В навечерието на 24 май нашият кореспондент в Париж Йорданка Костадинова ни среща с френската издателка Еманюел Моазан, която се е посветила на книги с автори от Централна и Източна Европа.

Запознавам ви запозная с една френска издателка, която се е посветила на каузата да издава литература от Централна и Източна Европа и да обединява писатели от различни краища на света. Нейната издателска къща „Супирай“ е основана преди 10 г. в Нормандия, на 200 км от Париж. Срещаме се с Еманюел Моазан в Културния дом на Латинска Америка в Париж, една от спирките в запълнената й програма с участия в литературни срещи, четения и салони.

Ето какво сподели Моазан за зрителите на Евронюз:

„Публикувам български автори от 2015 г., като започнах с Георги Гроздев и романа му „Плячка“, който ме заплени с една много специфична атмосфера, както и с връзката му с природата. Връзката с него е благодарение на преводача Красимир Кавалджиев и от този момент това се превърна в едно щастливо партньорство в издаването на българска литература. Когато съм свързана професионално с преводача си, аз му се доверявам в предложенията му на произведения, тъй като той познава много добре редакционната ни линия, областта на литературата, която ни интересува, а именно фантастика, както е при Здравка Евтимова, съвременна литература и класическа литература. Много съм радостна, че открих „Дилетантът“ на Чавдар Мутафов, който е един великолепен текст, с много препратки към френската литература от XIX век. В „Антологията на българските поети символисти“ също намираме френското влияние, най-вече в изобилието, изобретателността, характерни за тази епоха, виждаме и литературния обмен в Европа по това време, обмен, който все по-малко се наблюдава в наши дни и това е много интересно.

Не ми беше лесно да открия българската литература през 2015 г., не знаех нищо за нея, това, което бях чувала беше повлияно от стереотипи за нея, България не беше екзотична страна в представите ни и не подозирахме какво се крие зад тази литература и тъй като не се намираше в книжарниците, предполагахме че българската литература я няма или е съвсем малко. Това беше през 2015 г. и съм щастлива, че малко по малко тя започва да се появява, има и други издателства, които я публикуват, разбира се, но ние имаме малко по-различен поглед. Това, което мен винаги ме е интересувало е чистата литература, а нея аз я намирам благодарение на преводача ми. Ние издателите така откриваме литературата – посредством преводачите. Вълнуващо в тази работа е и това, че допринасяме за побратимяването на различните автори от тяхната литературна област, разбира се –един български автор би могъл да резонира с френския писател или пък с литовски, например, по начина по който те гледат на света, според тяхното въображение.

За да се популяризира българската литература е важно, да не сме сами, да има вълна с преводи на вашата литература, това важи за всяка чуждестранна литература, ако няма нови поколения от преводачи на литература, тя няма да получи разпространение, или то ще бъде спорадично и това е огромно предизвикателство, за да се опознае българската литература, тя трябва масивно да се превежда и то в различни жанрове – романи, защо не и есета, които все по-рядко се появяват. Ако няма преводи, ние няма как да опознаем нито креативността ви, нито тенденциите, мисълта ви, защото ние живеем заедно в Европа, но не познаваме мисълта на отделните страни в нея, а това е важно. Основното предизвикателство е да се обучат преводачи за да могат да превеждат в областта на романа, есето, детската литература, защо не и комикса и други издания.