Както при всеки конфликт или международна криза, войната на Русия в Украйна представлява благодатна почва за разпространение на онлайн дезинформация.

Неверни твърдения започнаха да се публикуват от проруски и дори проукраински акаунти още преди Москва да започне пълномащабната си инвазия на 24 февруари.

В условията на онлайн пропагандна война както държавните органи, така и отделни потребители на социални медии продължават да разпространяват подвеждащи слухове.

Изглежда, че темата за дезинформацията се е развила през последните шест месеца. Новинарският отдел на Евронюз за социалните медии, The Cube, разглежда пет от най-разпространените неверни твърдения:

1. Стари клипове и "Призракът на Киев“ 

В рамките на няколко часа след като Русия започна инвазията си, подвеждащи видеоклипове с несвързани експлозии бяха гледани от хиляди хора.

Няколко потребители бързо споделиха кадри от взривове в Тиендзин, Китай, и Бейрут, Ливан, като твърдяха, че те показват руски бомби, които удрят "украински щабове". Клиповете бяха широко разпространени във Facebook, Twitter, TikTok и други платформи, като драматичните - но несвързани - кадри привлякоха вниманието на потребителите.

В същото време други потребители на социалните мрежи започнаха да споделят необосновани народни истории за храбростта на украинците.

Вероятно най-известната от тях се отнася за така наречения изтребител "Призракът на Киев", за когото се твърди, че само за няколко часа в начало на инвазията е унищожил шест руски самолета.

Заедно със слуховете се споделят и стари кадри от видеоигри или военни учения, които събират милиони гледания.

Твърдението беше разпространено дори от бившия президент на Украйна Петро Порошенко, преди военните на страната да потвърдят през май, че "призракът от Киев" е "легенда за супергерой".

Макар че вдъхновяващите истории за храброст могат да дадат надежда на гражданите по време на война, анализатори твърдят, че фанатичната дезинформация всъщност може да бъде вредна и да даде неточна представа за войната. Някои дори предполагат, че подвеждащите, на пръв поглед народни истории, могат да отклонят вниманието на хората от истинските прояви на героизъм.

2. Отричане на военните престъпления и на войната изобщо

Проруските потребители често повтарят първоначалната позиция на Кремъл, че нахлуването в Украйна е "специална военна операция" за "денацификация" и "демилитаризация" на "неонацистка държава".

Мнозина омаловажаваха твърденията за руски военни престъпления или дори твърдяха, че войната е предполагаема "измама".

В едно широко разпространено видео се вижда как репортер на новините стои пред редици от чували с тела, един от които се движи.

Кадрите обаче не показват измислени жертви на войната в Украйна, а протест срещу изменението на климата "Петъци за бъдещето" във Виена през февруари, три седмици преди началото на инвазията.

Дни по-късно друг видеоклип с манекен твърди, че е доказателство, че украинските власти са "инсценирали" масовите убийства на цивилни в град Буча.

Подвеждащият клип показва как двама мъже обличат и подготвят кукла-протеза. Надежда, асистент-режисьор в руска телевизионна програма, потвърди пред Euronews, че видеото е показвало снимачната площадка на техния филм край Санкт Петербург, а не украински военни.

"Информацията, която се дава [на руските граждани], е едностранна, няма нищо общо с действителността, направена е толкова зле, колкото и всеки фалшификат", каза тя пред Euronews.

Други примери за дезинформация за войната в Украйна са свързани с "кризисни актьори" - хора, за които се предполага, че са наети да играят ролята на ужасени или починали жертви на войната.

Едно невярно твърдение предполагаше, че известна блогърка, занимаваща се с красота, е "изиграла" ролята на бременна жертва на смъртоносното нападение срещу родилен дом в град Мариупол на 9 март.

Русия промени позицията си по отношение на нападението, като обвини украинските националисти от "Азов", че са организирали "фалшива" бомбена атака в "неработеща" болница. По-късно неоснователните ѝ твърдения бяха премахнати както от Facebook, така и от Twitter.

Москва непрекъснато отрича да е извършвала военни престъпления, въпреки че има все повече независими доказателства.

След ракетните удари по Краматорск, Кременчук и Виница руските дипломати и прокремълските потребители на социалните медии продължиха да разпространяват необосновани твърдения за "мистификации" или "кризисни актьори".

3. Володимир Зеленски - наркотици и зелени екрани

Когато първите ракетни удари попаднаха в Киев, президентът Володимир Зеленски публикува предизвикателен видеоклип в социалните мрежи, в който заяви, че няма да напусне страната.

Присъствието му в украинската столица и вечерните му видео обръщения разсеяха слуховете, че е напуснал.

Някои потребители твърдяха невярно, че украинският президент използва зелен екран или филмово студио, за да изглежда така сякаш е в Киев, докато всъщност се крие в изгнание.

