Икономист: Частният сектор вдига заплатите с 10-15%, държавният изостава
Анастасия Димитрова
Споделете статията
В петък правителството ще гласува проектобюджета на държавата за догодина, въпреки че той не намери единодушната подкрепа на синдикати и работодатели. Как изглежда финансовата рамка на държавата през техния поглед коментираме в следващите минути с Любослав Костов – главен икономист на КНСБ и Добрин Иванов – изпълнителен директор на АИКБ.
„Първото условие да подкрепим бюджета беше да се вдигне минималното обезщетение за безработица, тъй като всички други индикатори вървят нагоре, а това няма да струва колко много, около 10-12 млн. лева. Вторият, по-важен проблем за нас, липса на хоризонтална политика по доходите за всички в държавния сектор – такава, каквато частният сектор осъществява, подтикнат от пазарната конюнктура и конкуренцията между отделните отрасли“, коментира Костов.
Частният сектор вдига с между 10 и 15% заплатите, общественият сектор или там където държавата е работодателят дават 375 млн. лева за всички сектори извън учителите. Там сега се чудят кои да се вредят. Хората от висшето образование, земеделието, здравеопазването, железниците ли?
„Ние смятаме, че макрорамката на държавния бюджет е силно оптимистична, което поставя под риск изпълнението на приходната част на бюджета. В разходната част не са предвидени никакви реформи. Това е достатъчен аргумент да не подкрепим този бюджет“, подчерта Иванов.
Трябва да бъде оптимизиран съставът, с което ще бъде освободен ресурс за повишаване на заплатите. Тогава увеличенията ще бъдат с над 25% нагоре.
„Нашата позиция е че трябва да има реформа в държавната администрация. Някои от службите, ведомствата и институциите имат нужда от повишаване на възнагражденията, защото там са на санитарен минимум“, добави Иванов.
Около 200 000 са незаетите места в частния сектор, посочи той.
„Като частният сектор налага определена динамика на заплатите в номинален размер, общественият трябва да се съобразява, защото хората ще избягат. И освен от реформи, ще имаме нужда и от кадри. За поредна година увеличението на минималната заплата не доведе до спад на заетостта или ръст на безработицата, а напротив – включи хора в пазара на труда. Ние все още не сме стигнали до тази точка на пречупване, когато ръстът на минималните доходи ще влияят негативно на пазара на труда“, коментира Костов.
„Всяка година бизнесът казва, че ще фалира заради увеличението на минималната заплата, но още не съм видял бизнесмен да е фалирал, че сме вдигнали с 50-60 или 100 лева минималната заплата“, каза още икономистът.
Целия разговор вижте във видеото.
Споделете статията
