Съвместни проекти за милиарди евро планират България и Гърция през следващите години. Те включват увеличаване на капацитета на интерконектора между двете страни с повече от два пъти, железопътна линия от Александруполис до Бургас, Русе, Румъния и след това Молдова и пренос на зелена електроенергия от Египет. Как точно ще се реализират тези проекти и откъде ще дойде финансирането - отговорите потърси Георги Карамфилов от председателя на Делфийския икономически форум Симеон Цомокос.

Господин Цомокос, благодаря Ви много, чe приехте нашата покана. Първо бих искал да Ви попитам – в икономическите отношения между България и Гърция къде трябва да бъде фокусът? Кои са най-важните проекти?

Трябва да признаем, че отношенията между България и Гърция в момента са много добри. Това се дължи и на граденото с години политическо приятелство между двете страни. Както знаете Гърция е третия най-голям чуждестранен инвеститор в България. Вече тук има над 150 наистина добри гръцки компании. Търговията на годишна база е над 3 милиарда евро на година, което е много добра цифра. Разбира се има сектори, които можем да развием още – енергетиката може да бъде такъв пример. Със сигурност трябва да има още общи програми в областта на туризма.

Аз съм разговарял с доста висшестоящи в предишното гръцко правителство, които са ми казвали, че имат планове за именно такива общи програми между България и Гърция в областта на туризма. В IT сектора не сме много добри, така че там не можем да помогнем много за съжаление. Но със сигурност мога да кажа, че в сравнение с други страни, защото Делфийският икономически форум е прави конференции и в Северна Македония, в Албания, както и в Сърбия. Трябва да кажа, че България ни е най-близката страна, с която вършим много продуктивна работа. Все Вие сте член и на Европейския съюз и на НАТО. Сега с новото гръцко правителство съм сигурен, че ще доразвием това, което вече сме създали. Сигурен съм и че външният министър на Гърция, който се занимава с износа и дейността на гръцките компании в България, ще бъде много активен.

Ние също каним много български компании да инвестират в Гърция. Ето сега имаме един проект свързан с пристанището във Волос, за който разбирам, че има български консорциум, който иска да наддава за дял от това пристанище. Така че се опитваме да увеличим броя на общите ни проекти.

Нека се фокусираме за момент върху два амбициозни проекта. Единият е за железопътна линия, която тръгва от Александруполис стига до Бургас, Русе и продължава в Румъния. Другият е зеленият ток, който ще се произвежда в Египет и ще може да стига до България. Защо те са толкова важни?

Железопътната линия е особено важна. Тя свързва две морета и ще помогне много за преноса на стоки от север на юг и от юг на север. Освен това ще помогне значително на туризма. Идеята ни е, когато новите министри в гръцкото правителство поемат поста и започнат работа, да доведем някои от тях тук в България, за да се срещнат с вашите министри, за да обсъдят как точно да започнем този наистина амбициозен проект. По мое мнение тази инфраструктура е от стратегическо значение.

Освен това, както знаете, Гърция иска да стане важна енергийна точка на световната карта. В момента работим върху източносредиземноморската газова връзка, която ще доставя газ от Израел към Египет, от Египет към Кипър и Гърция, а оттам защо не към България. Освен това разработваме зелената електроенергия, която ще се произвежда от соларни панели в Египет, а оттам по мрежата също ще може да стига до България. Трябва да кажем, че Гърция помогна много на България, когато Ви спряха природния газ от Русия. Така че и това начинание е много важно и ще в полза и на двете страни.

А за да се случи преноса на този зелен ток, какво трябва да се случи. Трябва ли да сменим електропреносната си мрежа или пък някаква друга инвестиция да се направи?

Със сигурност трябва да се направят още инвестиции в електропреносната мрежа. Гърция, трябва да знаете, взема много пари от Европейския съюз заради проектите ни, които Зелената Сделка одобрява. И подобряването на електропреносната мрежа е част от проектите, които са получили такова финансиране. От друга страна и Вие в България имате работа за вършене. Сега новото редовно правителство тук трябва да създаде реален план за развитието на възобновяемите енергийни източници. Накрая всичко опира до политическо решение. Пари в Европейския съюз има, така че трябва да натискаме управляващите да си вършат работата.

Все пак да обърнем внимание и на рисковете. Един такъв е експлозията на язовира „Нова Каховка“ в Украйна. България и Гърция са страни, които имат много красиво крайбрежие, което води и много туристи. Но заради замърсяването, идващо от „Нова Каховка“, сега има риск от замърсяване. Как смятате, че ще ни се отрази тази трагедия?

