Социалните партньори не постигнаха единодушно решение за проекта на Закона за бюджета на Република България.

Това заяви вицепремиерът Мария Габриел след края на Националния тристранен съвет за сътрудничество, на който беше обсъден Бюджет 2024.

Тристранният съвет не постигна еднодушна подкрепа и за проекта на Закона за бюджета на ДОО за догодина. Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюз за стопанска инициатива (ССИ) се въздържат от подкрепа. Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара принципно подкрепят, КНСБ и КТ „Подкрепа” не подкрепят под условие”.

Съюзът за стопанска инициатива не подкрепи Бюджета на държавата и Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024, но даде своята положителна оценка за този на Касата. Това стана ясно по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който се проведе по-рано днес.

ССИ е категорично против и смята, че увеличението на максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 3 750 лв. от 1 януари 2024 г., заложено в Бюджета на ДОО за 2024, е необосновано.

“Това, наред с предвиденото нарастване на минималната работна заплата за страната от 780 лв. на 933 лв., ще доведе до редица трудности за работодателите, свързано с обезпечаването на нарасналите разходи за труд”, категоричен беше експертът към ССИ доц. Тодоров.

Въпреки че увеличаването на пенсиите е крачка в правилната посока, при така заложените приходи и разходи, месечно ще бъдат изплащани около 2 млрд. лв. осигурителни доходи (вкл. пенсии, парични обезщетения и помощи), което прави предложения бюджет както про-дефицитен, така и про-инфлационен, защото очакваният голям обем на разходите влияе на паричното обръщение и може да доведе до стимулиране на инфлационните процеси.

Независимо, че не подкрепи Бюджета на Държавното обществено осигуряване, ССИ приветства предложението от 1 януари 2024 г. плащането от страна на работодателя да бъде за първите два дни от болничния, а не за първите три, както беше до този момент.

Фискална политика, която не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., твърде оптимистично очакване за брутен вътрешен продукт в размер на 205,8 млрд. лв. и нереално заложен дефицит в размер на 3% от БВП - това са част от мотивите, с които Съюзът за стопанска инициатива не даде подкрепата си за Бюджета на държавата за 2024.

“Освен това, на фона на цялостната ревизия на данъчната политика у нас, липсва визия и прогноза как ще се реализира тя в годините занапред и какви биха били ефектите от нея. А липсата на хоризонт поставя българския бизнес и международните инвеститори, клиенти и партньори на тъмно.

Истината е, че бизнесът е притеснен - разходите за заплати, осигуровки и производство се вдигат и за българския бизнес става все по-трудно да бъде конкурентноспособен, което е притеснително, особено по отношение на международните инвестиции, които се надяваме да привлечем”, категоричен беше Владимир Данаилов - член на УС на ССИ.

Въпреки че ССИ не подкрепи бюджета на държавата и този на ДОО, организацията одобри Бюджета на НЗОК за 2024. Според Съюза той е добре балансиран, а положително е както увеличението на здравноосигурителните плащания за ПИМП и СИМП, така и отделянето на значителен ресурс за финансирането на медицинския персонал от лечебни заведения в отдалечени, труднодостъпни райони или такива, които единствени изпълняват съответната дейност в общината.

След проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) имаше редица бележки, които бяха направени по бюджетите. Част от тези бележки трябва да бъдат обсъдени от Министерския съвет (МС), който да се проведе в петък, за да бъдат приети окончателните варианти на бюджетите. Това заяви финансовият министър Асен Василев.

По думите му очакванията са до 22 декември да бъде приет проектът за държавен бюджет за 2024 г., както и проектите на бюджети на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.