1,5 млн. паунда за Украйна и освободи от такси даренията, направени към клона на Червения кръст в страната, за потребителите си от редица държави, сред които и България.

Освен това фирмата събира руснаци и украинци на работа под един покрив. И Сторонски-младши не прави разлика между тях.

„Искам хората ни в Украйна да знаят, че са мой водещ приоритет. Трябваше да взема предвид и благосъстоянието на нашите колеги в Русия. Те не са направили нищо лошо. Те само помогнаха за изграждането на Revolut, подкрепяйки собствените си семейства с упорита работа, точно като техните колеги в Украйна“, коментира предприемачът в началото на войната.

Револю-т/ция

Сторонски-младши основава компанията заедно с украинеца Влад Яценко в Лондон през 2015 година. Оттогава потребителите в глобален мащаб са нараснали до над 20 милиона, а броят на държавите и териториите, в които Revolut оперира, е над 200. В България услугата се използва от около 500 000 души. Освен че платформата предлага бърз трансфер на пари и търговия с криптовалути, отскоро част от потребителите могат да си изпращат и директни съобщения.

Ник Сторонски живее във Великобритания от повече от десетилетие и има британско гражданство. Преди заминаването си завършва магистратура по физика в Московския физико-технически институт, а успоредно с това и магистратура по икономика в Руското икономическо училище в Москва. Преди да създаде Revolut, който през 2021 г. е оценен на 33 млрд. долара, работи като трейдър за Lehman Brothers. Там остава до 2008-а – годината, в която фирмата фалира – момент, считан за ключов в разгръщането на световната финансова криза. Според страницата на Сторонски в LinkedIn в началото на 2008 г. започва нова работа като трейдър, този път за Credit Suisse.

Днес американското издание Forbes оценява на 7,1 млрд. долара нетното му богатство, което го поставя под номер 294 в света, а това на съдружника му Влад Яценко – на 1,1 млрд. долара.

Fight or flight

С решенията си, взети вследствие на войната, до името на Сторонски се нареждат още бизнесмени, свързани с Русия.

През октомври руският милиардер и инвеститор Юрий Милнер обяви, че със семейството му са се отказали от руското си гражданство още през лятото. В профила си в Twitter той коментира, че не е бил в Русия от анексирането на Крим през 2014-а. В момента 60-годишният Милнер, който има и израелско гражданство, живее в Съединените щати.

В Силициевата долина името му е познато с инвестициите в редица американски компании, сред които Facebook, Twitter, Spotify и Airbnb. Според разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) руската държавна банка „ВТБ“, която тази година попадна под западните санкции заради войната, е изпратила 191 млн. долара към инвестиционния фонд DST Global, основан от Юрий Милнер, и през 2011 г. средствата са били използвани за покупката на дял в Twitter. 3 години по-късно Милнер е продал акциите. Самият той признава, че руската „ВТБ“ е сред партньорите му в инвестицията и отрича политически мотиви.

При друга негова инвестиция – тази във Facebook, според ICIJ Милнер е бил подпомогнат от „Газпром инвестхолдинг“. Повече от 10 години фирмата е оглавявана от смятания за близък до Владимир Путин руски олигарх Алишер Усманов. За него през септември стана ясно, че е разследван от германската полиция по обвинения в пране на пари. Усманов е и сред санкционираните заради войната лица.

Заедно с Марк Зукърбърг и Сергей Брин, Милнер е сред създателите на фондацията, която присъжда наградата „Пробив“ (Breakthrough Prize) за научни постижения. В свое изявление през март от фондацията осъдиха войната и заявиха, че незабавно ще дарят 3 млн. долара за подпомагане на потърпевшите от конфликтa. Повече от месец по-късно бяха обещани други 100 млн. долара чрез нова инициатива – Tech For Refugees, насочена към подпомагане на украинските бежанци и инициирана от Юрий Милнер и съпругата му Юлия.

„Не мога и няма да бъда свързван с фашистка държава, която започна война с мирния си съсед и убива невинни хора всеки ден… Мразя Русия на Путин, но обичам всички руснаци, които открито са против тази луда война!“ С тези думи в свое изявление 54-годишният предприемач Олег Тинков заяви, че се е отказал от руското си гражданство.

Първите му критики срещу руската инвазия в Украйна станаха публични през пролетта. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ в началото на май Тинков обяви, че е бил принуден от Кремъл да продаде своя дял в основаната от него онлайн банка Tinkoff Bank. По думите му мениджмънтът е бил предупреден от администрацията на Владимир Путин, че банката ще бъде национализирана, ако не скъса връзките си с Тинков. Той коментира, че е назначил охранители, след като негови приятели, свързани с руските служби за сигурност, му казали, че трябва да се страхува за живота си. „Осъзнах, че Русия като държава вече не съществува“, каза тогава той. Преди да продаде дела си, Тинков беше санкциониран от Великобритания заради „получаване на облаги от руското правителство“. Според „Ройтерс“ се смята, че към момента предприемачът живее в Лондон.

Междувременно в началото на войната, при първите опити преговори между Киев и Москва, Роман Абрамович опита да посредничи между двете страни. Освен това заяви, че ще продаде притежавания от него британски футболен клуб „Челси“ и ще дари приходите на потърпевшите от войната. Месеци по-късно сключи сделка за продажба за 5 млрд. долара. Абрамович е сред санкционираните заради конфликта.

На този фон по-рано през годината The Wall Street Journal цитира източници, според които милиардерът Михаил Фридман – съосновател на фирмата собственик на санкционираната „Алфа-банк“ – предлага да премести 1 млрд. долара от личното си богатство „в съоснована от него украинска банка“. Ходът е считан за опит да убеди британските власти да отменят наложените срещу него ограничения.

Банкерът Рубен Варданян, който е създател на инвестиционната банка „Тройка Диалог“, се отказа от гражданството си от Русия и се премести да живее в Нагорни Карабах. Регионът е обект на дългогодишен спор между Азербайджан и родната на Варданян Армения – именно това беше посочено като мотив от самия него да се откаже от руското гражданство. Според други причината са западните санкции. „Тройка Диалог“ е собственост на санкционираната „Сбербанк“.