С напредването на месеците на войната той става все по-честа мишена на руската дезинформация.

През март Зеленски стана обект на фалшив видеоклип, създаден с помощта на изкуствен интелект, с цел да изглежда така сякаш някой е казал нещо, което всъщност не е казал.

В редактираните кадри украинският президент уж насърчава своите граждани да "оставят оръжията" и да се предадат.

Експерти заявиха пред Euronews, че дълбокият фалшификат е "първият, използван по умишлен и широкообхватен измамен начин" и бележи промяна в дезинформацията около войната в Украйна.

Скоро след това в интернет се появи и подобно манипулирано видео на Владимир Путин, в което руският президент уж казва на войниците да се "приберат у дома, докато са живи".

Други редактирани клипове също бяха споделени онлайн от проруски поддръжници в очевиден опит да дискредитират украинския президент. Твърденията и обвиненията ставаха все по-разнообразни, а на моменти и по-странни.

В един подправен видеоклип лъжливо се внушаваше, че Зеленски държи на бюрото си голямо количество кокаин по време на видеоконференции, докато оригиналните кадри в собствения му Instagram показваха бюрото му празно.

В друго погрешно преведено интервю от 2019 г. украинският президент е представен като наркоман, докато той всъщност заявява, че е "пристрастен към кафето" и "не взима наркотици".

От началото на войната руските държавни медии често се опитват подвеждащо да представят украинските лидери като "наркомани" и "неонацисти".

4. Финландия и Полша са въвлечени в информационна война

Лъжливите твърдения за войната в Украйна се разпространиха в чужбина и обхванаха други държави, както и военния съюз НАТО.

С продължаването на бойните действия през май потребители на социални медии невярно внушаваха, че държавите-членки на Европейския съюз, са на път да се включат в конфликта.

В един от видеоклиповете - с дигитално добавено лого на BBC News - се твърди, че полският военен генерал е подписал заповед за привеждане на армейските части в "пълна бойна готовност".

По-късно Би Би Си потвърди, че не е подготвяла подобен материал и че нейната марка е била използвана за създаването на фалшиво видео. Полски правителствени служители също така обвиниха Москва, че извършва информационни атаки срещу страната.

В друго подвеждащо видео се твърди, че Финландия изпраща десетки танкове към източната си граница с Русия, което води до ескалация на напрежението.

Всъщност кадрите показваха товарен влак, превозващ оборудване към Западна Финландия за годишни военни учения.

5. Дезинформация последва бежанците дори в чужбина

 По данни на ООН от началото на войната до средата на август повече от 6,5 милиона бежанци са напуснали Украйна.

Много от тях са се придвижили от непосредствените гранични държави към Западна Европа, а онлайн дезинформацията ги последва, опитвайки да ги дискредитира.

В редактиран видеоклип украински бежанци са обвинени, че са подпалили дом в Германия, докато са се опитвали да запалят руското знаме. Предприетото разследване обаче показа, че кадрите с пожара в къщата датират от 2013 г., няколко години преди началото на войната в Украйна.

Други прокремълски потребители твърдяха, че германските власти са поканили украински граждани да отседнат в бивш нацистки концентрационен лагер, като използваха подправени изображения. Мемориалът "Заксенхаузен" отхвърли слуховете като "фалшиви".

Неотдавнашната дезинформация също се опита да внуши, че европейските държави са се разгневили на украинските бежанци и на подкрепата на страните им за Киев.

Кадрите, на които се вижда как шофьори откарват протестиращи за опазване на околната среда край Рим, бяха разпространени подвеждащо, за да се твърди, че италианските граждани са "уморени" от "глупавите" украински демонстрации.

Междувременно руските държавни медии погрешно твърдяха, че 25 % от домакинствата в Обединеното кралство искат да изгонят украинските си гости шест месеца след като са ги приютили.

Не бе посочено обаче конкретно изследване по този въпрос.

Неверните твърдения за украинските бежанци са най-новата тенденция в онлайн дезинформацията от избухването на войната в Украйна.

Проруските гласове се опитват да представят, че инвазията им е подкрепяна от много украинци, а сега работят за дискредитиране на бежанците, които са избягали от войната, за да търсят подкрепа в Западна Европа.

От февруари насам Кремъл увеличи усилията си да контролира представянето на войната, като отхвърля и омаловажава твърденията за военни престъпления.

Киев е виновен за това, че подстрекава народните истории и градските митове, както и че омаловажава негативното медийно отразяване.

Войната в Украйна досега несъмнено е била благоприятна почва за всички видове дезинформация - от изображения, които просто са били извадени от контекста, до дигитално редактирани видеоклипове, в които се използват изкуствени технологии за разпространение на лъжи.

Шест месеца по-късно информационната война в интернет се води също толкова ожесточено, колкото и сраженията на терен в Украйна.