„Работодателите подкрепят спазването на европейските ангажименти. Подкрепят и всичко, което би дало сигурност и гарантиране на енергийните доставки.“

Така икономическият съветник в Българска стопанска камара доц. д-р Щерьо Ножаров коментира от гледна точка на бизнеса гласуваното днес споразумение между правителството и протестиращите миньори и енергетици.

„С подписаното споразумение ние нямаме някакви внезапни промени в енергийната система. Остават възможностите на държавата за подкрепа на инсталациите до средата на 2025 година. След това по-скоро се минава на пазарен принцип – с изключение на инсталации, свързани с Българския енергиен холдинг (БЕХ)“, поясни той.

Ето какво още сподели доц. д-р Ножаров:

На първо място, работодателите имат интерес от гарантиране сигурността на енергийните доставки.

На следващо място, работодателите твърдо подкрепят европейските ангажименти на България, а също и стремежа за членство в еврозоната и в Шенген – а това минава през спазване на всички други поети ангажименти. Няма как една държава да шиканира или спекулира с приети ангажименти и да иска да я приемат в по-вътрешните кръгове на ЕС.

Докога ТЕЦ-овете могат да бъдат конкурентоспособни, най-добре може да се разбере след лятото на 2025 година. Ако гледаме просто конкурентоспособност – трудно ще издържат, защото реалната себестойност е между 88 и 100 лева за мегаватчас. А въглеродните квоти към момента са около 80 евро, но тенденцията е следващата година – 96 евро, по-следващата – 102 евро. Това са международни прогнози. Тоест, себестойността става над 300 лева, докато съседите ни имат ток на 90-110 евро, а миксът и при нас е в този порядък.

ТЕЦ-овете произвеждат ток на два пъти по-висока цена. Но не са само въглеродните квоти. Съдът на ЕС осъди България през март: за превишение нивата на живак – четири пъти, на сяра – два пъти… Всичко това има и трансграничен ефект на замърсяване – проблеми, които вредят на международния имидж на България.

След 2033 година само две държави ще останат с въглищни ТЕЦ-ове за електроенергия – Германия до 2038 година, и Полша до 2049 година. Полша е договорила механизма за компенсации през 2019 година, България е имала „прозорец“ до 2021 година.

Ние имаме около 5 милиарда за тези три региона, за да направим прехода безболезнен и там да има развитие на индустрията.

Цялото интервю вижте във видеото.