Първо нека кажем, че всички много се надяваме замърсяването да не стигне до български води. Говорил съм с експерти, които твърдят, че замърсяването ще спре преди крайбрежието на България. Но тук отново се връщам на тези общи туристически програми между България и Гърция. Опитвам се да мисля, че последствията няма да са толкова катастрофални, защото това, което се случи в „Нова Каховка“, беше наистина ужасно. Надявам, се че няма да се отрази на нашите страни.

Проблемът обаче не е само замърсяването. Наводнените територии в Украйна са и места, на които се отглежда земеделска продукция. Миналата година имаше проблем с износа на украинското зърно. Смятате ли, че събитията в Нова Каховка ще доведат до продоволствена криза и то не само за България и Гърция, но и за региона.

Страхът идва заради инфлацията. Цените на хранителните продукти вече са високи заради инфлацията, а случилото се има шанс да засили тези процеси дори повече. Скок в цените на хранителните продукти ще налее още масло в огъня на инфлацията, от което ще страдате Вие, както и ние. Това е най-големият риск. Вие все пак успяхте да намалите инфлацията, миналата година беше над 16%, а сега слиза надолу. Но събитията около Нова Каховка създават риск за нов скок в цените на основните хранителни стоки. Но мисля, че и този път ще успеем да измислим решение.

Бих искал да Ви попитам и за Зеления преход. Виждаме, че климатичните промени вече са факт. В Съединените щати виждаме температури над 47 градуса и градушки с размерите на дискове за DVD. Вината винаги пада върху големите индустриални предприятия, та въпросът тук е – какво могат да направят те, за да не се влошат дори още климатичните промени?

Климатичните промени са най-големият риск, пред който нашето поколение е изправено. Най-вече по-младите поколения. Не мисля обаче, че на тези проблеми се обръща достатъчно внимание, за да може да се намерим необходимото решение. На последният икономически форум в Делфи обсъждахме тези проблеми близо два дни. Само тях. В Гърция, а и не само, има много компании, които обръщат внимание на тези процеси. Но важното тук е да образоваме индустрията, да образоваме гражданите, да започнем още от училищна възраст.

Опитваме се да покажем на всички тези хора колко е важно да се опазва околната среда. Именно поради тази причина Европейския съюз е готов да даде наистина адски много пари, за да се произвежда чиста зелена енергия в страните членки. Ето Гърция предстои да вземе 5 милиарда евро именно заради проектите си в областта на зелената енергия. Тези пари ще отидат за индустрията. Мисля, че чрез Европейския съюз и неговото финансиране можем да образоваме индустрията така, че тя да може да използва нова зелена технология в своите производствени процеси.

Ако България успее в рамките на кратко време да влезе в еврозоната и в Шенген, това какви нови възможности ще отвори за икономическите отношения между България и Гърция?

Вашето приемане в Шенген трябва да бъде въпрос на чест. Наистина е много жалко, че Вие сте пълноправен член на Европейския съюз, а не сте член на Шенгенското пространство. Наистина срамота. Но това много ще помогне на предвижването, много туристи ще започнат да идват в България от Гърция. А и за българите ще бъде сериозно улеснение. Мисля да повдигна темата за България и влизането й в Шенген на следващия икономически форум в Делфи, аз все пак не съм представител на нито едно правителство, не определям политиките, но нашата конференция се цели да събере хората, които вземат решенията, за да могат да работят заедно. Този въпрос ще бъде повдигнат не само в Делфи, но и тази година на конференцията в Брюксел на 20 октомври. Този въпрос трябва да се разреши незабавно и каквито и претенции да имат държавите от централна и западна Европа, те трябва да паднат бързо. Рано или късно Вие просто трябва да станете член на Шенген.

А какво ще кажете за еврозоната? Тук нейните критици винаги казват „вижте какво се случи в Гърция“.

Сега, еврозоната е малко по-специфичен въпрос. Тук трябва да се работи с детайлите, защото тук говорим за нагаждане на цялата икономика на страната, както и фискалната политика, за да приемете еврото. Така че тук ще трябва още да поработите. Но имам големи надежди за вашето ново правителство. Имате много добър министър-председател, финансов министър, както и външен министър. Така стана и в Гърция.

Имахме страхотен премиер, страхотен финансов министър. И двамата работиха много, за да ни приемат в еврозоната и да изпълним всички нужни критерии. След това обаче спряхме да обръщаме нужното внимание на процеса, важно е да се каже, че приемането на еврото не е единичен акт, започнахме да теглим онези огромни заеми от Европейския съюз, никой не обърна внимание на външния дълг и това е причината и за събитията след това. Но еврозоната си остава политическо решение. Трябва да имате своите шампиони, които да работят неуморно за 18 месеца, две години или колкото трябва. Вижте как се справиха в Хърватия. Можете да вземете много добри примери от там, които ще ви бъдат полезни.