Да се настаниш на виртуалния си диван и изкуствен интелект да сподели с теб само новините от деня, които наистина те вълнуват… но след като си платиш с криптовалута. Съвсем скоро тези изживявания може да са част от ежедневието ни, но кои технологични решения ни доближават до този момент? Някои от тях бяха показани на IBC Show в Амстердам – едно от най-големите технологични събития в Европа, което тази година бе посетено от над 37 хил. души.

Първо крипто, после – новини

Според доклад на Deloitte блокчейн технологиите могат да променят начина, по който плащаме на медиите, за да слушаме, гледаме или четем тяхното съдържание. От консултантската компания посочват, че вместо да плащаме месечни абонаменти за телевизия или за новинарски сайтове, криптовалути като биткойна дават възможност да плащаме „на парче“ – например само за едно видео или за една публикация/статия. Така плащаме само за това, от което се интересуваме.

На този фон в свое проучване Световният икономически форум прогнозира, че към 2025 г. е възможно около 10% от световния брутен вътрешен продукт да се съхранява в блокчейн – още един знак, че интересът към тази технология ще се засилва в бъдеще.

Според американската журналистка и технологичен предприемач Нони де ла Пеня блокчейнът има много приложения. „Това е чудесен начин създателите на съдържание да контролират финансовите си ресурси и да достигат до аудиторията по нов начин. Освен това блокчейнът може да е полезен за т.нар. оперативна съвместимост. В момента дигиталното ти присъствие е свързано с посещение на различни платформи – Instagram, Facebook, Twitter. Така идентичността ти трябва да се „преобрази“ спрямо технологиите на отделните платформи. Но един от начините да променим това е именно блокчейнът.“ Това каза де ла Пеня в интервю за Euronews Bulgaria по време на технологичната конференция IBC. Тя беше сред основните лектори на събитието.

Самата де ла Пеня е създателка на студиото за виртуална и добавена реалност Emblematic и работи по проекти, свързани с метавселената, от 2007 г. – по същото време Facebook тепърва започва да се развива, а Марк Зукърбърг от своя страна ще заговори за метавселена повече от десетилетие по-късно. Създаването на виртуални пространства, в които хората се срещат, е нещо, от което и телевизиите правят първи опити да се възползват. Така например от германската обществена телевизия ZDF споделиха за Euronews Bulgaria, че вече са създали опция хората да гледат канала им с помощта на очила за виртуална реалност.

На този фон според де ла Пеня развитието на метавселената няма да замени нуждата от контакт с реалния свят. „Нещата еволюират, както например радиото се трансформира в подкаст. Това е просто още една медия, около която има някои етични съображения. Но мисля, че ще е забавна, готина и интересна медия, в която използваш цялото си тяло, вместо да седиш на един стол.“

Изкуственият интелект и съдържанието

Новите технологии вече променят и облика на новините по света. NHK – обществената телевизия на Япония, развива алгоритъм, който представя в ефир новини вместо водещите. AI News Anchor може да прочете предварително подготвен текст, а когато няма такъв, в някои случаи може да го създаде сам, като използва речника си от думи и изречения. Засега това работи при създаването на текстове въз основа на заучени от изкуствения интелект изречения – един от примерите е прогнозата за времето. По-рано в Китай новинарската агенция „Синхуа“ също показа подобна разработка – дигитален клонинг на един от водещите си. По непотвърдена информация и британската телевизия BBC работи по проект, сходен на този на NHK.

„Използваме тази технология 3-4 пъти дневно в емисиите си“, обясни пред Euronews Bulgaria Тору Имай, директорът на NHK Science & Technology Research Laboratories. Когато AI News Anchor чете новините, в горния десен ъгъл на екрана стои надпис, който предупреждава, че новините са представени от изкуствен интелект. Тору Имай уточнява, че тази технология не цели да замени водещите, а само да облекчи работата им.

Подобна е идеята и зад създаването на друг софтуер на японската обществена телевизия – жестомимичен преводач. В момента той успява да преведе само предварително въведен текст, но в бъдеще от NHK искат софтуерът да „слуша“ и превежда казаното от водещите в реално време. За да направят израженията и жестовете на преводача максимално реалистични, от телевизията използват т.нар. motion capture технология, с която чрез сензори улавят движенията на истински хора. После пренасят информацията за тези движения в базата данни на преводача.

„Зрителите вече не задържат вниманието си толкова, колкото преди“, коментира за Euronews Bulgaria Роланд Сарс, съосновател и главен изпълнителен директор на Media Distillery. Затова и нидерландската компания има AI софтуер, който позволява на хората да откриват съдържание по телевизията според темите, от които се интересуват. Чрез машинно обучение (machine learning) софтуерът разпознава отделни личности и събития единствено на база излъчените кадри и тяхното аудио. По този начин успява да групира съдържанието в отделни епизоди според ключови думи като „война“, „музика“, „Антарктика“, „Бийтълс“, „Формула 1“, „Илън Мъск“.

А как обичайно платформите ни показват съдържание, което би ни харесало? От италианската ContentWise, която разработва софтуер за персонализиране на съдържанието, уточняват, че подходите са много. „Един от най-лесните варианти е когато гледате един филм, да ви препоръчаме следващ, който хората обичайно решават да гледат след вашия филм. Или пък чрез сходно съдържание – ако гледате филм на Стивън Спилбърг с участието на Харисън Форд, можем да ви препоръчаме следващ филм от същия режисьор или със същия актьор“, разказа за Euronews Bulgaria главният технологичен директор на ContentWise, Паоло Кремонези.

Компанията работи с доставчици на тв услуги, които съхраняват разнообразни данни за потребителите си – например за жанра и сюжета на съдържанието, продължителността на гледането, дори и бюджета, инвестиран в продукцията. „Колкото повече информация имаме, толкова по-качествени са препоръките“, допълни Кремонези.

„Този човек наистина ли би казал нещо подобно?“

Разработката на нови технологични решения обаче крие и рискове. През последните години един от тях е създаването на т.нар. „дийпфейк“ видеа. Те стават все по-трудно разпознаваеми, а и все по-популярни. Следващите кадри на американския актьор Том Круз например са гледани в YouTube над 2 млн. пъти.

Нони де ла Пеня настоява, че „дийпфейк“ има своите позитивни приложения, като например защита на самоличността на уязвими хора, които решават да застанат пред камера. Това правят създателите на документалния филм „Добре дошли в Чечня“, които снимат чеченски бежанци от ЛГБТ общността, преследвани от властите в собствената си страна.

Но, от друга страна, де ла Пеня предупреждава, че хората трябва да са бдителни онлайн и щом видят подозрително видео, трябва да се запитат: „Този човек наистина ли би казал нещо подобно?“. Ако не е сигурен в отговора на този въпрос, всеки може да потърси допълнителна информация по темата или да попита свой близък.