Нормативната уредба на ЕС по отношение на служителите като цяло е доста строга и акцентира върху индивидуалните условия на труд и трудовите права, включително правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място. Въпреки това, когато става въпрос за заплати и възнаграждения в държавите - членки на ЕС, все още има значителни разлики в зависимост от редица фактори, като например закони, търсене, инфлация и други.

Как се сравняват заплатите в страните от Европа?

Според Statista през 2022 г. средните годишни заплати са варирали от 73 642 евро в Исландия до 24 067 евро в Гърция.

През 2022 г. държавите с най-високи плащания са Исландия (73 642 евро), Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро), а с най-ниски плащания са Гърция (24 067 евро), Словакия (24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чешката република (30 967 евро).

По данни на Евростат средните почасови разходи за труд в ЕС са били 30,5 евро. Средните годишни заплати на самотни служители без деца са 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали средно 55 573 евро годишно.

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете през 2021 г. е била 12,7 %, като най-голямата разлика се наблюдава в Естония - 20,5 %, а най-малката - в Люксембург - -0,2 %. Според Европейската комисия обаче разликата в заплащането се е увеличила с 13% през 2023 г.

Какво прави ЕС за преодоляване на разликата в заплащането?

Още през 2020 г. Европейската комисия обяви стратегия за преодоляване на тази разлика до 2025 г. Това беше последвано от стартирането на Директивата за прозрачност на заплащането през юни 2023 г. с фонд от 6,1 млн. евро, който да подпомогне прилагането ѝ. Това улесни служителите да разпознават дискриминацията в заплащането. Тя функционираше и като насока за работодателите.

Обикновено най-високоплатените сектори в Европа са финансите, застраховането, електроенергетиката, минното дело, информационните технологии, търговията на дребно и образованието. От друга страна, най-нископлатените сектори обикновено са административното обслужване, хотелиерството и строителството.

Какво определя високите заплати в Исландия и Люксембург?

Високите заплати в Исландия се дължат на това, че голяма част от частния сектор в страната се основава на колективни трудови договори. Някои от увеличенията се дължат и на добавянето на обезщетения по COVID-19, както и на възстановяването на почасовите заплати след пандемията.

Исландия също така е една от най-скъпите страни в света, с постоянно висока инфлация, което също допринася за това работниците да искат по-високи заплати. От март 2019 г. насам в Исландия са подписани 326 трудови споразумения, като над 90% от работната сила е част от профсъюз.

Финансовият и банковият сектор формират основната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като в повечето банки работят високообразовани, опитни и търсени работници. Част от тях са и чужденци.

На всеки две години Люксембург преразглежда и минималната си социална заплата в сравнение със средните заплати и промените в цените, като по този начин поддържа стандартите за заплащане на труда много актуални. Въпреки това заплатите зависят до голяма степен от секторите, подразделенията на банките, трудовия стаж, възрастта, както и от образованието и опита.

Това може да доведе до значителни разлики дори в рамките на един и същи сектор в зависимост от конкретната роля и длъжност на служителя. По този начин средните заплати в Люксембург от 2015 г. насам са повече или по-малко постоянни, тъй като производителността намалява.

По-ниски данъци и процъфтяващ банков и финансов сектор

Пазарът на труда в Швейцария също има много сходни характеристики с този в Люксембург, тъй като и двете страни са подкрепени предимно от сектора на банковите и финансовите услуги. Въпреки това Швейцария има и много по-ниски данъци в сравнение с останалата част от Европа, средно около 20-35 % за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.

Белгия също така залага в голяма степен на индексацията на заплатите както за белите, така и за сините якички в частния сектор. През 2022 г. в страната беше отчетена най-високата индексация от 50 години насам, тъй като рязко покачващата се инфлация и излезлите от контрол цени на енергията се отразиха на покупателната способност на служителите.

Междувременно Дания има донякъде уникален модел на пазара на труда, който се основава на баланса между гъвкавост и сигурност. Това позволява на страната да няма определена минимална работна заплата, като вместо това позволява на служителите и работодателите да сключват собствени споразумения за заплатите.

В същото време има и по-малко закони относно уволненията, като съдебните спорове, които ги оспорват, също са доста малко. Въпреки това служителите не са оставени на студено. Те разполагат с осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят вноски, докато са заети, на абонаментен принцип. Това им осигурява обезщетения за безработица за период до две години, в случай че по-късно загубят работата си.

Защо заплатите в Гърция са толкова ниски в сравнение с други страни?

Като цяло икономиката и пазарът на труда в Гърция все още се борят да се възстановят от кризата с държавния дълг, което води до това, че средните заплати и минималните възнаграждения са много по-ниски от тези в останалата част на Европа. Напоследък бяха въведени и редица по-строги мерки на пазара на труда, като например стремежът да се наемат по-млади, току-що завършили стажанти, които могат да получават по-ниско заплащане.

По същия начин Словакия също се бори с ниската производителност на труда и последиците от рухналия съветски режим, който поддържа заплатите потиснати.

Португалия също се сблъсква с ниската производителност, както и с нарастващата тенденция за наемане на краткосрочни сезонни работници, за да се подпомогне туристическият сектор на страната. По-ниските заплати също така допринесоха за изтласкването на редица хора от процъфтяващия сектор на недвижимите имоти.

Техническата рецесия в Унгария може да е допринесла за по-ниските заплати напоследък, тъй като по-малко компании са били в състояние да си позволят разходите за труд. В исторически план обаче ниските разходи за живот в Унгария може да са били ключов фактор за слабото движение на заплатите нагоре, въпреки че това може би бавно се променя сега, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.

От друга страна, Чешката република се сблъска с по-скоро културен проблем, тъй като мнозинството от служителите се колебаеха дали да преговарят за по-високи заплати. В резултат на това дори профсъюзите и синдикатите са по-слаби, отколкото би трябвало, и не са в състояние да направят много за постигане на целите на служителите.