В края на февруари, когато руските войски навлязоха в Украйна, това направиха и международните медии.

В продължение на седмици след нахлуването милиони хора по света наблюдаваха развоя на събитията, предавани на живо и директно от Киев или Лвов, от познатите им водещи на новините, които бяха свикнали да виждат в удобно студио.

След известно време тези водещи се преместиха обратно в родните си страни, а репортерите на балконите или покривите даваха последните новини, понякога с колеги на терен, които събираха новини за видеопакети - редовно се излагаха на сериозна опасност в екстремни условия, за да се уверят, че светът знае за случващото се във войната.

Но след това нещата се промениха. Настъпиха избори. Или скандал с известна личност. Бюджетна криза или природно бедствие. Каквото и да е било във вашата страна, то е свалило войната в Украйна от първите страници на вестниците, изместило е видеото в по-късен интервал в новинарския бюлетин или е изпратило текста по-надолу в цифровия ви източник на новини.

Ето как настъпва умората от отразяването на войната в Украйна: по-скоро по принуда, отколкото по замисъл.

"Това се случва при всяко отразяване на големи събития, особено при взривоопасни новини и травматични събития", казва Стейнар Елингсен пред Euronews. Елингсен е норвежец, който чете лекции по журналистика в Университета Уолонгонг в Австралия и който е изследвал феномена на умората от новините.

Усещането за умора от дадена история обаче е двупосочно. Докато аудиторията може да се умори да гледа една и съща тема вечер след вечер в централните новини или да я вижда всеки ден на първа страница на вестниците, самите редакции могат да се затрупат с всяка една тема.

За повечето медийни организации, които изпратиха журналисти в Украйна, това беше разход, който не беше предвиден в бюджета, и това може да повлияе и на други решения за отразяване на новините, като например евентуално намаляване на отразяването на важни вътрешни събития поради недостиг на средства.

Опит: Шведският вестник Expressen

В редакцията си в Стокхолм журналистите от Expressen вече две десетилетия правят революция в цифровите новини, което означава, че могат да реагират много бързо, когато става въпрос за това какви информация консумира аудиторията им.

При 5,5 милиона посетители на сайта им всяка седмица мениджърите в Expressen знаят точно какво съдържание се чете.

"Мисля, че обществеността и медиите имат място само за една голяма история в даден момент. Така например преди четири или пет години хората говореха за имигрантите, след това за Грета Тунберг и климатичната криза, после за коронавируса, а след това тук, в Швеция, бяха престрелките с престъпници, после инвазията в Украйна", казва главният редактор на Expressen Магнус Алселинд пред Euronews.

Въпреки това шведските медии, включително Expressen, отразяват много активно събитията в Украйна и са били там преди и по време на руската инвазия.

"Имахме постоянно присъствие от момента, в който това се случи, чак до лятото. Имахме два репортерски екипа, понякога дори три екипа в района през първите седмици и месеци. Беше много интензивно, за нас, а и за други вестници, това бяха огромни усилия", казва Алселинд.

Засега това се е променило, тъй като от средата на лятото вниманието на шведските медии се е насочило към предстоящите през септември парламентарни избори.

По-възрастната аудитория, обясни Алселинд, все още се интересува много от събитията в Украйна, така че конфликтът е представен на видно място в традиционните печатни издания на вестниците. Но за дигиталната аудитория интересът е намалял.

Въпреки че в момента няма журналисти на Expressen, които да са командировани в Украйна, вестникът планира да ги изпрати там през следващите месеци, след изборите. 

Опит: Финландският вестник Helsingin Sanomat

С 400 000 абонати Helsingin Sanomat определя дневния ред на новините във Финландия и е "вестникът на рекордите" в скандинавската страна.

Отразяването на войната на Русия в Украйна увеличи аудиторията му в началото на конфликта, въпреки че с течение на времето намалява.

"Но от анализите на чуждестранните новини виждаме, че имаме повече посетители и интерес, отколкото преди войната, а интересът все още е висок, макар и да е малко по-нисък от пика", обяснява Вирве Кякьонен, международен редактор на Helsingin Sanomat.

Вестникът все още има блог на живо, който хората посещават, за да се запознаят с последните новини, а през последните шест месеца от Хелзинки до Украйна редовно пътуват екипи от журналисти, за да отразяват събитията от вътрешността на страната.

"Нямаме никой постоянно там, но сме сменяли хората. През пролетта, когато започна войната, а и преди това, имахме постоянно журналисти, а през лятото имахме кратка почивка, но сега отново имаме екипи на място и планираме да изпращаме журналисти до края на годината", каза Кахкьонен пред Euronews.

За финландската аудитория се е променил и видът на новините, от които се интересува. Сега се обръща по-голямо внимание на разбирането на мотивите и реакциите на Русия - и за това помага фактът, че Helsingin Sanomat и други финландски медии по традиция винаги са имали кореспондент в Москва, както и редовни сътрудници на свободна практика в други части на Русия.

Например една от най-големите истории на вестника това лято беше за руските туристи, които са пътували до Сочи, защото не са могли да отидат на почивка в чужбина заради санкциите.

"Има по-малък интерес към историите за бежанците или страданията на украинците, което, разбира се, е тъжно, но този вид истории вече не интересуват толкова много нашите читатели. Сега хората се интересуват повече от мотивите на Путин и неговата идеология", обяснява тя.

"Но, разбира се, Русия винаги е била много интересна за финландската аудитория."

Как редакциите могат да обърнат тенденцията на умората?

Възможно ли е да се обърне тенденцията, след като се появи умора от новините по дадена тема?

Това може да се случи при значими нови събития: в случай на война може да е необходимо грандиозно развитие на събитията, жестокост, голямо настъпление или когато ключов град падне или бъде отвоюван.

Но преподавателят по журналистика Стейнар Елингсен обясни, че има изследвания, които показват как аудиторията е склонна да се " насити" на първоначалното отразяване, но след това се отегчава, когато то продължи.

Една от често срещаните стратегии е да се започне свързването на проблемите в Украйна например с местните проблеми, с които се сблъскват читателите на вестника или зрителите на телевизионния канал: например защо има повишаване на цените на храните или на горивата и как всичко това може да се проследи до основната история, която се случва в Украйна?

"Това е, което обикновените потребители на новини наистина искат да знаят", казва Елингсен. "Отвъд нарастващия брой на жертвите или бедствието на войната."

По Дейвид МакДугъл, Euronews